ДПС - приказка без щастлив край

„Ние сме на правилната страна. Нашето дело е право. Затова сме справедливи и ние ще победим.“

Ахмед Доган
27 август 2024 г., Росенец

Споменът остава

Тази година се навършват точно четирийсет години от старта на кампанията срещу насилствена смяна на имената на българските турци. В суровата зима на 1984/85 година бях ученик в начален етап. В моето село имената бяха сменени за една нощ. Няколко роднински семейства се бяхме събрали заедно в дома на наши близки. Майките ни плачеха като в траурен ден. Очакваха мъжете да се върнат и да съобщят новите имена, дадени от държавата…

За българските мюсюлмани ДПС беше като втора религия

Кулминационният етап на асимилационната политика на тоталитарния режим срещу мюсюлманите в България настъпва през зимата на 1984/85 година, като преди това е направена старателна организационна и техническа подготовка. Преименуването се извършва лавинообразно. В Източните Родопи започват бунтове, има човешки жертви, сред които и едно седемнайсетмесечно бебе, но съпротивата е смачкана брутално. В тази мащабна акция са впрегнати „Народната милиция“, Държавна сигурност, армейските поделения. Успоредно с преименуването тоталитарният режим подема и мащабна акция за прикриване на всички следи за съществуването на мюсюлманите. Започва кампания за заличаване на мюсюлманските имена върху надгробните камъни, а на някои места са унищожени цели гробища. На този фон започват да възникват и нелегалните съпротивителни организации. Сред тях най-широка дейност развива създаденото през юли 1985 година Турско националноосвободително движение в България (ТНОДБ). В основата на това движение стоят четирима души от град Толбухин (Добрич) начело с учителя Неджметин Хак. Няколко месеца по-късно те привличат Ахмед Доган, който е научен сътрудник в Института по философия на Българската академия на науките. Изготвена е и програмна декларация на организацията. В нея основно внимание се обръща на религията като инструмент за съхраняване на турската национална специфика. Другата основна цел е да се води политическа борба за защита на човешките права и свободи.

В началото на прехода за българските мюсюлмани Движението за права и свободи с неговия лидер Ахмед Доган беше като втора религия. Посланието беше ясно: в отвъдния живот може да ви спаси вярата във Всевишния, но на този свят спасението е в ДПС. Лидерът им предлагаше кауза, за която си струваше да се борят. Причините за силната вяра в ДПС и в неговия Лидер в ранния период са две: 1. Легендата за Ахмед Доган като борец за правата и свободите на българските турци и мюсюлмани, заради което той е лежал в затвора, тоест платил е със свободата си; 2. Липсата на осъдени за „възродителния процес“.

„Не може да има престъпление без наказание. Не може да има жертви, а да няма палачи, да има убити, а да няма убийци.
Размиването на моралната граница между едните и другите е направо пагубно за всяка млада демокрация, която се опитва да гради правова държава и съвременно гражданско общество. Ако така вървят нещата, ние ще продължаваме да бъдем не само свидетели, а и съучастници в гаврата с паметта на Г. Марков и на всички избити по политически причини по време на тоталитарния режим“, пише по този повод президентът д-р Желю Желев в книгата си „В голямата политика“ (Желев, Ж. В голямата политика, Книгоиздателска къща Труд, 1998, стр. 117).

В очите на малцинствената група ДПС беше най-сигурният гарант за защитата на техните права и свободи. Току-що освободили се от оковите на тоталитаризма, хората все още нямаха пълноценно доверие на властта. Темата за травмите от „възродителния процес“ не получи подобаващо внимание. Тя остана в ръцете на една партия, която злоупотребяваше с нея през целия преход. Около тези обстоятелства се роди митът за Доган като истински гарант за етническия мир в България.

Митът за обожествявания Лидер е развенчан

След ранния период на силна вяра в Движението и неговия Лидер привържениците на ДПС започнаха да забелязват, че Доган се отдалечава от идеалите на партията, но си казваха: „Ще дойдат млади лидери, ще има обновление на елита и на идеите“. С тази надежда те продължаваха да подкрепят Движението. Това обаче не стана факт.

Без да отчита неписаните правила на вековечния комшулук, Ахмед Доган си повярва, че той е истинският гарант за етническия мир в България. Той беше сочен за родоначалника на българския етнически модел. Истината е някъде по средата. В бурните години на промените Ахмед Доган успя да овладее напрежението сред малцинствената група, породено от „възродителния процес“, и канализира тази енергия в парламентаризъм.

Ако трябва да обобщим, налице са най-малко три съществени фактора за съхраняването на гражданския мир у нас след падането на тоталитарната власт. Първо, народотворческият елемент не застана зад политиките на Живков по време на „възродителния процес“. Второ, това е добросъседството между различните етноси през вековете, наречено комшулук. Той не е граждански осъзната толерантност, но крепи устоите на нашето разбирателство. Трето, приносът на Ахмед Доган за демократичните промени в самото начало на прехода.

Настоящата криза в ДПС е провокирана от вътрешен сблъсък между две крила, оглавявани от Ахмед Доган и Делян Пеевски. Обаче лозунгът „Демутризация за демокрация“, издигнат от приближените на Сокола, няма тежест. Крилото около Доган не успява да посочи категорични аргументи в своя защита, с които да убеди обществеността защо Почетният председател нарече Пеевски „феномен“ и му даде цялата власт в партията. Тогава всички мълчаха, няма нито една хвърлена оставка в знак на протест срещу решението на Лидера. Сега едното крило се изкарва жертва на другото. Приближените около Сокола по-рано прилагаха същите методи спрямо отцепниците от партията, но по ирония на съдбата сега те се оплакват от репресии и бухалки.

Протестът в защита на Доган пред сараите в „Бояна“ и „Росенец“ се оказа с много кратък срок на годност. Протестът нямаше енергия и дух, нямаше лидер, нямаше ясни послания. Уважаващите себе си хора не дойдоха там, те не искаха да защитават лукса, разкоша, пищността, в които е потънал някогашният политзатворник и борец срещу тоталитарната власт за права и свободи. Всички видяха как живее митичният лидер, който води охолен живот в скъпа обстановка, обвит в пълен рахатлък, достоен за приказките от „1001 нощ“.

После Сокола мистериозно напусна покоите си, в които изчисляваше на спокойна глава ходовете в българската политика.

Идеалът е дискредитиран

По време на прехода Движението удобно зае центристка позиция с либерален етикет и лавираше ту наляво, ту надясно. Така партията си извоюва ролята на балансьор в българската политика. В правителството на НДСВ, в Тройната коалиция и в кабинета „Орешарски“ ДПС влезе във властта през парадния вход. С течение на времето присъствието във властта стана основният движещ мотив за огромна част от елита на партията. Така идеалът беше силно дискредитиран. Настоящата криза в ДПС поставя под въпрос смисъла от неговото съществуване. Защото Движението вече на защитава правата и свободите на гражданите. То просто се превърна в инструмент за запазване на властта. Процесите в ДПС имат пряко отношение и към дереджето, в което се намира съвременната българска демокрация.

Реалността днес

Към настоящия момент, преди парламентарните избори на 27 октомври 2024 година, ДПС окончателно се разпадна. От отломките му оцеля само едно крило, което влиза в предизборната надпревара с името „ДПС – Ново начало“ в коалиция с други две партии, с председател Делян Пеевски. Крилото, близко до Ахмед Доган, пък ще се яви на изборите като част от коалиция „Алианс за права и свободи“, в която участват „Земеделски народен съюз“ и СБОР. След като Централната избирателна комисия регистрира коалиция „ДПС – Ново начало“, пред журналистите Делян Пеевски коментира решението с думите: „Има едно ДПС, няма друго. Ахмед Доган е от земеделците“…

Б. ред. - Мехмед Юмер е журналист и външнополитически анализатор. Издател е на сайта obzornews.bg. Статията му е написана специално за OFFNews. Други статии от Мехмед Юмер можете да прочетете тук.

Следете новините ни в GoogleNews