''Зиг Хайл'' и Румен Радев

С изненада прочетох, че израелският посланик „не разбира защо инцидентът в Банско се е превърнал в такъв скандал“. Затова реших да се опитам да обясня какво е скандалното в случая. За целта ще започна с нещо за силата на словото по принцип, а Румен Радев ще оставя за финал за финал.

На защитниците на „традиционните ценности“, които се надпреварват да сравняват възгласите Sieg Heil с предполагаемите щети, нанесени от еврейските тийнейджъри в Банско, и ядно да сочат с пръст последното и да омаловажават първото, ще кажа, че думите никога не са „празни приказки“ – че те могат да бъдат всичко. За да ме разберат по-добре, нека си припомнят какво „рече“ Бог в Бит. 1; нека се замислят също, че нашият свят лежи в зло заради думите на „най-хитрата от всички полски зверове“, чиято лъжа „прелъстила“ прародителите на човешкия род (Бит. 3:1-13); и, разбира се, да се запитат и откъде „Лукавия“ е получил прозвището си.

И до ден днешен злото продължава да вирее в нашия свят най-напред заради думи. Преди няколко седмици може да са били „само думите“ на Ален Симеонов, автор на многословен „учебник“ за лов на педофили (€17), в ефира на телевизиите „Нова“ и „Евронюз“. Но на 4 август вече цяла практикуваща въпросния предмет „ловна група“ в продължение на шейсет минути на Младежкия хълм в Пловдив успява да превърне 37-годишния Георги Кузев в парче окървавена, обгорена, опозорена, изрисувана със свастики плът, обречена на гибел. Точно като „по учебник“.

Аристотел казва, че само на човека е даден „логос“ – език. За разлика от човека, другите живи същества, отбелязва той, имат най-много глас, който им служи за изразяване на удоволствие и болка. А благодарение на „логоса“, човешкият свят се простира далеч отвъд тези първични усещания – хората умеят да изразяват също добро и зло, справедливо и несправедливо, красиво и грозно и пр. „Приобщеността“ на хората към тези споделени ценности пък ги превръща в „обществени същества в по-голяма степен от всяка пчела и всяко стадно животно“ (вж. стр. 5 тук). Една разходка из стара Атѝна е достатъчна, за да се усети огромната сила, която е свързвала някогашните ѝ жители в споделянето на тези ценности – естетически, морални, религиозни и пр. Тя е отпечатана в безупречната геометрия на сградите, в цялостната организация на градското пространство, в храмовото му богатство и т.н.

Точно затова човекът е „политическо“ същество по природа – не защото неговият живот извън „полиса“ е физически невъзможен. Причината е, че извън „полиса“ („неполитически“) е невъзможно изграждането на целия морално-естетически ред, който изобщо „очовечава“, превръща в „човешки“ живота, въздигайки неговия хоризонт отвъд полето на непосредствените нужди. И всичко това – заради думите, „логоса“, словото, чрез които този хоризонт се опознава и разширява.

Ето защо в политиката нищо не е по-важно от думите. Нещо повече – думите, словото са единственото сечиво за правене на политика. Да, за днешния български избирател това вероятно е трудно за разбиране – той отдавна е потънал в политическа летаргия покрай лозунги от типа на „Работа, работа, работа“ (разбирай – не празни приказки). Но истината е, че още от зората на своето възникване, политиката не е разчитала на нищо друго освен на думи. Човек може лесно да си припомни тази важна истина, изкачвайки атинския хълм Пникс, който някога приютявал градската „еклисѝя“ – т.е. народното събрание. И до днес там продължава да стои каменната трибуна, на която някогашните оратори са произнасяли своите политически речи. Истински паметник на политическото изкуство като изключително словесно занимание – от древността до наши дни.

Но политическото говорене е като никое друго. От днешните политически трибуни – наследници на древния си първообраз на Пникс – „като от всеобщ акропол“ (по израза на един византийски историк) думите пътуват лесно, бързо, навсякъде.

Ако хора като Румен Радев, в чието време ни се е паднало да живеем, осъзнаваха това, те никога нямаше да си позволят след изтичане на видеоматериал в глобалния ефир, на който под прозорците в хотел в Банско се вижда събирането на лесно разпознаваеми местни неонацисти; след като същите отправят неколкократни възгласи „Sieg Heil!” към снимащите от хотелски прозорец, придружени от изпънати в хитлеристки поздрав ръце; след изсипването на цялата тази позоряща българското общество хитлерофашистка помия в българския и световен видеоефир, никой разумен политик не би си позволил да призове...„всички, които посещават България, да спазват законите на страната ни, да уважават достойнството на българските граждани, да зачитат частната собственост и да не рушат, да спазват благоприличие и да не провокират напрежение със своето поведение“.

Какво изобщо целеше да ни каже всъщност Румен Радев с горецитираното изявление от 6 август сутринта? Че чужденците не бива „зорлем да си го търсят“ от местни хитлеристчета? Че предполагаемо извършени от еврейската група безчинства в хотела обясняват причините за конфликта с неонацистката агитка него и дори частично го оправдават? Че в крайна сметка цялото „хитлеросване“ под хотелските прозорци в Банско е само „словесен сблъсък“ – т.е. нещо несъмнено по-маловажно от предполагаемо съвсем реалните материални щети, нанесени на хотелската собственост от буйстващите еврейски тийнейджъри?

Не, г-н премиер, не е по-маловажно – напротив, неизмеримо по-сериозно е. Без никакво значение дали и какво са вършили въпросните гости на хотела – абсолютно никакво. Докато не разберете това, ще си останете все така провинциал в политиката и позор за българския народ.

Ако не ми вярвате, питайте собствения си вицепремиер по европейските средства – питайте младия г-н Пеканов. Нека той Ви обясни приблизително колко часа след изпълнение като Вашето би оцелял на поста си един хипотетичен австрийски канцлер, призоваващ „за благоприличие“ в сходен контекст. Все пак академичната кариера на младия г-н Пеканов е тясно свързана с Австрия, накъдето той вероятно „ще изтегли“ и семейството си, щом приключи със своите задължения у нас. Би трябвало да може да Ви отговори на този въпрос. (Дали ще има куража да разкаже за случилото се на австрийските си колеги – в това отчасти се съмнявам.)

И накрая – един съвет. Престанете да тупате „спасяването на българските евреи“ като брашнян чувал, с който да оправдаете всяка поредна фашизоидна проява в днешна България. Жалко е. В крайна сметка, не живеем в 40-те години на 20-ти в., а в 20-те на 21-ви.

Надявам се това обяснява защо случката в Банско е толкова скандална. Казано съвсем накратко – заради аналфабетното политическо говорене на българския премиер Румен Радев.

Доц. д-р Мартин Осиковски е преподавател в департамент "История" на Нов български университет. Основните му интереси са в сферата на историята на предмодерната и ранномодерната политическа философия и медийната история.