Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР) отпусна 22 млн. евро за съвместна програма с Националния гаранционен фонд за помощ за малките и средните предприятия. Това съобщи Ивайло Московски, вицепрезидент "Операции" в ЧБТР, по време на конференция за представянето на стратегията на банката за периода 2021-2030 г.

Ръководството на ЧБТР е одобрило отпускането на средствата и предстои окончателното финализиране на програмата, допълни Московски.

Дейността на банката в България

"Дейността на ЧБТР в България се увеличи значително през последните три години", коментира Весела Маргаритова, старши банкер на ЧБТР за промишлеността, транспорта и туризма.

Към юли тази година банката е одобрила 15 операции на обща стойност от 418 млрд. евро, което ни поставя на четвърто място сред 11-те страни членки. Подписаните договори са 14 на обща стойност 395 млн. евро, като по тях са отпуснати 254 млн. евро. Впечатление прави, че към същия период през 2018 г. отпуснатите средства са били около 96 млн. евро.

Въпреки добрата позиция на страната в банката спрямо проекти и отпуснати средства, България има един основен проблем - липсата на балансирано портфолио от подкрепени проекти. Ивайло Московски коментира този казус от гледна точка на членството ни в ЕС и липсата на гъвкавост при определени проекти, най-често инфраструктурни, които най-често се финансират от европейски финансови институции.

По време на конференцията стана ясно още, че ЧБРТ е направила опит да стартира съвместни програми с ББР. От българската институция обаче не са проявили интерес към получаването на допълнително финансиране по общи проекти с Черноморската банка за търговия и развитие.

Сред най-големите програми на ЧБРТ в страната са сделката с "Еврохолд" и концесията на Летище "София". 

По проекта за Летище "София" банката ще отпусне около 55 млн. евро, въпреки че първоначално е била одобрена значително по-висока сума, уточни Маргаритова. Причината е включването на други големи финансови институции. Тя коментира още, че до момента са отпуснати около 50 млн. евро.

Друг проект на банката в страната е изграждането на първия хотел "Marriott". Проектът е на стойност 32 млн. евро, от които са усвоени около 6 млн. евро.

Мисията и приоритети на ЧБТР

В Черноморската банка за търговия и развитие членуват 11 страни от региона -  Армения, Албания, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна. България е от т.нар. "средни акционери", заедно с Румъния и Гърция - с по 13,5%. Сред големите са Турция, Гърция и Русия с по 16,5%. (Бел.ред. - портфолиото на държавата съответства на акционното ѝ участие.)

Капиталът на банката е 3,45 млрд. евро. За 2020 г. нетната печалба възлиза на 14,2 млн. евро.

Основната цел на Черноморската банка за търговия и развитие е да насърчи икономическото развитие на страните членки чрез финансиране на проекти на частни и държавни компании в различни отрасли. Банката предоставя корпоративно, проектно и търговско финансиране, като в това число влиза и финансирането на фирми, занимаващи се с внос и износ. Целта е да бъде насърчен стокообменът между страните членки.

ЧБТР издава и банкови гаранции. Кредитният рейтинг на банката е по-висок от този на опериращите в страната ("А2" - Stabile от Moody's и "A-" Positive от Standard&Poors), което означава, че ЧБТР е една от най-високооценените институции в черноморския регион.

Основен приоритет на банката е увеличаването на капитала с 250 млн. евро. Окончателното решение за това дали увеличението ще дойде от средства от страните членки ще стане ясно през септември.

Към момента банката цели да се разшири. Водят се преговори за членство със Сърбия и Северна Македония. Основният проблем пред Белград и Скопие обаче са високите депозити към банката.

Заемите

Заемите, които отпуска банката, могат да достигнат до 83 млн. евро (ако проектът е публичен и има някаква държавна гаранция, сумата може да е много по-висока), като минимумът е 10 млн. евро (по устав минимумът е 5 млн. евро, но по-скоро се финансират проекти над 10 млн. евро). Максималното участие на ЧБТР за корпоративни кредити е между 80 и 100%, а за инвестиции "на зелено" - до 35%. Лихвеният процент е с надбавка над EURIBOR или LIBOR, като най-често като валути се използват еврото или щатските долари. Срокът на кредита е от 7 до 12 години, с гратисен период от 2 години. Погасяването става или на 6 месеца, или на три.

Зелена стратегия

Банката промени своята дългосрочна политика в началото на годината с приемането на Стратегията за климатичните проблеми.Така ЧБТР измести и фокуса си от инфраструктурните проекти към зелените "инвестиции". В стратегията е заложено още, че с приоритет ще се финансират проекти, които стимулират ограничаването на въглеродни емисии и стимулирането на зелената енергия.

Проблемите

Едно от основните предизвикателства пред банката е стремежът към финансиране на различни проекти и респективно - създаването на балансирано портфолио.

Тук обаче се появява и проблемът с различните нужди на различните държави, който довежда и до финансирането на сходни проекти. Така например държавите в ЕС като България, Румъния и Гърция нямат нужда от финансиране на инфраструктурни проекти, което обаче не е така за по-малките държави като Армения, Молдова и Азербайджан.

Друг проблем е липсата на съвместни проекти от регионална важност за страните членки на банката. Причината са двудържавните политически отношения, които пречат на съвместната работа. (Например Русия и Украйна, Армения и Азербайджан, Армения и Турция.)

В този смисъл "регионалният аспект работи по-скоро за частни компании, които и участват по-активно", обобщи Московски. Според него трябва да се вземе политическо решение да не се пречи на проекти от регионална важност. Към момента обаче това е труднопостижимо.

Той изтъкна и още един проблем на банката - трудно ѝ е да се конкурира с местните търговски банки, въпреки че лихвите не са много по-различни. В устава на ЧБТР фигурира и принципът банката да не се конкурира с местните банки.