Използване на сила в международни води - как (не) се справихме

Анализ на полковник о. з. Георги Тодоров - Съюз на офицерите от резерва "Атлантик"

Опитах се да направя съпоставка на два отделни случая: първия от миналата година, свързан с решението за използване на сила от ВМС на САЩ по морски съд на наркотрафиканти в Карибите, и този с локализираните, проследени и оставени без въздействие три надводни дрона, които потопиха CONTSHIP JET опасно близо до границите на териториалното ни море.

Двата случая не са идентични, но общовалидното при тях е далеч по-съществено, отколкото изглежда на пръв поглед. Това всъщност поставя и един по-общ въпрос за това кой има право да вземе решение за употреба на сила, при какви условия, срещу каква цел и кой носи отговорност, ако решението се окаже неправомерно или бягство от отговорност?

В американския случай става дума за решение да се използва смъртоносна сила срещу плавателен съд, докато при атаката на CONTSHIP JET въпросът е защо не е използвана сила за предотвратяване на нападение срещу граждански кораб.

Операцията в Карибско море

В първия случай става дума за операцията от 2 септември 2025 г. в Карибско море срещу плавателен съд, заподозрян в превоз на наркотици и свързан с венецуелската организация Tren de Aragua. Последователността, описана от Associated Press и други медии, е следната:

Американските ВМС атакуват плавателния съд. При първия удар загиват девет души. Двама оцеляват и остават върху останките на плавателния съд. Адмирал Франк Брадли, командващ операцията, нарежда втори удар, при който са убити и двамата оцелели. Белият дом впоследствие потвърждава, че вторият удар е бил нареден от адмирала, като защитава решението му. Министърът на отбраната Пийт Хегсет отрича да е нареждал да няма оцелели. Президентът Тръмп заявява, че не би искал вторият удар да бъде нанасян.

Тук е имало две отделни решения за употребата на сила. Решението за първия удар се обосновава с необходимостта от защита на националната сигурност и борба с наркотрафика, като определя противниците си като наркотерористи, с които САЩ са във въоръжен конфликт. При втория удар констатираме правен проблем. Елиминирането на двамата оцелели би било незаконно, както в мирновременен режим, така и при приложимост на Mеждународното хуманитарно право в условия на военен конфликт. Американският военен наръчник изрично посочва стрелбата по корабокрушенци като очевидно незаконна заповед.

Случаят с контейнеровоза CONTSHIP JET

Давам този пример, който по-скоро касае границите при използване на сила в скоротечна военноморска операция, в опит да потърся обяснение за бездействието в случая с контейнеровоза CONTSHIP JET, където картината е огледално обратна: има информация за заплаха, без да последва решение за въздействие.

На 28 октомври 2026 г. Министерство на отбраната потвърждава, че атаката е станала в 12.00 ч. Корабът е бил поразен от надводни дронове и са забелязани три попадения. Бреговата система за наблюдение „Екран-М“ и френският патрулен самолет фиксират часът и мястото на атаката. Френският самолет предава достоверна информация в оперативния център на ВМС. На 30 октомври премиерът Румен Радев заявява, че френският „Атлантик 2“ е открил дроновете поне половин час преди поражението на контейнеровоза и е съобщил посоката им на движение.

Тук вече възниква същественият въпрос: имало ли е своевременно решение за противодействие и ако не е имало, кой е преценил, че такова не трябва да бъде предприето?

Този казус се различава от въпроса дали сме имали техническа възможност да унищожим дроновете. Защото дори да разполагаме със средство (самолет, боен кораб или хеликоптер), то не би могло да бъде използвано преди да е била установена и идентифицирана целта, да бъдат направени оценка на заплахата и правно основание за употребата на сила. Ако всичко това е било налице, следват съответно разпореждане от компетентното командване и използването на подходящите оръжия.

Но ако посочените процедури не са били предварително организирани, а те очевидно не са, тогава възниква проблем при вземането на решения за използване на сила в специфични случаи. Допълнително възниква и въпросът дали и доколко са подготвени и готови щабовете и силите.

Американският адмирал е взел решение за втори удар. В нашия случай не знаем дали някой въобще е имал правомощия да разреши действие срещу дроновете, както и какви инструкции е получил.

И нещо наистина важно: правните ограничения не са пожелателни

Американският командир не е имал законното право да нареди убийството на оцелели. Българският командир няма правото произволно да използва оръжие срещу неидентифициран обект. Но проявената пасивност не би трябвало да бъде прикривана зад липсата на предварително дадено разрешение, ако системата за командване и контрол не е осигурила необходимите правомощия и процедури.

И още: политическото ръководство носи отговорност за правилата, по които действат Въоръжените сили, включително и за използване на сила в специфични случаи. То определя политиката, ограниченията и рамката на делегираните правомощия. При това не е необходимо всеки път министър или премиер лично да разрешават всяко действие на тактическо равнище.

Къде е най-съществената разлика в сравняването на разгледаните два случая?

Тя е в характера на заплахата и в правния режим.

Американците съзнателно са използвали смъртоносна сила срещу хора, които са заподозрени в тежка престъпна дейност.

В случая с атакувания контейнеровоз в нашата изключителна икономическа зона (ИИЗ) сме били изправени пред ситуация, в която граждански кораб е бил под непосредствена заплаха от въоръжени безпилотни средства. Тук въпросът е защо не е било предприето своевременно действие за защита на кораба и на екипажа.

Редно е в този пункт да направим и една съществена уговорка: Въоръжените сили не са длъжни непременно да унищожават всеки открит морски дрон в ИИЗ. Необходима е била оценка на реалната заплаха, на възможностите и приложимото право за реакция.

Твърденията на някои военни и граждански експерти, че България по принцип няма право да предприема никакви действия извън 12-милната зона, е прекалено категорично. Чл. 51 от Устава на ООН и особено чл. 58 от Конвенцията на ООН за Морското право предоставя достатъчно ясно основания за използване на оръжия в случая с CONTSHIP JET. Пак според Международното право и морската практика, насочването на безпилотни катери към търговски кораб се класифицира като акт на пиратство, морски тероризъм или незаконно насилие. В такива случаи крайбрежната държава има задължението и правото да гарантира безопасността на корабоплаването в своята ИИЗ. Унищожаването на дроновете е легитимна мярка и за предотвратяване на хуманитарна и екологична катастрофа.

Нека да продължим с приликите и разликите в двете ситуации, при които са приложени два различни подхода: употреба на сила в единия и въздържане от военна интервенция - в нашия случай.

В Карибско море американски военен командир разрешава повторен удар срещу плавателен съд, при който загиват двама оцелели наркотрафиканти. Решението предизвиква сериозен правен и политически спор.

В Черно море френски патрулен самолет открива и проследява морски дронове, които впоследствие поразяват граждански контейнеровоз в нашата ИИЗ. Разполагали сме с информация за заплахата, но публично не стана ясно как, от кого и на какво равнище са разглеждани възможностите за противодействие.

И тук следва да попитаме министъра на отбраната как са организирани командването, делегирането на правомощията и правилата за употреба на сила, така че командирите да решават и да предприемат своевременно действия при непосредствена заплаха, без да нарушават международното право?

Двата случая не са юридически еквивалентни, но са добри примери за сравнение на действията на военните командвания. Американският случай поставя въпроса за границите на властта да се използва сила. Българският повдига въпроси за отговорността и готовността да се вземе обосновано решение за защита. Ситуацията изисква не само компетентни и смели командири, но и предварително изградена система, която им позволява да действат своевременно, законосъобразно и ефективно.

Твърдението на началника на отбраната, че засиленото разполагане на авиация и други сили и средства функционира от месец август насам, без изглежда да са били наясно как биха реагирали в ситуации, изискващи използване на оръжия, при това при зачестили атаки над търговски кораби, показва смущаващо подценяване на заплахите, прекомерна сдържаност и нерешителност от министъра на отбраната и министър-председателя. Което е неприемливо!

Какво да очакваме в близките дни и седмици?

Едно нещо е категорично ясно: България е непосредствен участник в разширяващата се география на войната, а не просто съсед на кризисен район. България е сред държавите, чиито морски пространства, корабоплаване и крайбрежна инфраструктура са засегнати и поставени под постоянна заплаха.

Същевременно страната ни търси съюзническа помощ за наблюдение и противодействие на безпилотни системи. Това поставя редица практически въпроси за българския принос към общата система за отбрана. Например, за необходимите национални способности, за интеграцията им с Румъния и Турция и за ролята на съюзническите самолети, хеликоптери и разузнавателни средства.

Онова, което научаваме от открити източници от втората половина на октомври и първите дни на ноември, очертава преминаване от наблюдение на отделни инциденти към организирано усилване на съюзническото военно присъствие и способностите за наблюдение и противодействие в Черно море.

Черно море вече е самостоятелен приоритет в практическото планиране на НАТО. Не става дума само за последиците от войната срещу Украйна. Наблюдава се разширяване на рисковете към териториалните води, изключителните икономически зони, търговското корабоплаване и критичната инфраструктура на съюзниците.

НАТО преминава към по-активно военно наблюдение и усилване на способностите в Черноморския регион. Но непосредственият акцент е все още върху откриването, идентифицирането и проследяването на заплахите, а не върху изграждането на нова система за непосредствена защита на цялото гражданско корабоплаване.

Очевидно е че, противодействието срещу безпилотните системи се превръща в общосъюзна, общонатовска задача. Необходимо е интегриране на наземни и въздушни радари; системи за откриване и идентификация; средства за радиоелектронно противодействие; кинетични средства за поразяване; командни структури и обмен на данни.

Показателен е фактът, че военният департамент на САЩ започна проверка на американските сили и способности в Европейския регион, в съчетание с разпореждане за усилено въздушно и морско наблюдение. Преглеждат се и американските способности за взаимодействие със съюзниците.

В контекста на сигурността и защитата на България и югоизточния фланг бих формулирал следните въпроси към министъра на отбраната:

1. Пасивно наблюдение или активна защита? Достатъчно ли е да се очаква от НАТО да увеличи разузнавателното и морското наблюдение или е необходима конкретна съюзническа концепция за защита на търговското корабоплаване?

2. Air Policing или интегрирана ПВО? Как трябва да се съчетаят въздушното патрулиране, противодействието срещу дронове и защитата на критична инфраструктура? Какъв е нашият принос и за какво ще настояваме пред съюзниците?

3. Регионалната интеграция. Възможно ли е да изградим практически работеща система за общо въздушно и морско наблюдение между България, Румъния и Турция с участието на съюзнически способности?

4. Разкриване, доказване, публично посочване на извършителя на атаките и ефикасното му възпиране. Как България и НАТО ще реагират занапред, когато разполагат с достатъчно данни за произхода на заплахата, но нямат категорични доказателства коя е държавата, която стои зад конкретната атака?

5. Националните способности. Какво трябва да осигури страната ни със собствени средства и кои са реалистичните усилия, които можем да очакваме от съюзниците?