Бюджет 2026 мина на първо четене в комисия с 5,7% дефицит и порой критики от бизнеса, синдикатите и опозицията

Проектобюджетът на правителството на Румен Радев за 2026 г. бе одобрен на първо четене в ресорната парламентарна комисия.

Парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на първо четене проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г. „За“ гласуваха 14 депутати, а 9 бяха „против“. Решението беше взето след над 5-часова дискусия, в която бизнесът, Фискалният съвет, синдикатите и опозицията отправиха сериозни критики към проектобюджета на правителството.

В проекта на бюджет е заложен 5.7% дефицит от БВП. Основните забележки са свързани именно с високия дефицит, нарастващия държавен дълг, размера на капиталовите разходи и разходите за издръжка, както и с липсата на достатъчно яснота в разходната част на бюджета.

Финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев обеща, че правителството ще се стреми към свиване на дефицита и към балансиран бюджет. Конкретните мерки обаче се очаква да бъдат разписани едва в проектобюджета за 2027 г.

Любомир Дацов от Фискалния съвет предупреди, че 2026 и 2027 г. ще бъдат „върхови икономически години“, а през 2028 г. има риск от спад на потенциала. Според него именно сега е моментът за структурни реформи. „Намираме се в изключително добра икономическа ситуация, подходяща за значителни по размер структурни реформи“, подчерта той.

Подуправителят на БНБ Петър Чобанов посочи, че моделът на растеж, базиран основно върху потреблението, е неустойчив. По думите му от бюджета за 2027 г. БНБ очаква „по-ясна връзка между бюджета и икономическото развитие“.

Бизнесът също изрази притеснения. Станислав Попдончев от Българската стопанска камара обърна внимание на ръста на държавния дълг.

„Смущава ни нарастването на държавния дълг и той нараства значително с 8,5 процентни пункта и спрямо 2025 г. - над 19 млрд. евро нов дълг, въпреки че наблюдаваме намаление на бюджетните дефицити. Не успяхме да видим откъде идват поне 3 млрд. евро повече. В средносрочната прогноза опитахме да ги намерим, но не за всичко е достатъчно добре упоменато“, каза той.

От КНСБ заявиха, че приходите са подценени с 4-5 млрд. евро, а разходите – надценени. „В разходната част за нас продължава да има въпросителни“, каза Пламен Димитров.

Сред най-спорните теми остана размерът на капиталовите разходи. Владислав Панев от „Демократична България“ определи средносрочната фискална програма като писана с „розови очила“ и изрази тревога от дефицита от 5,7%.

ДПС също критикува законопроекта, въпреки че подкрепи бюджетите на НЗОК и ДОО. Атидже Алиева-Вели заяви, че бюджетът не спазва законодателството за публичните финанси и предвижда висок дефицит с неясна методика.

„По наше мнение бюджетът и предложения дефицит са презастраховане на правителството. (...) Най-големият недостатък е признат дори и от вносителите – няма заложени политики и реформи“, каза тя.

Спор предизвика и въпросът дали бюджетът противоречи на Закона за публичните финанси, който поставя таван от 3% на дефицита. Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС заяви, че се приема бюджет в противоречие със закона. Донев отговори, че Законът за публичните финанси не е напълно синхронизиран с европейските правила, които допускат прекомерен дефицит при коригиращи мерки. „Няма как вътрешното право да противоречи на международното“, каза Донев.

Той призова за промени в Закона за публичните финанси. Петкова обаче заяви, че европейският регламент от 2024 г. определя таван на дефицита до 3% от БВП и това не може да бъде променено с вътрешно законодателство.

Донев защити ръста на разходите с поскъпването на горивата, извънредните избори, компенсациите за превозвачите заради увеличената тол такса, Евровизия и Джиро д‘Италия. „Не виждам реалистично огромно намаление в частта на капиталовите разходи и издръжката, което да доведе до намаляване на дефицита в рамките на 3%“, коментира Донев.

„Това е реалната ситуация в момента. Не става въпрос за криза, не става въпрос за драма. Става въпрос за политики, които трябва да бъдат предприети по отношение на публичните финанси - на дисциплиниране, на предвидимост, на сигурност“, заяви пред депутати Донев.

Лидерът на "Продължаваме промяната" и бивши финансов министър Асен Василев на свой ред настоя за „реалистичен капиталов бюджет“ и предложи неясните разходи да бъдат отделени в перо „резерв“. „Около 1,4 млрд. евро не са описани по бюджетите на отделните министерства освен тези 1,5 млрд. евро за издръжка“, заяви Василев. 

Според него при събиране на всички разходи в Приложение 2, което се отнася за разходите по централния бюджет, липсва информация за това как ще бъдат харчени 1,7 млрд. евро капиталови разходи. Лидерът на ПП призова в бюджета да бъдат сложени тавани в заплащането на държавните служители и на директорите в бордовете – никой да не получава повече от министъра си.

Законопроектът беше приет малко преди 21:00 ч., а заседанието на комисията по бюджет и финанси започна в 11 ч. сутринта. По-рано днес комисията обсъди и прие законопроектите за бюджетите на Здравната каса (НЗОК) и на Държавното обществено осигуряване (ДОО).