Светслав Берковски: За съжаление в България спортните зали са недостъпни за хората с увреждания

Светослав Берковски e председател на Комисия за хората с увреждания към Българският колоездачен съюз. Комисията е създадена на общо събрание на колоездачния съюз миналата година. Берковски два мандата е бил генерален секретар на Българския колоездачен съюз, бил е треньор на юноши и на мъже. Седалището на Комисията е на Столичния колодрум в Борисовата градина.

- Г-н Берковски, къде могат хората с увреждания да се запишат за колоездене?

Столичният колодрум е единственото място засега, на което хората с увреждания могат да дойдат - има достъпна среда за хората на инвалидни количики. За съжаление в България спортните зали и басейни са недостъпни за хората с увреждания.
Вътре в колодрума има една малка писта, на която хората с увреждания спокойно могат да спортуват без някой да ги безпокои с допълнително движение – коли, трамваи.
СКАК – спортен клуб за адаптирано колоездене, беше създаден наскоро и стана член на Българската асоциация за рекреация и интеграция и спорт (БАРИС).

Една от идеите и на двете асоциации е да организират съвместни спортни занимания на деца с увреждания заедно със здрави деца в училищна възраст. Целта е децата без увреждания да свикнат от малки да контактуват с увредени деца и да контактуват с тях без да ги нараняват, без да ги обиждат.
На Столичен колодрум по всяко време могат деца да се запишат за занимания. Ще се сформират групи според вида и степента увреждане, които ще се определят от доктор, който ще се занимава специално с тази работа.

- За хора с какви увреждания е подходящо колоезденето?

БАРИС работи предимно с хора с церебриална парализа – хора с парализирани долни крайници. Те не могат да карат стандартно колело, а т.нар. хендбайк – колички с три колелета, при която задвижването става с ръцете. Лошото е, че такива не се произвеждат в България. Имаме информация, че в Пловдив има някаква фирма, която се занимава и с такива колички, но още не сме се свързали с тях. Такива разговори предстоят.

Вносните колички струват близо 3000 долара. Надявам се, че българските производители могат да ги изработят на по-ниска цена. Структурата на самата количка не е толкова скъпа, но зависи от монтажа – венци вериги, педали, главините, което оскъпява много това специално колело.

Хора с ампутирани крайници могат да карат и нормални велосипеди, но зависи кой крайник е ампутиран и в каква степен е ампутацията. Те съответно попадат в различни групи в зависимост от предписанието на лекаря.

Някои от тези хора могат да карат обикновени велосипеди. За тях има колелета, които са отпуснати на клуба от Българския колоездачен съюз.

- Доколко е известно на хората с увреждания, че могат да използват колодрума за спорт?

Това са ни първите стъпки. Преди време имахме клуб за деца с увреден слух.Целта беше да научат правилата за движение, знаците и т. н., и постепенно трябваше да минем на по-сложни неща. Срещаме обаче трудности от организационен характер.

Хората с церебриална парализа са на колички - трябва някой с кола да го вземе от вкъщи, след тренировката да го върне. Нужни са ни средства за микробуси.
Нужни са и хендбайкове.

Ще пишем до международната федерация по колоездене да се види кои фирми ги произвеждат и дали могат да се направят някакви отстъпки, дали могат да се намерят втора употреба, които могат да се стегнат.

Като всяко начало е трудно, но се надяваме с доста работа и с помощ да можем да се изкарат тези хора навън. Особено децата, има по домовете деца които никога не са мърдали от стаите, в които живеят. Клубът ще се опита да стигне и до тях.

Надяваме се в София да потръгнат нещата и после да се създадат подобни клубове в цялата страна. Ще се започне от децата и постепенно ще обхване и по-възрастните.

- Възможно ли е тренировките в клуба да са начален старт за подготовка за международни състезания и параолимпиади?

Разбира се, че е възможно. България няма параолимпийци в колоезденето. За съжаление и в това сме последни в Европа и дори в региона - и гърците, и сърбите, и румънците са много по-напред в това отношение. Те имат вътрешни първенства и участват в много международни състезания.

Това означава, че са обхванете много повече хора, а не е само един клуб. За да се проведе едно вътрешно първенство, е необходимо минимум три клуба да вземат участие и оттам да се излъчи национален отбор, който да ходи на състезания навън.

В Румъния председател на колоездачната федерация е олимпийски шампион на състезанията за хора с увреждания. Все пак по-добре късно, отколкото никога.

- Къде сме ние спрямо останалите държави в Европа и региона по отношение на грижата за това хората с увреждания да имат шанс да спортуват?

Почти всички Балкански страни са доста по-напред от нас в това отношение. Почти всички имат прояви – не само от вътрешния календар, но и от международния спортен календар.

Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. Сдружение „БАРИС” носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или Договарящия орган – Агенция за социално подпомагане.

Още по темата

10/07/2013

Консулт

Колоездачният съюз организира групи за хора с увреждания

01/06/2013

Консулт

БАРИС работи за интеграция на хора с увреждания чрез спорт

Следете новините ни в GoogleNews