Тревожни тенденции при рак на гърдата показва анализ

Десетгодишно проучване на лечението на рака на гърдата показва тенденция към подмладяване на онкологичното заболяване. Данните от анализа бяха оповестени на 15 Национална конференция по онкология с международно участие, организирана от УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“.

Независимо, че броят на оперираните пациенти остава относително постоянен (1381 за 2024 г.), заболеваемостта от рак на гърдата нараства. В световен мащаб честотата на заболяването се увеличава с около 0,5% всяка година, а прогнозите до 2030 година сочат, че глобално смъртността от рак на гърдата ще се повиши с 12,4%, казва д-р Ваня Митова - началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия.

„На практика ние сме най-голямото лечебно заведение и най-голямото звено, специализирано за рак на гърдата, което лекува пациенти от цялата страна, и те са повече от една четвърт от онкоболните с рак на гърдата в България“, посочва д-р Митова.

Какво още показват данните

Анализът отчита сериозни промени в профила на заболелите от 2014г. до 2024г.

Най-младата ни пациентка е на 23 години. Над 12% са се увеличили жените, които са диагностицирани във възрастовата група между 41 и 50 години. Ако преди това заболяване го срещахме по-често след 50-годишна възраст, сега има огромна разлика, за сметка основно на по-младите. Освен това двойно са се увеличили и болните жени под 30-годишна възраст. Това вече трябва да бъде една наистина червена лампа, предупреждава хирургът онколог.

Според д-р Митова тези данни според нея трябва да пренасочат вниманието към профилактика и скрининг, особено сред по-младите жени. Изследването разкрива и увеличаване на процента жени с фамилна обремененост.

„В рамките на 10 години са се увеличили с над 11% жените, които са онкообременени – с близки родственици, свързани с онкологични заболявания“, коментира д-р Митова. Тя подчертава необходимостта от целенасочена профилактика и проследяване на жени с повишен риск.

„Ние сме длъжници на обществото, защото не успяваме да организираме адекватна национална популационна скринингова програма. В 21-ви век сме единствената държава в ЕС, която остана без такава действаща програма“, казва лекарката. 

Това е и една от основните причини д-р Ваня Митова да създаде първото българско безплатно мултимодално приложение за профилактика и проследяване за рак на гърдата BreastHelp, с идеята да наклони везните в друга посока.

Според д-р Митова съществува заблуда, че има национална скринингова програма, докато на практика се извършват само профилактични прегледи, което изобщо не е същото.

„Това са две коренно различни неща – дори като дефиниция - и не бива да се бъркат. Профилактиката е съвкупност от мерки, насочени към предотвратяване на заболявания и увреждания, докато скринингът е систематичен, изследователски метод, насочен към ранно откриване на потенциални заболявания или рискове при хора, които все още не проявяват симптоми “.

По нейните думи пациентите у нас често се диагностицират в по-късен стадий, защото са принудени сами да търсят информация, профилактика и помощ.

„Докато изследването на гърдите не стане приоритет и част от националната ни здравна стратегия, няма как да очакваме, че ще откриваме тумори в ранен стадий, например под 5 мм. Това просто не е възможно“, отбелязва д-р Митова.

Положителни тенденции

Въпреки тревожните тенденции тя изтъква и положителни резултати от анализа.

Онкологът подчертава значителното увеличение в лекарствените възможности за пациентите с рак на гърдата. Увеличило се е приложението на предоперативна терапия, което при някои видове рак на гърдата подобрява значително прогнозата и продължителността на живот.

Въведено е като рутинно приложението на имунотерапия, както и специализирано лекарствено лечение при пациентите с установени генетични мутации, които се предават по наследство. Всичко това в комбинация с новостите в хирургичното лечение ще подобри резултатите за пациентите.

През последното десетилетие се промени хирургичната стратегия и поведение. Въведоха се нови методи и техники, които са в помощ на пациентите, но и на нас лекарите. Гордея се и с отчетената тенденция в анализа за значително увеличаване на органосъхраняващите операции в нашето отделение. Жените вече много по-рядко губят цялата си гърда. Онкопластичните техники, които се употребяват все по-често в комбинация с предоперативното маркиране и лечение, доведе до това, че днес докладваме за три пъти повече органосъхраняващи операции за сметка на премахването на цялата гърда (мастектомията). Освен това все повече се мисли и за качеството на живот на пациентите. Затова например, извършваме т.нар. субкутаннa мастектомия (nerve sparing), при която се запазва инервацията на ареолата и зърното, независимо че се премахва млечната жлеза, отбелязва още д-р Ваня Митова.

Представеният анализ още веднъж подчертава нуждата от национална стратегия за борба с рака на гърдата, с фокус върху скрининг, ранна диагностика и достъпно лечение – особено за по-млади пациентки и жени с фамилна обремененост.

Следете новините ни в GoogleNews