''Реквием за една държава'': Дистопията, която твърде много прилича на нашата реалност

Власт, измами и бутафорен преход към демокрация в една алтернативна тотално непозната реалност. За това разказва новата книга на политолога и маркетолог Андрей Велков "Реквием за една държава". Премиерата на романа се състоя в препълнения столичен клуб "Паве".

Водещ на събитието беше журналистът и преводач Георги Ангелов, а откъси от произведението четоха писателят Радослав Парушев и актрисата Людмила Сланева - Локо́. 

"Ние, които се занимаваме с литература, винаги се опитваме по някакъв начин да ограничим дадена книга в жанр. Андрей е трудно да бъде вкаран в някакъв жанр, защото той се отличава с един хъшлашки, хулигански, нелицеприятен език. В някои от по-старите му романи сюжетите му бяха самоцелно остри и агресивни", каза Ангелов.

"Тук обаче се налага жанрът дистопия, но това е дистопия на нашата реалност. И в един момент се чудим дали дистопията е реалност или реалността е дистопия", загатна още писателят.

Понятието "дистопия" може да се тълкува по два начина - като синоним на антиутопия, тоест образ на тоталитарно общество, лишено от реална свобода, но и като медицинско състояние, в което се наблюдават неправилно разположени органи и тъкани в човешкото тяло.

А в измислената държава "Ългария" сякаш нищо не е на мястото си. Това е страна, в която преходът след падането на социалистическия режим е неуспешен и нормалността постепенно е започнала да изглежда като мираж. 

Книгата разказва за премеждията на два основни персонажа, изживяни в хода на близо три десетилетия. Ангел е бивш учител, който губи всичко и става бездомен алкохолик. Мануела още не е навършила петнайсет, когато е принудена да проституира на междуградски път. Въпреки това те се превръщат в двама от най-могъщите и важни хора в една завладяна от мафията държава.

А животът преплита съдбите им с тези на противоречиви и карикатурни личности като царя-премиер Имеон, Ойко Орисов, Ветан Ветанов и Скелета, които нямат нищо общо с действителни лица. Според Радослав Парушев няма риск някой да се разпознае в тях, защото такива хора "не четат книги".

"Като изкушен от литературата човек ще ви кажа следното. Андрей е явление в съвременната българска литература. Андрей не се изкуши да пише за това колко е била героична Тутраканската епопея, Андрей не се изкуши да пише за това колко е било кофти или хубаво през комунизма. Или да иска пари, или да е кандидат за президент. Андрей не пълни зали със 70-годишни бабички на тема колко е било страшно Баташкото клане или че не е имало такова. Остана верен на това, което го издигна дотам, докъдето стигна. Остана верен на езика на улицата и го превърна в естетика", каза Парушев.

"Сега още сме в ръцете на същото зло, това ако не го знаете - добър вечер! Още сме в лапите на Държавна сигурност и затова сме най-бедната и най-престъпната държава. Книгата на Андрей е страшно забавна и много, много леко се чете. За сериозните неща трябва да се говори с лек, елегантен, забързан стил. Андрей го прави чудесно", обясни още писателят.

Дали книгата е роман или просто провокация, читателите ще решат. Но както Георги Ангелов каза: "Къде е провокацията, то това е нашият живот".

Андрей Велков е роден през 1977 г. в София. Автор е на романите "Български психар" (2012), "Хрониките на Звеното" (2014), "Няма закога" (2016) и "Ерата на паниката" (2021), няколко филмови сценария и много разкази.