Правосъдното министерство vs. прокуратурата: Има нужда от разследващ главния прокурор

OFFNews Последна промяна на 16 декември 2020 в 12:04 1432 0

Ден след като прокуратурата обяви, че не е необходим прокурор, който да разследва главния обвинител, Министерството на правосъдието подкрепи промените в НПК и Закона за съдебната власт, с които се създава фигурата на разследващ прокурор. Според ведомството на Десислава Ахладова с измененията се спазват препоръките на съда в Страсбург по делото „Колеви“. 

"С предложения законопроект ще се допринесе за въвеждането на ефективен и съобразен с действаща конституционна уредба модел, гарантиращ разследванията срещу главния прокурор, при спазване на препоръките на Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви срещу България“, на Венецианската комисия и на независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен от Службата за подкрепа на структурните реформи", се казва в становището до Народното събрание.

Съмненията, че разследващият прокурор ще бъде зависим от ръководителя на държавното обвинение са в начина му на избор - той ще бъде предлаган само от членове на Прокурорската колегия на ВСС. А след това те почти сами ще формират мнозинството за избора му от Пленума на ВСС. Освен това изискването за поне шестима членове на Прокурорската колегия за издигането на кандидатура при общо 11 нейни членове означава, че няма как да бъде номиниран повече от един човек за поста.

МП припомня становището на Венецианската комисия, което стъпва на принципа "никой не може да бъде съдия по неговия собствен случай". Според комисията идеята за независим прокурор може да бъде приложена на практика, само ако Конституционният съд приеме, че монополът на прокуратурата, ръководена от главния прокурор, върху публичните обвинения не е абсолютен.

Ведомството стъпва и на последното решение КС и заявява: "От изложеното следва, че "монополът" на главния прокурор не е абсолютен и от контрола му са изключени всички преписки и разследвания срещу него, а съществуващият конституционен ред позволява създаването на фигурата на „независим“ прокурор". В решението на КС от 23 юли е записано, че "надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по смисъла на чл. 126, ал. 2 от конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор".

"За да се гарантира в пълна степен независимостта му, същият следва да е извън системата на прокуратурата и различните видове разследващи органи, но задължително да притежава статута на прокурор. Министерството на правосъдието смята, че с приемането на предложения законопроект ще се отговори на обществените очаквания за гарантиране на ефективното и безпристрастно провеждане на разследванията срещу главния прокурор, съобразен с действаща конституционна уредба.", са написали от министерството на Ахладова.

В становището се изтъква още, че изборът на този прокурор от Пленума на ВСС с обикновено мнозинство гарантира участието в него на членовете на Съдийската колегия и цели да се преодолее възможното влияние върху членовете на Прокурорската колегия. И се набляга на факта, че разследващият прокурор ще се освобождава дисциплинарно като членовете на ВСС и председателите на върховните съдилища. "Това ще му гарантира равен статут с тримата най-висши представители на магистратите и ще го направи независим от ръководените от тях структури", пише МП.

Според ведомството "наличието на прокурор, ангажиран само с проверки и разследвания срещу главния прокурор, ще гарантира директния достъп до него, т.е. прякото му сезиране от компетентни органи или граждани, без същият да е зависим от получаването на информация от действащите прокурори или разследващи органи". 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови