Книги: Новите заглавия през седмицата

Класика, философия, психология, трилър оформят жанровата палитра на книжния пазар тази седмица. OFFNews избра някои от най-интересните нови заглавия тази седмица.

Романът „Всичко е осветено“ се ражда от дипломната работа на автора си и става световен бестселър

Дипломна работа по философия, превърнала се в бестселър – има и такива явления в световната литература и романът „Всичко е осветено“ от Джонатан Сафран Фоер е сред най-ярките примери. От няколко дни той е и в нашите книжарници с огърлица от отличия – „Книга на годината“ на в. „Лос Анджелис Таймс“, бестселър на в. „Ню Йорк Таймс“ за 2002 г., „Най-добра дебютна книга“ според в. „Гардиън“, победител в състезанието „Млади лъвове в художествената литература“ през 2003 г. и в надпреварата за приза „Уилям Сароян“, носител на Национална награда за еврейска книга и приза „ПЕН“.

Заслугата да се появи за първи път в България е на издателство „Лист“, което преди две години реализира у нас и друг роман на Фоер – „Ето ме“. Преводът отново е дело на Петя Петкова, която беше удостоена с Голямата награда „Кръстан Дянков“ за работата си по „Ето ме“.

Фоер се превръща в герой на собствения си разказ – той е авторът, който в романа пътува до Украйна в търсене на Августина – жената, спасила живота на неговия дядо по време на нацистката ликвидация на Трахимброд. Единствената му следа е нейна фотография. Придружават го възрастен шофьор, който твърди, че е сляп, и куче, наречено Сами Дейвис младши-младши. В странната компания има и преводач – внукът на шофьора, Алекс, чиито знания по английски език често будят недоразумения и смях. В това пътуване към миналото смешното се редува със страшното. Спомени и сънища, любов и предателство, смърт и просветление се събират и раздалечават в една разтърсваща история за Холокоста и надеждата. Разказът се движи между настоящето и миналото, между комичното и трагичното, сплетени майсторски с „конците” на магическия реализъм.

По книжарниците излезе „Плячка” – наелектризиращият дебют на австралиеца Гейбриъл Бъргмоузър, който противопоставя минало срещу настояще и отмъщение срещу воля за оцеляване. Носител на редица награди за пиесите си, Бъргмоузър за пръв път навлиза в територията на прозата, за да остави ярка следа в трилъровия жанр. Сцената на „Плячка” е тиха магистрала дълбоко в сърцето на австралийската пустош. Франк просто иска спокоен живот, далеч от шума и хората. Като собственик на бензиностанция и ресторант на път, по който рядко минават коли, той може да страни от всичко и всички. Но това лято е различно. Отчужденият му син неочаквано изпраща дъщеря си при него, за да получи урок за лошото си поведение. Макар двамата да са на практика непознати, дядото и внучката някак трябва да се научат живеят заедно.

Всичко обаче се променя, когато тежко ранена млада жена пристига на бензиностанцията на Франк. По петите ѝ я гонят няколко автомобила, чиито шофьори няма да спрат пред нищо, докато не хванат своята плячка. Франк и шепа нищо неподозиращи клиенти се оказват в смъртна опасност. Но кои са ловците, които преследват своята жертва, какво движи тяхната свирепа жажда за отмъщение? И дали има място за жал в сърцата им – или всеки свидетел ще бъде безмилостно премахнат? Едно е ясно – можеш да се скриеш за малко. Но бягството е невъзможно.

От 1989-та до наши дни се случи какво ли не; светът и страната се промениха. Неимоверно много. 

През това време българската литература продължи да съществува и да си върши работата: ето ги новите писателски имена, ето ги текстовете, които винаги оттук насетне ще са важни. Ето ги елитарното и популярното с поредните им лица; ето ги впечатляващите изображения на миналото и на днешното... 

Какво и как разказват в тези години авторите сънародници, доколко (и колко истинно) историите им помнят далечното и близкото преди, защо забравят точно това, което забравят? Що за симптом насред актуалната културна ситуация е „възходът на биографията”? А свръхоценностяването на детското? Дали сегашни творби, писани на матерния, ще ни приучат – полека, неусетно – да приемаме настоящето без прекомерна горчивина? Срещат ли се отново човекът и вярата по тези земи, има ли Изход според белетристиката, създавана у нас напоследък? Тези въпроси (и ред други) обмисля книгата „През това време”.

Едно от най-известните заглавия в американската литература – „Отнесени от вихъра”, краси витрините на българските книжарници в два нови естетски тома с емблемата на издателство „Кръг”. Романът на Маргарет Мичъл, излязъл на 30 юни 1936-а и носител на „Пулицър”, се публикува непрекъснато на различни езици и не слиза от класациите за любими книги в своя почти 84-годишен живот. Филмовата му адаптация от 1939-а с Вивиан Лий и Кларк Гейбъл е продала повече билети от всеки друг филм в кино историята, рекордьор носител е и на 10 награди „Оскар”, надминат само от „Бен-Хур” и „Титаник”.

„Ако „Отнесени от вихъра” има тема, това е темата за оцеляването“, казва самата Мичъл през 1936-а и пита: „Защо някои хора преживеят катастрофи, а други, очевидно също толкова способни, силни и смели, не успяват? Подобни примери има при всеки катаклизъм. Някои хора оцеляват, други не. Какви качества имат онези, които победоносно се борят, и нямат онези, които пропадат?”. През годините „Отнесени от вихъра“ често е съпътствана с обвинения в расизъм, заради романтичната картина на робския Юг, която представя, твърде далеч от ужасите на реалността. Но романът е от онези богати и сложни книги, които десетилетия след написването си продължават да бъдат ценен документ за едно трудно време, белязало цяла нация. Мястото на романа в литературния пантеон на Щатите остава непокътнато, защото е летопис учебник за поколенията.

„101 отбивки в София” – новият пътеводител на автора на бестселъровата поредица „101 отбивки” Иван Михалев – разкрива скритата красота на столицата както на софиянци, така и на всички гости на града.
По книжарниците излезе новият пътеводител от бестселъровата поредица „101 отбивки” на пътешественика Иван Михалев – „101 отбивки в София”. Спечелил сърцата на стотици хиляди читатели из цялата страна, авторът на блога Отбивки насочва обектива си към място, чиято красота често забравяме – нашата столица.
Извънредната обстановка приключи, но въпреки че сме зажаднели за пътуване, колко от нас ще могат в скоро време да се отделят от работното място? А какво прави един пътешественик, когато не може да напуска София – пътешества в града, разбира се!
„101 отбивки в София” включва малко известни, но впечатляващи места в София и близките околности. Традиционните забележителности на града пък, които не бива да се изпускат, са включени по нов начин – с неизвестни, любопитни факти.
Как да превърнем „ужасните две“ във време на любопитство, учене и открития? Как да улесним детето в началото на процеса по себеутвърждаване и изграждане на индивидуалност? Как да му създадем полезни навици без наказания и викове? Всички тези въпроси си задавала и Симон Дейвис като млад родител. След като записва едно от децата си в Монтесори училище, бързо се убеждава в ефикасността на метода. През 2004 г. преминава през обучение в Международната Монтесори асоциация (AMI). В Амстердам създава свое Монтесори училище – „Джакаранда Трий“, където води уроци за деца и родители. Автор е на популярния блог и инстаграм профил The Montessori notebook, където дава съвети, отговаря на въпроси и провежда онлайн обучения с родители от целия свят. Използвайки наученото, пише книгата „Монтесори за малкото дете“.

Следете новините ни в GoogleNews