Графикът на Министерство на образованието и науката с нови ваканции догодина, а и идеята на работодателите да се тръгва на училище на 1 септември, а не на 15-ти, предизвика дебат сред обществото.

OFFNews предлага по темата мнението на един дългогодишен учител Маргарита Илчева – учител по Български език и литература. 

Лятото дойде и драма няма. Всички вече са на почивка, но какви ще са ваканциите на учениците и кои датите на малките и големи матури, на изпитите за седмокласници се публикуват за обсъждане именно сега. Защо сега ли? Защото така повелява нормативната уредба. Общественото обсъждане е един месец и после те влизат в сила.

Картината е симпатична – на плажа лежи обществото: родители, учители, ученици- гледат си електронните комуникационни средства и хоп... Удължава се учебната година. Една част от почиващото общество направо може да получи слънчев удар. Съвсем оправдано. Защото:

1. „Ще им ходим на даскало с цяла седмица повече в горещините? Да, бе, да! И даскалите си имат климатици, а ние се печем, брато... Някои явно са слънчасали или просто злобеят, щото толкова вали...“

2. „Работим на смени заради училището, а това не е лесно. Още една седмица?“

3. „Ще ходим в студа, на 3.01. на училище вместо преди Великден? Откъде – накъде? Имаме подготвителни курсове в Университета по това време!“

4. „Само ние ще сме в училище – децата ще си намерят документи и пак ще отсъстват. Който не иска да учи и да е редовен на училище, ще си остане същият... Как в горещините ще се изпитваме? Защо трябва да почиваме по 2-3 дни в средата на седмицата и после да отчитаме нормален учебен процес? Как ще направим пробните матури през зимата вместо през април? Единайсти клас от професионалните гимназии имат 2 седмици стаж през юли и свършват обикновено в средата на месеца, а сега чак в края? Как ще се справим с обучителните кредити за атестацията след три години? Оцеляхме и то успешно в цяла България с „дървената ваканция“ тоя януари? С повече време в училище ще ги „задържаме“ и функционално ще ги ограмотяваме? Това е истинска гротеска! Да пишем мейли – добре, а четат ли ги, всъщност? Изобщо... с нас май си играят пак?“

5. „През студения януари трябва да се отопля училището само за випуска? Как се справихме с учебния материал, въпреки дългия студ тази година? Показахме, че можем. Сега се оценяват учебници с прекъсване на отпуската. А приемът на нови ученици кога? А кога ще се квалифицираме? Изобщо...“

6. „Е, как ще ходим на почивка с децата?“

7. „Кои предлагат учебната година да почне от 1 септември? Че тя почва тогава в Русия. Откъде – накъде! Пак ли ще търпим политически провокации? А евтиното море в началото на септември?“

8. „По-дълга била учебната година в еди кои си европейски страни. Да, ама там и отношението към училището като институция е друго и родителите осъзнават отговорността си и традициите са други. За заплатите на учителите, за социалните работници в училищата, за дисциплината изобщо няма да говорим. А свободата на учителите няма да я коментираме въобще. Финландияяя – мечта! В някои щати от САЩ учителите са държавни служители с всички преимущества за тях там“

9. „Е, те сега идват на обученията в събота и неделя, как ще се организираме в тая ситуация? Пак ли ще спорим с тях, че могат да използват ваканциите през учебната година за квалификация вместо да си почиват?“

Това са само част от многото мнения. Въпреки лятото, въпреки плажа. И всеки читател може да разпознае, че това са въпроси на дванайсетокласници, учители, заместник- директори, директори, ученици, родители, обучители.

Да, може би трябва проектът за учебното време да се пуска в началото на календарната година или по време на втория срок, за да има време за истинска дискусия. Така и Обществените съвети ще участват. Видяхме как всяко закъснение води до непрекъснати поправки на всякакви нормативни документи във всички сфери на живот. Видяхме едни обсъждания в жанра „конгрес на Партията“, а си мислихме, че този формат е останал в миналия век. Дотегна ни от имитации! Имитация на облекчени учебни програми. Имитация на експертиза.

Нека напомним, че „експерт“ е човек, който познава проблемите в дадена професионална система, защото дълго време е работил в нея и продължава да работи.

Нека припомним, че обществото трябва не да се разделя, а да се обединява около рационални модели и реформи, които са смислени, а не имитационни.

Да, свободата е ценност, която най-напред е дълбоко лична. Нека напомним, обаче, че заедно с това всекидневният живот с неговите демократични, справедливи и строги правила въздейства от ранна възраст, т.е. възпитава. Нека напомним, че да си образован, възпитан и самостоятелен гражданин, който избира как да живее, е отговорност на родители, учители, администратори, политици, управленци. 

Да, свободата е отговорност на всеки и на всички заедно.

Още по темата

29/07/2017

Общество

Нова идея: Училището да започва от 1 септември