Капка Касабова е родена през 1973 г. в София. На 18-годишна възраст тя се премества заедно със семейството си в Англия, по-късно заминава за Нова Зеландия, а от няколко години живее в Шотландия. Това е и основната причина Касабова да пише книгите си, сред които романи, поезия и пътеписи, не на български, а на английски език. На ежегодния Панаир на книгата в София тя представи последната си книга, преведена на български - "Дванайсет минути любов".
С какво се е променила България от предния път, когато бяхте тук?
Вече е зима – предишният път беше есен, а сезоните се отразяват на лицата на хората и на настроението им - навсякъде е така. Какво друго, трудно ми е да кажа, защото тази седмица съм около панаира, не съм тръгнала да обикалям София и да гледам хората, както обикновено правя - да наблюдавам, по-скоро се движа в по-ограничен кръг, така че може би не трябва да се впускам в големи умозрения. Тук съм само за една седмица – главно около НДК.
Забелязвате ли повече хора, които се интересуват от литература?
Така ми се струва. Трудно ми е да преценя, но във всеки случай виждам, че има интерес. И е хубаво да види човек обикновените читатели, не просто „литературното братство”, а читатели и хора, които наистина идват, за да си купят книги. Виждам хора, които си купуват книги и с жив интерес разглеждат. Това е много обнадеждаващо в този не лесен момент.
А, сравнявайки ситуацията у нас и в чужбина, къде се чете повече?
Всяка култура си има различни читателски навици. Знам например, че в Германия много се чете, книжният пазар е много активен. Във Великобритания е смесено - като че ли отново по-младите по-малко четат. Знам, че в Нова Зеландия много се чете, може би не толкова като купуване на книги, а вземане от библиотеки. Навсякъде е различно – зависи от това до каква степен културата е превзета от други медии и до каква степен тази култура на “celebrity”, която е много смешна, много агресивна, културата на известните личности, доминира. Тя измества другите форми на култура. Говоря за тамошния еквивалент на чалгата в България – всяка страна си има своята чалга.
Планирате ли да издадете книга, която да бъде написана на български в оригинал, а не както досега – на английски и да бъде превеждана?
Това е много интересен въпрос. Всичките ми книги са написани на английски поради простата причина, че смених езиците на 18-годишна възраст и не съм имала книга преди това на български. Дотогава само пишех поезия на български, вече бях развиващ се млад, пишещ човек. Не, не съм мислила да пиша книга на български, по-скоро се замислям дали не е смислено, за в бъдеще – не знам дали ще стане сега, аз сама да си превеждам книгите на български, а това означава да ги пренаписвам на български. Но още не знам отговора на този въпрос.
Какъв щеше да бъде животът Ви, ако бяхте останала в България?
Да, това е един екзистенциален въпрос, който според мен човек може да си го задава независимо къде живее. Това е въпросът „Какво щеше да стане, ако...”. Това е въпросът, който всеки автор си задава, когато пише, защото много романи, и изобщо голяма част от литературата, произлизат точно от този въпрос: „ какво би станало ако”. Това е въпросът за неизживяните животи и за алтернативните съдби на всеки от нас. Разбира се, че съм си задавала този въпрос и в личен план – какво щях да правя, какво щях да пиша, ако бях останала в България и продъжавах да пиша на български. И честно казано нямам никаква представа.
А относно последната Ви книга „Дванайсет минути любов” – защо точно дванайсет минути?
Дванайсет минути е средното време, в което в тангото човек танцува с един и същ партньор, преди да смени партньорите. Това е една метафора за естеството на този танц и, разбира се, метафора за живота.
Казахте, че тангото Ви е било страст в продължение на 10 години. Каква част от живота Ви заема сега то?
Тангото е част от моя път, който съм изминала. То вече не е централна част, а по по-невидим начин витае в мен, живее в мен, тъй като не го танцувам вече по същия начин. Тангото ме научи на много неща, създаде ми много приятелства, много прозрения в отношенията на хората, пътувания. То беше много важна част от този път – пътя на търсенето. Без него щях да бъда много по-неспокойна, ако не бях изминала този път.
Имате ли вече готова концепция за нова книга?
Да, в момента пиша един роман. Действието се развива в Шотландия. Има и общи черти с другия ми роман, който излезе на български - „Вила Пасифика”.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
26.12 2013 в 10:40
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
17.12 2013 в 22:47
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
17.12 2013 в 21:28
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
17.12 2013 в 21:01
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
17.12 2013 в 20:13
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара