45 години, откакто Петя Дубарова отлетя завинаги

"Измамена. Младост. Прошка. Сън. Спомен. Зад стените на голямата къща. Тайна" - с тези думи една талантлива млада поетеса остава завинаги на 17 години, изпивайки множество сънотворни хапчета на 4 декември 1979 г. 

Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. От най-ранна възраст започва да пише стихове, а първите публикации на младата поетеса са във вестниците "Септемврийче", "Народна младеж", в списанията "Родна реч" и "Младеж". Учи в Английската гимназия в Бургас, а през 1978 г. участва във филма "Трампа" с режисьор Георги Дюлгеров. 

Как искам да съм малък светъл влак,

по-пъстър от крилете на хвърчило.

Да чувствувам във светлия си бяг

че слънце в моя ритъм се е скрило.

Да бъде мойта гара слънчев знак,

от хиляди очи благословена.

Да бягам срещу вятъра, но пак

да върщам там мечтата си зелена.

Една от версиите защо Петя Дубарова прибягва до самоубийство е заради решението на учителския съвет на гимназията да намали оценката за поведението ѝ - по повод повреда на автоматизирана линия във фабрика. След смъртта на Дубарова съучениците ѝ носят бели ленти на реверите си цял месец в знак на протест срещу несправедливото решение на учителите, довело и до самоубийството на поетесата.

В българската памет Петя ще остане, както с невероятния си талант, така и със спомена за трагичната ѝ смърт, самоубийство. Дали е жертва на системата, или пък на любовна драма, а може би и на недостатъчно оказана подкрепа от близки или приятели - това и до днес остава загадка. 

През 2021 г. на екран излиза българският игрален филм "Петя на моята Петя", вдъхновен от живота и творчеството на Петя Дубарова. Режисьор е Александър Косев. Едно от посланията на филма е, че самоубийството не е решение на нито един проблем, но само го задълбочава - филмът проследява историята на младата Петя Монова в съвременността, която се бунтува срещу социалните несправедливости в Английската гимназия в Бургас, в която учи. В момент на отчаяние и вътрешна криза съвременната Петя решава да завърши живота си подобно на нейната известна съименичка от миналия век - поетесата Дубарова. За щастие, в болницата спасяват живота на Монова, а тя успява да открие смисъла в това да живее, а и да обича истински.