Сегашното предложение за промени в НПК, с който се създава фигурата на разследващ прокурор, не се различава съществено от предишното. Фигурата на прокурор по разследването, макар и избиран от пленума на ВСС, отново е институционално и йерархично подчинена на главния прокурор, тъй като кандидатурите се предлагат единствено от членовете на прокурорската колегия.

Това се казва в становище на Българския хелзинкски комитет, изпратено до председателя на парламента Цвета Караянчева и председателя на Комисията по правни въпроси Анна Александрова. 

"Предвидената подсъдност пред специализирания наказателен съд е представена в мотивите, като гаранция "в повече", но всъщност неутрализира и без това формалните промени в статута и отчетността на главния прокурор", допълват от БХК. Според хелзинкския комитет законопроектът не трябва да бъде приеман. 

Мотивите им са, че предложената фигура на "прокурор по разследването срещу главния прокурор" не изпълнява препоръките за независимо разследване на обвинител №1 и е пореден опит да се заобиколи силната нужда от намаляване правомощията на главния прокурор в България.

"Фактът, че главният прокурор простира правомощията си върху всички прокурори е причина за осъждането на страната по делото Колеви срещу България от Европейския съд по правата на човека през 2009 г. ЕСПЧ изрично подчертава, че в българското законодателство няма гаранции за независимо разследване на главния прокурор и неговите заместници:

"… Съд[ът] приема като правдоподобно твърдението на жалбоподателите, че с оглед на централизирана структура на българската прокуратура, основана на принципа на субординацията, нейното изключително правомощие да повдига обвинения и процедурните и институционални правила, позволяващи пълен контрол от страна на Главния прокурор над всяко разследване в страната, в обстоятелствата съществували по времето, когато г-н Ф. е Главен прокурор, е било практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване на уличаващите го обстоятелства, дори и след извършване на конституционната поправка, позволяваща на теория повдигането на обвинения срещу него" (§ 209 от решението).

От БХК припомнят, че под задължение за ефективно разследване, ЕСПЧ в своята практика включва всички етапи на наказателното производство, включително повдигането и поддържането на обвинение , което е изключително правомощие на прокуратурата.

Неизпълнението на решението Колеви продължава вече 12 години, а през 2019 г. Комитетът на министрите прие междинна резолюция по това дело, което е стъпка към наказателна процедура.

2019 г. беше изпъстрена с редица събития, породени от опитите на управляващите да предложат механизъм, който би удовлетворил изискванията на Комитета на министрите от една страна, но от друга не би намалило властта, концентрирана в главния прокурор. Тези опити не бяха успешни, смята БХК.

Относно законопроекта за допълнение на НПК от декември 2019 г., Комитетът на министрите отбеляза, че предложенията изглеждат недостатъчни да изпълнят изискванията за независимост на разследване срещу главния прокурор и неговите заместници, а фигурата на "специален прокурор" не отговаря на твърдата покана от Комитета към българското правителство да приеме реформи, които да направят невъзможно влиянието на главния прокурор върху избора на лицата, които да го разследват.

В мотивите на законопроекта се декларира, че е изключен всякакъв друг контрол или надзор чрез неприлагане на разпоредбите на Закона за съдебната власт. Това, обаче, очевидно е непостижимо с предложените промени, тъй като актовете на обвинител №1 са едновременно тайни и недостъпни за обществото, задължителни за всеки прокурор и са в състояние да засегнат всички аспекти на упражняване на прокурорските правомощия, допълва БХК.

Трябва да се има предвид, че законопроектът няма да преодолее констатираната в решението Колеви срещу България липса на механизъм за контрол на главния прокурор. Това беше и изрично подчертано в Становището на Венецианската комисия от 6–7 декември 2019 г. относно законодателните предложения за изменения в НПК и ЗСВ.

За да се постигне изпълнение на решението Колеви, Комитетът на министрите посочи ясно две общи препоръки, които повтори след разглеждането на тази група дела в началото на декември 2020 г.:

1. да се въведе съдебен контрол на повече прокурорски постановления и най-вече на постановленията за отказ да се образува досъдебно производство и

2. да се намали влиянието на главния прокурор върху магистратите чрез разнороден подбор и състав на прокурорската колегия на ВСС, въпросите относно председателите на двете върховни съдилища да се решават от съдебната колегия на ВСС и да се увеличи броя на съдиите, избирани от съдии във ВСС.

Нищо от тези препоръки не е включено в настоящия законопроект, категоричен е БХК.

"Предвид изложеното, настояваме законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 3.12.2020 г. да не бъде приеман", пишат от БХК.

Още по темата

16/12/2020

Темида

Правосъдното министерство vs. прокуратурата: Има нужда от разследващ главния прокурор

15/12/2020

Темида

Прокуратурата: Няма нужда от прокурор, който да разследва главния обвинител