Харта за контрол на артериалното налягане ще обедини лекарската общност в България. Здравната кауза цели да мотивира лекари, медицински специалисти, пациенти и професионални организации да извършват целенасочени действия за контрол на високото кръвно налягане на българското население из цялата страна.

Инициативата се организира от експертен съвет от доказани лекари в областта на хипертонията, членове на Българската лига по хипертония (БЛХ). Председател на експертния съвет и на професионалната организация е проф. д-р Арман Постаджиян.

Хартата е официално споразумение, което освен да обединява, предлага разумни предписания за навременна и по-ранна диагностика и лечение. От друга страна, създава професионална и лична ангажираност за промяна на лошата статистика за смъртност сред диагностицираните пациенти, апелира за отговорност чрез разпространяване на информация и припомняне на основните принципи на здравословния начин на живот от лекарите по време на визита.

Документът ще бъде подкрепен от поредица инициативи, информационни и обучителни кампании за придържане към добрите и доказани терапии за лечение на хипертония – както при лекуваните пациенти, така и при пациенти с недоказана хипертония.

Специалната експертна комисия е съставена от проф. д-р Арман Подстаджиян, проф. д-р Снежана Тишева, проф. д-р Иван Груев и други специалисти. Експертите анализират стресиращите данни, според които България заема челни позиции по сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания като последица от недиагностицирана и недостатъчно прецизно лекувана хипертония.

Според проф. д-р Постаджиян „Статистиката показва, че около 45% от хипертониците у нас успяват да постигнат контрол, което е резултат на правилните грижи, предписания и продължително лечение от страна на нас, лекарите, както и на дисциплината и положените усилия на пациентите.

По-малко от половината диагностицирани обаче системно проследяват кръвното си налягане, поради липса на двустранна комуникация, дисциплина и отговорност. Ако лечението е непостоянно и по-ниско от 50 %, тогава се повишава рискът от сърдечно-съдови заболявания“.

Според данни, цитирани от проф. д-р Йото Йотов, в резултат от неспазване на терапията, рискът от инсулт е 22 %, а липсата на постоянство води до 41 % загуба на артериалния контрол, докато 28 % е рискът от инсулт и с 15 % повишен риск от миокарден инфаркт.

Съществен фактор за неефективна терапия при пациентите е увеличаването на броя на таблетките в терапевтичния режим. Статистиката показва, че при наличието на една доза, редовният прием е 55.3 %, докато при две хапчета спада на 40.4 %, а при 3 дози намалява на 32.6 %.

Едновременно с негативните статистически данни, водещите кардиолози анализират и начините за справяне със ситуацията. Обучението на медицински специалисти, подобряването на ангажираността на пациентите, по-добър контрол на артериалното налягане, ранно диагностициране и превенция, са част от стратегически начертаните действия в Хартата, за да се подобрят показателите в национален план и да се удължи животът на българите в период на намалени посещения при лекаря поради пандемичната ситуация.

Информираността за контрол на артериалното налягане трябва да започне още в ранна възраст, за да се предотвратят бъдещи усложнения, още повече към момента 50 % от децата в България страдат от затлъстяване. 

Изключително важно е и обучението и запознаване със съвременни практики на младите лекари в студентска възраст, за да продължат каузата за по-добър контрол на артериалното налягане и да подобрят бъдещата статистика в областта на сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания.

Отправен бе и призив към лекарската общност по-често да се контролира терапията, за да се избегне неефективност при някои пациенти, при които се налага по-навременна промяна на терапията в рамките на 2 години.

Според експертите най-ефективна е комбинираната терапия от ниско-дозирани медикаменти за по-добри резултати, но в същото време правилното лечение зависи от други фактори като, повишен неврогенен отговор, стрес, солевата чувствителност, съдовата структура и склонността към ремоделиране на съдовете и промяна на артериалната скованост, инсулиновата резистентност, както и диетичния режим.

Проф. д-р Иван Груев подчертава, че лечението с медикаменти с фиксирани дозови комбинации намалява затруднението на пациента и понижават риска от непридържане към терапията с 24 – 26 %, а с 63 % - 73 % се повишава придържане към терапията. Подобен тип медикамент от своя страна намаляване риска от мозъчен инсулт с 34 % при близо до 100 % придържане, намалява риска от миокарден инфаркт с 27%, от сърдечна недостатъчно с 31 %, а от бъбречно страдание – с 37 %.

Каузата е вдъхновена от May Measurement month, която традиционно се провежда през месец май, обявен от европейското дружество по хипертония за по-добър контрол на кръвното налягане. Образоването на пациентите, комуникацията с пациента, но и какъв режим на изписаната терапия е предложен от лекаря, мониториране и обратната връзка чрез електронни средства са едни от добрите и целеви активности, които се активират като препоръки в работата с лекарската и пациентската общност. Придържането към терапията и спазването на подходящи хранителни режими и балансиран начин на живот имат не само здравословна, но и икономическа полза за пациентите.