Капка Касабова е родена през 1973 г. в София. На 18-годишна възраст тя се премества заедно със семейството си в Англия, по-късно заминава за Нова Зеландия, а от няколко години живее в Шотландия. Това е и основната причина Касабова да пише книгите си, сред които романи, поезия и пътеписи, не на български, а на английски език. На ежегодния Панаир на книгата в София тя представи последната си книга, преведена на български - "Дванайсет минути любов".

С какво се е променила България от предния път, когато бяхте тук?

Вече е зима – предишният път беше есен, а сезоните се отразяват на лицата на хората и на настроението им - навсякъде е така. Какво друго, трудно ми е да кажа, защото тази седмица съм около панаира, не съм тръгнала да обикалям София и да гледам хората, както обикновено правя - да наблюдавам, по-скоро се движа в по-ограничен кръг, така че може би не трябва да се впускам в големи умозрения. Тук съм само за една седмица – главно около НДК.

Забелязвате ли повече хора, които се интересуват от литература?

Така ми се струва. Трудно ми е да преценя, но във всеки случай виждам, че има интерес. И е хубаво да види човек обикновените читатели, не просто „литературното братство”, а читатели и хора, които наистина идват, за да си купят книги. Виждам хора, които си купуват книги и с жив интерес разглеждат. Това е много обнадеждаващо в този не лесен момент.

А, сравнявайки ситуацията у нас и в чужбина, къде се чете повече?

Всяка култура си има различни читателски навици. Знам например, че в Германия много се чете, книжният пазар е много активен. Във Великобритания е смесено - като че ли отново по-младите по-малко четат. Знам, че в Нова Зеландия много се чете, може би не толкова като купуване на книги, а вземане от библиотеки. Навсякъде е различно – зависи от това до каква степен културата е превзета от други медии и до каква степен тази култура на “celebrity”, която е много смешна, много агресивна, културата на известните личности, доминира. Тя измества другите форми на култура. Говоря за тамошния еквивалент на чалгата в България – всяка страна си има своята чалга.

Планирате ли да издадете книга, която да бъде написана на български в оригинал, а не както досега – на английски и да бъде превеждана?

Това е много интересен въпрос. Всичките ми книги са написани на английски поради простата причина, че смених езиците на 18-годишна възраст и не съм имала книга преди това на български. Дотогава само пишех поезия на български, вече бях развиващ се млад, пишещ човек. Не, не съм мислила да пиша книга на български, по-скоро се замислям дали не е смислено, за в бъдеще – не знам дали ще стане сега, аз сама да си превеждам книгите на български, а това означава да ги пренаписвам на български. Но още не знам отговора на този въпрос.

Какъв щеше да бъде животът Ви, ако бяхте останала в България?

Да, това е един екзистенциален въпрос, който според мен човек може да си го задава независимо къде живее. Това е въпросът „Какво щеше да стане, ако...”. Това е въпросът, който всеки автор си задава, когато пише, защото много романи, и изобщо голяма част от литературата, произлизат точно от този въпрос: „ какво би станало ако”. Това е въпросът за неизживяните животи и за алтернативните съдби на всеки от нас. Разбира се, че съм си задавала този въпрос и в личен план – какво щях да правя, какво щях да пиша, ако бях останала в България и продъжавах да пиша на български. И честно казано нямам никаква представа.

А относно последната Ви книга „Дванайсет минути любов” – защо точно дванайсет минути?

Дванайсет минути е средното време, в което в тангото човек танцува с един и същ партньор, преди да смени партньорите. Това е една метафора за естеството на този танц и, разбира се, метафора за живота.

Казахте, че тангото Ви е било страст в продължение на 10 години. Каква част от живота Ви заема сега то?

Тангото е част от моя път, който съм изминала. То вече не е централна част, а по по-невидим начин витае в мен, живее в мен, тъй като не го танцувам вече по същия начин. Тангото ме научи на много неща, създаде ми много приятелства, много прозрения в отношенията на хората, пътувания. То беше много важна част от този път – пътя на търсенето. Без него щях да бъда много по-неспокойна, ако не бях изминала този път.

Имате ли вече готова концепция за нова книга?

Да, в момента пиша един роман. Действието се развива в Шотландия. Има и общи черти с другия ми роман, който излезе на български - „Вила Пасифика”.