

Беше дадено начало на проект за разкриване, опазване и социализиране на античния амфитеатър, който се намира в центъра на София. Римският амфитеатър вероятно е построен в началото на III, началото на IV век, като днес е сравнително добре запазен.
Според историка и член на Инициативния комитет на проекта за амфитеатъра Филип Николов експонирането му е не само културно събитие, но и такова, което ще бъде от общонационално значение.
Проф. Людмил Вагалински, също част от ИК на проекта, припомни думите на император Константин Велики: „Сердика е моят Рим“. Той уточни, че в източните части на Римската империя, към която принадлежи и нашата територия – амфитеатри се строят много рядко.
"Те са скъпо съоръжение. Иначе гладиаторите са много известни, но предпочитат по икономически причини тогавашните хора в източната част на Римската империя да адаптират съществуващи обществени постройки – стадиони, театри особено, адаптират ги. По-евтино е така. Много рядък пример за амфитеатър", подчерта експерът.
Доц. д-р Тодор Чобанов разкри какви са част от проблемите за социализиране на сердикийския амфитеатър. Чобанов постави на първо място предизвикателството, че амфитеатърът е амбициозно мероприятие на древната власт и е доста голям, съответно на територията му има 4–5 различни групи от собственици на имоти, някои от които са на частни лица, някои са на институции, а има смесена собственост. По думите на доц. Чобанов една от основните задачи ще бъде всички тези имоти да бъдат придобити от държавата в лицето на Министерството на културата и/или Столична община.
Вторият проблем е, че предстои още арехологическа работа по самия обект и проучването му. Освен това е нужно Министерството на културата да изготвия цялостен експозиционен план, допълни още Тодор Чобанов.
Според Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти, е безкрайно важно историческите забележителности, които по своя характер и същност са уникални, не просто да бъдат показани , а и начинът, по който са показвани.
"Как бихме могли да привлечем интереса, както на българите, така, разбира се, и на нашите чуждестранни гости, защото безспорно това е много важно за нашия туризъм и въобще за културната политика", каза още Тодорова.
Доц. д-р Венета Ханджийска-Янкулова, директор на Музей за история на София, обеща, че музеят ще окаже цялостно съдействие по изпълнението на проекта.
Ирина Дакова, зам.-кмет на Столична община по култура и туризъм, увери, че запазването на културно-историческото наследство е приоритет за София.
Проектът предвижда да се създаде механизъм за взаимодействие между институциите, които да изготвят конкретен план за действие по цялостното разкриване, опазването, реконструкцията и социализацията на амфитеатъра на Сердика. Инициативата включва незабавни мерки за защита на вече разкритите археологически структури от атмосферни въздействия и разрушаване, продължаване на археологическите проучвания, както и създаване на условия за превръщането на амфитеатъра в действащо културно пространство.
Част от ИК са още кметът на София Васил Терзиев, председателят Владимир Николов ("Прогресивна България"), проф. Георги Рачев, Елисавета Белобрадова, Костадин Костадинов, Ружа Райчева, проф. Сергей Игнатов, Тодор Чобанов и други.
Следете новините ни в :
Маргарита Генчева
Маргарита Генчева учи "Журналистика" в Софийския университет. Интересите ѝ са в областта на публицистиката, християнското богословие и международната журналистика.































Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
УНГ специалист: Промяната в гласа не бива да се подценява
Проф. Кантарджиев: МЗ да си прави сметка от кого ще купува противогрипни ваксини
''Остават 10 секунди'': Как БНТ рязко прекъсна гост, който критикува Радев (ВИДЕО)
Вълчев: Не намирам за нормално по един предмет да има пет или шест различни учебника