За последните три месеца електоралната подкрепа за ГЕРБ спада от 22.3% до 21.4%. В селските райони управляващите отстъпват позиции на БСП и ДПС.

Това показват данните от национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 20-28 септември сред 1021 пълнолетни граждани от цялата страна.

От встъпването му в длъжност като премиер до сега, определящите се като симпатизанти на Бойко Борисов падат два пъти ( от 60 на 32 на сто).

През септември министър-председателят събира повече критици, отколкото поддръжници (37%:32%).

Най-силна е загубата на доверие в областните градове и селата, сред пенсионерите и земеделските стопани.

В по-малък мащаб критичните настроения започват да доминират също така и сред държавната администрация, свободните професии, малкия и среден бизнес.

Разочаровани от властта на ГЕРБ

За първи път от мандата на настоящото правителство почти всеки втори българин (45%) декларира негативно отношение към дейността на кабинета.

Привържениците на правителството спадат до 18%.

Над 70 на сто са недоволните от икономическата, социалната, здравната и подоходната политика. 

Най-значим е спадът в личния рейтинг и съответно най-високо е неодобрението към министрите, чиито ресори засягат пряко преобладаващата част от българските граждани: Симеон Дянков (спад 14%), Десислава Атанасова (спад 10%), Цветан Цветанов (спад 7%), Тотю Младенов (спад 5%).

За гражданите критичният фокус в дейността на кабинета е политиката по доходите, която 86% определят като неуспешна. 

Недоверие в политиците

Разочарованието от политиците и политиката, което съпровожда спада на доверието в ГЕРБ, води и до намаляващо желание за участие в изборите - почти всеки втори българин се съмнява, че въобще би гласувал на следващите парламентарен вот.

Само в столицата ГЕРБ успява да удържи съществено предимство пред опонентите си. По-сериозният проблем пред управляващите е свиването на ядрото им от твърди симпатизанти, сигурни в своя вот за ГЕРБ. То се колебае около 950 000 души, констатират от Алфа рисърч.

Основната опозиционна сила БСП също търпи загуби от нарастващото разочарование сред българските избиратели. Нейната подкрепа спада от 18.4% през юни до 16.1% през септември.

Твърдият потенциал на социалистите се затваря в рамките на най-последователните им около 700 000 симпатизанти – възрастни, пенсионери, жители на малките населени места, хора с по-ниски доходи.

„Движение България на гражданите” и лидерът му Меглена Кунева бележат лек ръст в подкрепата: от 5.5% до 6.4% за партията и от 27% до 29% за Меглена Кунева.Твърдото ядро на привържениците на „Движение България на гражданите” е около 170 000 души.

ДПС запазва своите традиционни 5% в неизборна обстановка. В същите граници е и одобрението за Ахмед Доган. 

Към момента ядрото от сини избиратели е свито до около 200 000, за които спорят двете крила на СДС и ДСБ. След раздялата всяка от двете партии консолидира твърдите си привърженици, но самостоятелно достигат по-ниско равнище на подкрепа, отколкото в коалиция: СДС – 2%, а ДСБ – 1.3% от всички избиратели. Доверието в лидера на ДСБ Иван Костов е 6%, а новият председател на СДС Емил Кабаиванов получава одобрение от 5 на сто.

Към днешна дата потенциалът на „националистическо-патриотичния вот” е свит почти наполовина (до около 220 000 гласа), главни претенденти, за които са Атака (1.4%), ВМРО (1%), ГОРД (0.7%), партията на телевизия СКАТ НФСБ (0.5%)