Българският павилион във Венеция тръгна силно: ''Федерация на минорните практики'' посрещна стотици посетители

Стотици посетители от различни страни влязоха в българския павилион още в първите дни след откриването му на 61-вото Венецианско биенале за изкуство, което тази година се провежда от 9 май до 22 ноември 2026 г. под заглавието In Minor Keys. Българското участие е разположено в Sala Tiziano в културния център Don Orione Artigianelli във Венеция.

Тази година България се представя с проекта „Федерация на минорните практики“, чийто куратор е Мартина Йорданова, а художници са Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева. Павилионът е създаден от изцяло женски екип, в който ключова роля има и Десислава Димова, а организатор на националното участие е Националната галерия със съдействието на Министерството на културата.

Откриването събра целия авторски екип, комисаря на българското участие, директора на Националната галерия Анелия Николаева и представители на Министерството на културата. В официалното представяне беше подчертано, че българското присъствие във Венеция вече се превръща в последователна линия, а не в случайно изключение. За България това е дванадесетото участие в историята на Биеналето и четвърто поред без прекъсване от 2019 г. насам.

Самият проект е сред онези съвременни изложби, които въвличат зрителя, карат го да осмисля и да избира. „Федерация на минорните практики“ трансформира павилиона в спекулативна изследователска лаборатория, която събира сигнали от четири филма на участващите художнички и ги активира чрез интерактивна игра. Посетителят, освен наблюдател, е и участник, който трябва да се ориентира между различни ценности, посоки и възможно бъдеще. Така изложбата стъпва върху теми като идентичност, дезинформация, труд и екология, но ги мисли през идеи за съвместност, грижа и споделено въображение в контекста на съвременните кризи.

Точно този избор на „минорни практики“ е и една от най-интересните линии в павилиона. Вместо да мисли политическото само през големи идеологии и центрове на власт, проектът се вглежда в по-малките жестове, в личните решения, във формите на внимание и ориентация, чрез които отделният човек участва в изграждането на общо пространство. Това дава на изложбата едновременно концептуална плътност и човешка достъпност — рядка комбинация на форум, който често е упрекван в прекалена абстрактност.

Публиката на официалното откриване на 7 май видя и пърформанса „Venus III“ на Гери Георгиева, който се превърна в едно от силните събития около българското участие. В него артистката разглежда човешкото тяло извън идеализирания и застинал образ, като нестабилно, изменчиво и уязвимо присъствие. Работата се развива като фрагментиран монолог между български и английски, между тяло и образ, между присъствие и проекция. Пърформансът предизвика силен интерес и изпълни двора на Sala Tiziano.

Историята на самия екип също е част от силата на това участие. Авторките започват съвместната си работа едва в края на 2025 г., а проектът е реализиран почти изцяло дистанционно, тъй като само кураторката е базирана в София. От думите на участничките личи, че павилионът е изграден не просто като професионално сътрудничество, а като процес на взаимна грижа, съпричастност и доверие. В случая този вътрешен начин на работа не стои встрани от изложбата, а направо я обяснява.

Венецианското биенале, основано през 1895 г., остава най-старият и най-престижен международен форум за съвременно изкуство. Днес то обхваща и архитектура, кино, театър, музика и танц, а националните павилиони са едно от местата, където отделните държави заявяват културно присъствие пред глобална публика. На този фон добрият старт на българския павилион има значение далеч отвъд протокола: той показва, че когато има последователност, ясна кураторска идея и силен авторски екип, България може да присъства във Венеция убедително.