Австралия с 80% нелегален пазар на цигари: урок за Европа

Колко трябва да струва една кутия цигари, за да накара пушача да се откаже? А колко трябва да струва, за да го насочи към по-евтина кутия на черния пазар?

Разликата между двата отговора може да се измерва в милиарди. Сега този въпрос е особено актуален за Европа. ЕС обсъжда промени в Акцизната директива за облагане на тютюневите изделия, които предвиждат нови минимални акцизни нива за всички тютюневи и никотинови продукти.

На този фон в края на август специална комисия на австралийския Сенат публикува доклад „Кризата с нелегалния тютюн в Австралия“. Страната, която години наред използва високите цени като един от основните инструменти срещу пушенето, днес е изправена пред нелегален пазар за милиарди долари и все по-сериозен дебат за ролята на данъчната политика.

Това прави австралийския опит интересен за Европа. Защото Европа вече има свой проблем с растящ черен пазар.

Незаконният пазар на тютюневи изделия в ЕС вече е значителен – финансовите загуби за ЕС и държавите членки се оценяват на над 13 млрд. евро годишно, посочи в доклад преди дни Европейската сметна палата. А според последното изследване на KPMG за 2025 г. в ЕС са потребени 41,8 млрд. нелегални цигари, или 10,3% от общото потребление – най-високият дял от 2014 г. насам. Загубите за бюджетите на държавите от ЕС в обхвата на изследването се оценяват на 16,7 млрд. евро.

Променя се и самият черен пазар. Фалшифицираните цигари вече представляват 44% от незаконното потребление, а нелегалното производство все по-често се организира вътре в ЕС, вместо продуктите да идват единствено по традиционните контрабандни маршрути отвън.

Особено засегнати са някои западноевропейски пазари с високи цени и данъци. Това не означава, че високият акциз автоматично води до нелегална търговия. Но поставя все по-остро въпроса колко голяма може да стане разликата между легалната и нелегалната цена, преди тя да започне да работи в полза на черния пазар.

Австралийската криза с нелегалния цигарен пазар може да се окаже своевременно предупреждение за Европа.

Една кутия, две цени

В центъра на австралийския проблем има съвсем проста икономика. Легалната кутия цигари е твърде скъпа – около 40 щатски долара. Нелегалната – значително по-евтина (15-20 щатски долара). Ценовата разлика се дължи на свръхвисоки акцизи и е достатъчно голяма, за да отвори и поддържа пазар, в който легалната индустрия плаща акциза и спазва регулации, а другата не прави нищо от това. Резултатът е: 80% от общото потребление на тютюневи изделия. За потребителя разликата в цената е решаваща за продукти с ниска ценова еластичност, каквито са цигарите. За престъпните организации - огромен марж на печалбата. За държавата – драстичен спад на приходите от този косвен данък.

Този познат на икономистите механизъм заема важно място в доклада от австралийското парламентарно разследване. Според данните, представени официално от специалната комисия пред австралийския парламент, през 2024–2025 г. нелегалният тютюн вече е заел до 80% от пазара, а стойността му се оценява на между 4,1 и 6,9 млрд. австралийски долара. Зад тези числа стои нелегална търговия с хиляди тонове тютюн и цигари - внесени в страната и произведени нелегално на място.

В същото време приходите от тютюневи акцизи и мита за няколко години се свиват от 16,3 млрд. долара през 2019 г. до прогнозираните 4,1 млрд. за 2026 г.
Официалната статистика в Австралия започна да вижда нещо, което «касовите бележки» не показват.

Австралийското статистическо бюро (ABS) през юни 2026 г. публикува експериментално изследване, което измерва не само това, което австралийците купуват законно, а това, което действително потребяват.

Разликата е съществена. Ако се гледат само официалните продажби, картината изглежда като голям успех: легалното потребление на тютюн се срива. Но когато ABS включва оценки за нелегалното потребление, историята се променя.

Между 2017 и 2025 г. общото количество консумиран никотин в Австралия се увеличава с почти 40%, докато легално потребяваният тютюн спада до под една трета от нивото си през 2017 г.

От къде е дошъл тютюна за нелегалното производство и къде е отишло потребление? И в двата случая – извън законния пазар.

Австралийският парламент знае - хората не употребяват по-малко. Дълго време спадът на официалните продажби е индикатор за успех на политиката срещу пушенето. Но когато черният пазар стане достатъчно голям, този индикатор е подвеждащ.

Австралия вече обсъжда не само как да залови повече нелегални цигари, а дали трябва да промени финансовите условия, които правят продажбата им толкова доходоносна за нелегалните мрежи. Официалното разследване на Сената разглежда акцизната политика като част от възможните реформи и събира становища за ефекта ѝ.

Отделно от него работната група на австралийската опозиционна Коалиция за борба с нелегалния тютюн, ръководена от депутата Мери Олдред и сенатора Ричард Колбек, стига много по-далеч. Нейната препоръка е тютюневият акциз да бъде намален с поне 80%.

Предложението е радикално и среща сериозна съпротива от представители на организациите за обществено здраве. Техният аргумент е също толкова разбираем: по-нисък акциз означава по-достъпни цигари, а по-високите цени доказано насърчават част от пушачите да намалят употребата или да се откажат.

Така Австралия се оказва между две рискови решения. Ако цената падне прекалено много – може да се увеличи пушенето. Ако разликата с нелегалната цена остане все така голяма –черният пазар ще продължи да расте.

Точно тази дилема е интересна за Европа.

Европа е преди решението си за новата акцизна рамка, Австралия – след последствията

През юли 2025 г. Европейската комисия предложи мащабна промяна на Акцизната директивата за облагане на тютюневите изделия и техните никотинови алтернативи. Целта е да бъдат актуализирани минималните акцизни нива в ЕС и европейската рамка да бъде разширена към продукти, които не съществуваха до преди няколко години или имаха много по-малко значение, когато сегашните правила бяха създадени – включително електронни цигари, нагреваем тютюн и никотинови паучове.

Има сериозни аргументи за това. Националните ставки могат да изкривяват вътрешния пазар без общо изискване за минималните нива в ЕС.

Но Австралия добавя още един критерий към уравнението: не само каква ставка изглежда правилна на хартия, а как реагира реалният пазар на нея. Това е особено важно за ЕС, където една обща минимална рамка трябва да работи в държави с много различни доходи, покупателна способност и размер на нелегалната търговия.

Къде е България

България вече увеличава акцизите по предварително определен календар до 2028 г. На 1 август 2026 г. беше ускорена поредната стъпка, следва ново увеличение през март 2027 г., а след това и от януари 2028 г.

Това е подход, който предпазва от внезапен ценови шок – увеличенията са предварително разписани и пазарът знае кога предстоят. Но паралелно България ще участва и в решението как да изглежда новата Акцизна директива. И тук въпросът не би трябвало да бъде просто дали акцизът да е „висок“ или „нисък“, а да е пропорционален и да държи контрабандата ниска.

Затова австралийският урок за Европа не е „не увеличавайте данъците“.

Той е по-сложен: след всяко увеличение трябва да се измерва не само колко е поскъпнала законната кутия, но и дали и колко са спаднали официалните продажби. Трябва да се знае къде са отишли потребителите, ако се отчита спад на потреблението. Защото за общественото здраве не би следвало да има разлика между пушач, който си купува законно и пушач, който просто е започнал да купува от другата страна на закона.

Следете новините ни в :