С данъка „Дянков“ държавата прибра 39,9 млн. лева от спестяванията на хората

Александра Маркарян 10 декември 2013 в 18:45 3243 2

БНБ Снимка: Сергей Антонов
БНБ Снимка: Сергей Антонов

 

С данъка върху лихвите по депозитите на хората в банките държавата е събрала 39.9 млн. лева за първите шест месеца на 2013 година. Това сочат данните на БНБ от отчета ù за шестмесечието, публикуван днес.

Данъкът бе въведен през 2013 г. от правителството на ГЕРБ по искане на вицепремиера и финансов министър в кабинета Симеон Дянков. При анонсирането на промяната Дянков прогнозира, че данъкът ще носи годишно 120 млн. лева. Ако се запази сегашната събираемост за 12-те месеца обаче приходите от налога ще са в рамките на 80 млн. лева.

Новият данък не е помогнал особено на приходите, чийто основен проблем не са малкото данъци, а по-скоро лошата им събираемост.

„Въпреки постъпленията от нововъведения от началото на 2013 г. данък върху доходите от лихви по депозитни сметки (39.9 млн. лв. за периода), приходите от данъка върху доходите на физическите лица намаляха с 4.2% спрямо същия период на предходната година“, пише в отчета на Българската народна банка.

Отчетът за шестмесечието показва още, че все по-малко хора и фирми теглят кредити, че хората предпочитат да спестяват, че намаляват печалбите на банките и приходите в хазната и че междуфирмената задлъжнялост се увеличава. Расте и делът на т. нар. лоши кредити.

Необслужваните над 90 дни кредити са се увеличили 17,1%, сочат данните към 30 юни. В края на 2012 г. те бяха 16,6%.

В края на шестмесечието вътрешнофирмените заеми в съвкупния брутен вътрешен дълг са 42,7% спрямо 41,6% през декември 2012 г.

Печалбата на банковата система към 30 юни е била 318 млн. лева - с 6 млн. лева по-ниска от тази за първото шестмесечие на предходната година.

Банковите депозити пък са нараснали с 5,7% на годишна база, като основният принос за това е на домакинствата. Техните влогове са нараснали с 1,072 млрд. лева за първите 6 месеца от годината.

Запазва се тенденцията към понижаване ръста на кредитите за частния сектор. Вземанията от домакинства са се понижили на годишна база с 0.9%, а по категории кредити се наблюдава забавяне на спада при овърдрафта и потребителските кредити, които в края на първото полугодие намаляват съответно с 2.3% и 1.1%. Жилищните кредити отбелязват нисък положителен растеж в размер на 0.1%.

Спадът на приходите от акцизи в края на полугодието е -1.3%. Бюджетните постъпления от корпоративен данък са се понижили с 5.3% на годишна база. През първото полугодие на 2013 г. финансовата сметка е била на дефицит в размер на 1038.2  млн. евро при излишък от 1331.5  млн.  евро през същия период на 2012 г.

"Основен принос за дефицита имаха трансакциите на банките, които в условията на трайно нарастване на привлечените средства от депозити на резиденти продължиха да увеличават чуждестранните си активи и да изплащат външните си задължения. За полугодието банките увеличиха чуждестранните си активи с 932.8 млн. евро (общо портфейлни и други инвестиции) и намалиха чуждестранните си пасиви с 309.7 млн. евро (главно други инвестиции).

Операциите на правителството също имаха принос за дефицита по финансовата сметка, като повлияха за намаляване пасивната страна на портфейлните инвестиции с 341.9 млн. евро за периода януари – юни 2013 г. Този поток отразяваше най-вече извършеното плащане на деноминираните в евро български глобални облигации с номинална стойност 818.5 млн. евро, чийто падеж беше през януари", констатират авторите на анализа.

През първото шестмесечие размерът на свръхрезервите на банките се е понижил. Средствата са надвишавали със 7,4% изискуемите минимални резерви. През 2012 г. процентът е бил 8,7.

Финансовият и оперативен доход на банковия сектор е намалял с 41 млн. лв. (2.2%) в сравнение с първото шестмесечие на 2012 г.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
     
    X

    Борисов и Пеевски преместиха парламента от страх от журналистите