Съединението срещу Задкулисието - новата книга на Стефан Дечев

Всички политици и всички политически сили ли са били безусловно за Съединението на Княжество България и Източна Румелия?

Днес масовото възприятие е точно такова - за пълно единство на целия народ. Но наистина ли е било така? В новата книга на Стефан Дечев „Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998)" се хвърля светлина върху много позабравени факти, които показват голямото разединение настъпило след 6 септември 1885 г. в българското общество на север и юг от Балкана. Книгата идва до читателите благодарение на издателство „Жанет 45“.

"Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998)" на историка Стефан Дечев ще бъде представена тази вечер в столичната книжарница "Умберто и Ко" на ул. " Славянска " 14.

------------------

Кръглата годишнина през 1995 г. е допълнителна предпоставка за нарастване размаха на честването на Съединението. Заедно с това тя е предшествана през лятото от най-шумното в цялата история отбелязване на годишнината от гибелта на Стамболов. В центъра на столицата със средства на корпорацията „Мултигруп“ е построен негов паметник. Това още повече създава атмосфера за отбелязване на датата, както и възможност на десницата да подчертае противопоставянето на Русия на акта от 6 септември 1885 г. Неслучайно СДС представя датата за „истински национален празник“, обръща силно внимание на противопоставянето на Русия и определено се стреми отново да противопостави деня на комунистическия 9 септември. Сред организаторите на честванията, съвпадащи с първата година от управлението на министър-председателя от БСП Жан Виденов, забелязваме отново комитет „Съединение“, но също и ВМРО-СМД, Съюз на репресираните, легия „Цар Симеон“.

Вече особено дейно и масово е присъствието в столицата и Пловдив на видни политици от СДС. Слова произнасят президентът Желю Желев, председателят на парламента Благовест Сендов и премиерът Жан Виденов, който е освиркан. На практика годините 1994 и 1995 г. се характеризират с мощното влизане на СДС в отбелязването на празника, като част от една сериозна символна борба за националния и официалните празници на страната.

През 1996 г. отбелязването на Съединението съвпада с предизборната кампания около президентските избори. Организирано е и тържествено пленарно заседание на Народното събрание, което е почетено от президента Ж. Желев, премиера Ж. Виденов и министрите от кабинета. Тържествата през 1996 г. демонстрират твърде ясно царящото разделение между основните политически сили. От трибуната на парламента сутринта на работния ден 6 септември 1996 г. Красимир Премянов призовава да се поднесат цветя пред Паметника на незнайния войн. Контрира го обаче депутатът от СДС д-р Васил Михайлов, който заявява, че героите на Съединението са „знайни“ и кани цветя да се положат пред гробницата на княз Александър Батенберг и пред паметника на Стефан Стамболов. В крайна сметка пред паметника на Незнайния войн в центъра на столицата венци и цветя са поднесени от председателя на парламента Благовест Сендов, премиерът Ж. Виденов, парламентарните групи на Демократичната левица (БСП и коалиционни партньори), СДС, Български бизнес блок (БББ), коалиция Народен съюз (Демократическа партия водена от Стефан Савов и БЗНС от Анастасия Мозер) и партията на българските турци и мюсюлмани ДПС (Движение за права и свободи). В ритуала на Ларгото участва Ирина Бокова от кандидатпрезидентската двойка на левицата. Макар честването в София да е отново инициатива на комитет „Съединение“, в него отново мощно участва и опозиционния в това време СДС. Освен че флиртува със Симеон Втори, синята опозиция в максимална степен се стреми да се възползва от символния капитал на Съединението. Неслучайно особено красноречиво е заглавието в „Демокрация“ – „Социалистите не почетоха Съединението“.

Търсенето на алтернативни дати на предишните комунистически празници, както и видимата неловкост около обявяването именно на 3 март за национален празник, довеждат през 1996 г. до два опита на кръгове около тогавашната опозиция за провъзгласяване на 6 септември за официален празник. На два пъти парламентарното мнозинство от БСП отхвърля предложението на народния представител от СДС Васил Михайлов 6 септември да бъде обявен за официален празник. Неслучайно председателят на парламентарната група на СДС Йордан Соколов изразява на самия 6 септември от парламентарната трибуна огорчението на депутатите от опозицията, че мнозинството не намира сили за подобна съдбоносна стъпка. На практика обаче с всичките си вътрешни противоречия и паралелно организирани три прояви в столицата честването през 1996 г. трасира сериозно пътя на Съединението към официален празник.

През 1997 г., когато 6 септември се пада в събота и на власт е вече новото правителство на десницата от ОДС, на тържеството в София присъстват президентът Петър Стоянов (премиерът Иван Костов е в Пловдив) и всички важни фигури от правителството и ръководството на управляващата синя партия. В отбелязването на годишнината се включва и подофицерското дружество „Гургулят-потомци“. Тържество се провежда вечерта и в Пловдив, където присъства премиерът Ив. Костов. Липсата за пръв път от последните години на голям скандал около датата и демонстрация на разминаване и разделение демонстрира, че обявяването ѝ за официален празник е видимо предстоящо. На 18 февруари 1998 г. с решение на XXXVIII народно събрание 6 септември е провъзгласен за официален празник.

Повече за книгата вижте в разговора между Стефан Дечев и главния редактор на OFFNews Владимир Йончев. И не забравяйте да се абонирате за YouTube канала ни.

Следете новините ни в :