Експерти призоваха политиците по света за спешни мерки за намаляване на вредите от рисковото поведение

Трябва да се облекчи тежестта върху здравната система и да се противодейства на увеличаващата се здравна и финансова тежест върху обществата и държавите чрез намаляване на отрицателните последици от високорисковото поведение като тютюнопушенето, прекомерната консумация на алкохол, нездравословното хранене и заседналия начин на живот.

Около този извод единодушно се обединиха водещи здравни и икономически експерти на “Brunel First Annual Health Economics and Policy Forum”. Това е първото издание на форума за здравна икономика, който беше организиран от водещия лондонски университет “Брунел” със съдействието на Оксфордския университет в средата на май.

Лошите последици от нездравословните навици имат огромни негативни ефекти върху икономиката и здравеопазването на държавите. Мерките за намаляване на вредите от високорисковото поведение ще подобрят общественото здраве и ще спестят пари на държавните бюджети за здравеопазване. Експертите препоръчват „пропорционално на риска данъчно облагане, за да отблъснем хората от много високорискови към много нискорискови продукти.“

По-добро здраве и по-малко разходи

Политиките, насочени към заболяванията, свързани с употребата на алкохол и тютюн, предлагат значителни възможности за спестяване на разходи за системата на здравеопазването и биха могли да допринесат за по-здрава работна сила.

Прилагането на данъчно облагане, основано на вредите, като например преминаване към по-малко вредни алтернативи на тютюна и избор на продукти с намален риск, съответства на обществените тенденции и може да увеличи усилията в областта на общественото здраве, въпреки че са необходими допълнителни постижения в тази област, за да се отговори цялостно на настоящите предизвикателства.

Стимулирането на по-малко вредни продукти, включително нискоалкохолни напитки, електронни цигари и устройства за нагреваем тютюн, може да бъде полезен инструмент за постигане на по-добри резултати в областта на общественото здраве.

Проучванията на модератора на форума проф. Франческо Москоне от университета “Брунел” разглеждат ефектите от замяната на високорискови за здравето продукти с нискорискови.

Във Великобритания Москоне е изследвал какъв процент от пушачите в страната са преминали към бездимни продукти - например вейпинг. Установил е, че ако 50% от пушачите (около 13% от британците пушат - приблизително 6 милиона) преминат към бездимни алтернативи, ще бъдат спестени близо половин милиард паунда. Чрез замяната на горимите цигари с алтернативи могат значително да се намалят хоспитализациите.

“Това са директните разходи, които ще намалеят, а има и индиректни разходи. Могат да се спестят много ресурси, които после политиците биха могли да инвестират обратно в системата за здравеопазване”, изтъкна Москоне.

Друго негово проучване сочи, че ако 50% от пушачите в Италия преминат към алтернативни продукти, страната би спестявала около 600 милиона паунда годишно заради намалени разходи в здравната система.

Около 22% от италианците пушат. Великобритания и Италия биха спестили сходна сума пари, ако половината пушачи в държавата сменят горимите цигари с бездимна алтернатива.

Франческо Москоне е проучил и каква част от населението в Италия прекалява с алкохола (повече от 2 чаши на ден за мъжете, а за жените - над 1). Изчислено е, че над 1 млрд. евро биха могли да бъдат спестени като разходи, ако вместо да консумират алкохол, италианците се движеха повече.

Проф. Москоне акцентира върху това, че тоталната забрана на даден продукт води до подем на черния пазар и че е важно да се запази правото на хората да избират продуктите, които консумират.

Проф. Катя Никодемо, която преподава здравна икономика в Оксфордския университет и Университета във Верона, обърна внимание на това, че властите биха могли да поощряват продукти с по-малък здравен риск и направи обзор възможните начини за намаляване на риска.

Тя посочи, че изследване от 2012 г. във Великобритания показва, че тютюнопушенето е водещата икономическа вреда в страната и струва 3,6% от БВП. На второ място се е класирало затлъстяването с разходи в размер на 3% от БВП.

В лекцията си проф. Никодемо обобщи, че основните рискови поведения, водещи до повишение на обществените разходи са:

• Производствено и автомобилно замърсяване;
• Вдишване на вторичен тютюнев дим (пасивно пушене);
• Затлъстяване заради нездравословна диета;
• Пътни инциденти вследствие на невнимателно шофиране.

Проф. Никодемо обясни, че дебатът за правителствената намеса в тези процеси е сложен, защото се засягат човешките права. Затлъстяването, например, в крайна сметка е въпрос на лична отговорност и избор - изисква себеконтрол. Правителствената намеса в хранителните навици на хората би изглеждала като прекалено крайна мярка. Същевременно обаче затлъстяването води до големи обществени разходи и все повече деца става негова жертва заради лошата среда.

Държавите могат да ограничат негативните поведения с обществена цена чрез:

• Облагане на замърсяването, така че да се вдигнат частните разходи;
• Информационни кампании за риска (пр. реклами срещу тютюнопушенето);
• Поощряване/субсидиране на нискорисковото поведение;
• Регулации за намаляване на общественото излагане (пр. зони без тютюнев дим).

Съществува и т.нар. “данък грях” - наказателна такса, която се налага върху продукти с висока обществена вреда - например цигари, алкохол, хазарт, рекреационна марихуана, напитки със захар и бърза храна. Целта на тази мярка, освен по-голяма събираемост, е най-вече да се намали желанието за потребление на подобни продукти.

Проблемът на подобна драстична правителствена политика е, че мярката удря най-вече домакинствата с нисък доход, а не обратното. Във Великобритания 11,4% от доходите в най-бедните домакинства отиват за “данък грях” - двойно на това, което плащат най-богатите.

Д-р Никодемо каза още, че бездимните алтернативи трябва да се облагат различно от горимите цигари, тъй като носят по-малък риск. По-малко вредните никотиви заместители не излагат околните на вторичен тютюнев дим и потенциално могат да допринесат намаляване на разходите за здравеопазване.

“Облагането на бездимни алтернативи трябва да е по-ниско, ако не и да бъде изцяло премахнато. Колкото по-голяма е разликата с облагането на традиционните цигари, толкова по-голям ще е стимулът за пушачите да преминат към потенциално по-малко вредни бездимни продукти”, заяви Катя Никодемо.

Д-р Зафира Кастринаки е директор на департамента по икономически растеж и структурни реформи в гръцкото министерство на икономиката и финансите.

Тя говори за възможностите за подобряване на здравето и посочи, че удължаването на продължителността на живота изисква скъпоструващи здравни интервенции. Според д-р Кастринаки фокусът върху намаляването на рисковото поведение би могло да доведе до ограничаване, както на държавните разходи, така и разходите на домакинствата.

"Разходите за здравеопазване се дължат главно на нездравословни навици като тютюнопушенето и употребата на захар. Трябва да посъветваме политиците да предприемат целенасочени мерки, насочени към минимизиране на нездравословното потребление - например тютюна за горене”, каза тя.

Облагането на по-вредните продукти с по-високи данъци ще насърчи хората да избират по-здравословни варианти. Въвеждането на ограничения на количеството захар в определени продукти би намалило импулсивните покупки, изтъкна д-р Зафира Кастринаки.

На финала проф. Франческо Москоне обобщи, че чрез използването на продукти с намален риск може да се намали броят на хоспитализациите и да се спестят разходи за здравеопазване.

“Политиците трябва да решат как да инвестират тези ресурси. Не става въпрос само за предлагането, а и за търсенето. Вярвам, че трябва да се съсредоточим както върху подобряването на ефективността на здравната система, така и върху проучването на ползите от страна на търсенето”, заяви проф. Москоне.