Кан - Маршът на жените, папата и китайската мафия

Маршът на жените-кинематографистки със сигурност ще остане като едно от запомнящите се събития, белязали историята на Кан. Аферата Уайнстийн, отключила медийно цунами преди 7 месеца, постави каузата на жените в центъра на световния дебат. А какво по-подходящо място от медийното струпване в Кан! В събота вечерта на 12 май 82 личности от световното кино се събраха за да изкачат заедно, но наполовина, червената стълба и да протестират мълчаливо против неравноправието. Защо точно 82? Защото за всичките си издания от 1947 само толкова режисьорки са били селекционирани в Кан, докато броят на мъжете е 1645. Тази година филмите на жени са 3, а що се отнася до отличията, там също има драстично неравновесие – само една „Златна палма“ на Джейн Кемпиън и то поделена...

„Жените не са малцинство в света, макар съвременното състояние на киноидустрията да казва друго“ – посочи Кейт Бланшет и напомни, че събитието трябва да се разглежда като „символ на нашата решителност и ангажираност с прогреса“. Ако се погледне по-общо, борбата е и за равни възнаграждения, защото според „Льо Монд“, разликата е драстична - до 42% в ущърб на жените...

На първа линия бяха президентката на журито Кейт Бланшет и останалите жени-членки Леа Сейду, Ава Дюверне, Кристен Стюарт и Каджа Нин, подкрепяни от доайенката Аниес Варда, Салма Хайек и още десетки знаменитости от всички професии в киното. Жените се изкачиха до средата и постояха безмълвно, за да покажат колко трудно е всъщност да се изкачи професионалната стълба в киното и че остава още доста до върха. А 90-годишната Варда (френска легенда, най-възрастната жена с номинация за „Оскар“) допълни: “Стълбите на нашата индустрия трябва да са достъпни за всички.“ Като практическо продължение програматорите и отговорните лица на различните секции в Кан днес ще подпишат харта, гарантираща паритета на половете в ръководните инстанции. А министърката на културата Франсоаз Нисен ще обяви провеждането на срещи за равенството между мъже и жени. Работата не е на шега... Да добавим и провеждания за 4-та година форум „Жени в движение“, спонсориран от групата „Керинг“, партньори на фестивала, който също се фокусира върху жените с принос в киното и надига глас за равенство в заплащането. През 2016 сирийската режисьорка Гая Джиджи получава Наградата за млад талант и стипендия, а тази година първият й филм „Моят любим плат“ е в „Особен поглед“ – свежа психологическа драма за млада и чувствена жена, която живее в имагинерен свят, на прага на войната в Сирия.

Когато се борят за равноправие обаче, жените трябва да са готови да понесат и критика. Военната драма „Момичета на слънцето“ на Ева Юсон с Голшифтех Фарахани и френската актриса Еманюел Берко беше разбит от пресата и с право – макар визиращ реално съществуващи факти и събития, той е твърде схематичен, декларативен, ползващ стари клишета от военните филми... Действието е някъде в Кюрдистан. Командир на женски батальон е красивата Бахар, която води момичета в бой с джихадистите, успява да освободи родния си град от Ислямска държава и да спаси сина си. Към групата се присъединява френска военна журналистка, която снима разрушенията, убийствата и моментите на напрежение. На финала Бахар й казва: „Кажи истината!“. Животът на тези сестри по оръжие, тотално преобърнат от войната е трагичен, но този трагизъм идва до зрителя външно-плакатно. Без психологическа разработка каузата, която често скандират „Жената, живота, свободата!“, не звучи убедително...

продължава на стр.2