"Храна за душата" - лекотата е нещо особено тежко

Милена Милтенова Последна промяна на 23 октомври 2016 в 17:27 7029 0

Кадър от "Храна за душата".

Не бих могла да си представя свят без кино, нито кино без Фатих Акин. Това, разбира се, е безусловно личен фундамент, който претърпява и ще продължава да претърпява метаморфози, но все пак ще си остане личен. Мисля си, че всички, които обичаме киното, обичаме и да говорим за него. Но отвъд споделянето е наличен другият процес - ти и филмът, насаме. Менталното и субективно насаме. "Храна за душата", който бе излъчен в Дома на киното тези дни, притежава не една синекдохи и е някак различен от останалите филми на Акин.

"Храна за душата" ми даде възможността да се освободя от тази стигма на сериозността. Много го желаех, защото животът не се състои само от мъка и размисъл. При подготовката бях непрекъснато следван от страха: дали пък с тази глупост няма да унищожа вече веднъж спечелената международна репутация? Боях се, че от сп. "Кайе дьо Синема" ще ми издърпат ушите заради този филм. Но се успокоявах с мисълта: всичко това трябва да ти е напълно безразлично. Важното е да останеш верен на себе си", споделя Акин.

Нека се върнем малко назад преди "Храна за душата" - с името на режисьора се свързват заглавия като "Солино", "Кратко и безболезнено", "През юли", "Срещу стената", "Музиката на Истанбул", "На прага на Рая". Простете субектвизма и поетичното сравнение, но бих ги определила като планети, обикалящи орбита, всяка от които брилянтни по своите есенция, ритъм и визуалност. Мнозина класифицират филмите на Акин като "тежки" . По този повод "Храна за душата" е различен - атмосферата му имплементира в себе си духа на сарказма и комедията.

Макар и роден в Хамбург, Германия, образът на Турция присъства в голяма доза от творчеството на Акин. "Храна за душата" той приема като своята пощенска картичка към Хамбург, където е и изцяло заснета лентата. Собственикът на ресторант "Храна за душата" от гръцки произход Зинос (Адам Бусдукос) няма късмет - първо приятелката му Надин (Фелин Роган), която е журналистка, го изоставя и заминава за Шанхай, където си е намерила работа, след което самият той се сецва в кръста. С цел да подобри бизнеса си наема ексцентричния и претенциозен готвач Шайн (Бирол Юнел), но нещата не потръгват добре. Братът на Зинос, Илиас (Мориц Блайбтрой), който е пристрастен към хазарта и е току-що пуснат от затвора, усложнява още повече ситуацията, започвайки да работи в ресторанта. Натискът е от всички страни - Зинос си има проблеми с данъчните, а от Здравното министерство заплашват да затворят заведението. Томас Нюман (Вотан Мохринг), който е стар съученик на Зинос и акула в бизнеса с недвижими имоти, е твърдо решен да купи локацията.

Не бива да пренебрегваме значимостта на Адам Бусдукос не само като актьор в ролята на Зинос, но и като сценирист. Историята е инспирирана от реални събития - Адам е бил собственик на гръцка таверна, където Акин е бил редовен клиент. Както споменах по-горе, лентата е изцяло заснета в Хамбург, или по-точно в квартала "Вилхемсбург". Акин го определя като "квартала на приключенията", където прекарва голяма част от детството си, скитайки се насам-натам със съученици, когато бягат от училище. Режисьорът дефинира "Храна за душата" като филм за родината, но не географски свързана с конкретно място, а повече като ментално състояние в главата и сърцето на човек.

В този филм персонажите не се намират в процес на търсене на своята идентичност, а защитават своята родина. "Вилхемсбург" е метафора за промяната на един град, за гентрификацията, или за спекулативното отношение към различните части на града, в които творците биват прокуждани от финансовата аристокрация. Помещенията на старата затворена фабрика се превръщат в модерно за събирания място, бившият индустриален квартал с работниците си и емигрантите бавно изчезва. "Харесвам "Вилхемсбург", защото героят трябва да минава през реката, за да стигне до работното си място. Елба в Хамбург, Босфора в Истанбул: човек трябва да пресече морето, за да мине от едната част на града в другата."

Адам Бусдукос (Зинос) участва и в лентата "Кратко и безболезнено", Мориц Блайбтрой (Илиас) играе в "През юли" и "Солино", а Бирол Юнел (Шайн) в "Срещу стената". Акин ги определя като основите на своята кариера. Той дълго желае да ги събере в един проект, а останалите артисти са търсени така, че да подхождат на тримата. Филм, чието действие се развива в ресторант, се нуждае от вариативен ансамбъл от персонажи. Целта на режисьора е всичките роли да бъдат нагласени така, че да не си приличат - всяка индивидуалност да изпъква, но симултанно да представляват едно хармонично цяло. Но отвъд режисурата и сценария, които тържествуват в своите прецизност и комичност, кинематографията е основополагаща. Камерата на Райнер Клаусман е отговорна за визуалния разказ, успявайки да изрази духа на града, но и неговите съставни части, а именно персонажите.

В началото споменах, че "Храна за душата" притежава не една синекдохи. Откриването на сравнения, метафори и синедкохи, когато визираме среща зрител-екран, е необратимо личен процес. Хубав процес. Но отвъд комедията, която нагледно ни обръща със своята лекота, се крие и мъничко тежест.

Филмът ще се излъчва само още месец, като следващата му прожекция ще е на 27 октомври, от 20:30 часа в Дома на киното.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !