Владимир Путин на 70: Седем повратни момента в живота на руския президент

В навечерието на 70-ия рожден ден на Владимир Путин (7 октомври) Марк Галеоти* прави за Би Би Си портрет на руския президент и опит да анализира как се превърна в самовластен автократ и започна катастрофалната си инвазия в Украйна.

Седем повратни момента в живота на Владимир Путин са допринесли за оформянето на неговото мислене и могат да обяснят нарастващото му отчуждаване от Запада, отбелязва той.

Тренировки по джудо, 1964 г.

Роден в Ленинград, все още белязан от 872-дневната обсада по време на Втората световна война, младият Владимир е мрачно и войнствено момче в училище - най-добрият му приятел си спомня, че "би могъл да се бие с всеки", защото "не изпитва страх".

Въпреки това кльощавото, но тромаво момче в града, наводнен от улични банди, трябва да знае как да се защитава и на 12 г. започва да се занимава първо със самбо, а след това с джудо. Той е решителен и дисциплиниран и на 18-годишна възраст вече има черен колан по джудо и печели трето място в националното състезание за младежи.

Разбира се, оттогава заниманията по джудо са част от внимателно калибрирания му имидж на мачо. Но те също така укрепват увереността му в един опасен свят и същевременно разбирането, че, по собствените му думи, когато битката е неизбежна, "трябва да удариш пръв и то толкова силно, че противникът ти да не може да се изправи на крака".

Търсене на работа в КГБ, 1968 г.

Ненапразно хората избягват да ходят на Литеен проспект 4, където се намира централата на КГБ в Ленинград. По времето на Сталин през нейните стаи за разпити в лагерите на ГУЛАГ преминават толкова много хора, че в Ленинград се разказва нелепа шега: "Голямата къща е най-високата сграда в града, защото от нейните мазета се вижда Сибир".

Въпреки това, когато е на 16 г., Путин влиза в приемна с червен килим и пита доста озадачения служител зад гишето как може да си намери работа. Казали му, че трябва да отбие военната си служба или да има висше образование, затова той дори попитал какво е по-добре да е то.

Обяснили му, че е добре това да е право, и тогава Путин решил да вземе диплома по право, след което получил работата. За градския хулиган Путин КГБ била най-голямата банда в града, която дава сигурност и повишение дори на човек, който няма връзки с партията.

Но работата за КГБ също дава перспектива. Както самият Путин веднъж казва за един шпионски филм, който е гледал като тийнейджър, "един шпионин може да реши съдбата на хиляди хора.

Заобиколен от тълпа, 1989 г.

Въпреки надеждите на Путин, кариерата му в КГБ не потръгва. Той бил солиден състезател в средна категория, но не се издига до върха. Започва да учи немски и през 1985 г. е назначен в бюрото за връзка на КГБ в Дрезден.

Там той се установил доста удобно, но през ноември 1989 г. режимът в Източна Германия започва да се руши с шокираща скорост.

На 5 декември тълпа обгражда сградата на КГБ в Дрезден. Путин отчаяно се обажда в най-близкия гарнизон на съветската армия с молба за защита, а те безпомощно отговарят: "Не можем да направим нищо без заповед от Москва. А Москва мълчи."

Путин се страхува от внезапен срив на централната власт и решава никога да не повтаря грешката, която според него е допуснал съветският лидер Михаил Горбачов - да не реагира бързо и решително при сблъсък с опозицията.

"Петрол срещу храни", 1992 г.

След разпадането на Съветския съюз Путин напуска КГБ, но скоро получава позиция като помощник на новия реформаторски кмет на родния си град, сега Санкт Петербург.

Икономиката е в състояние на свободно падане и Путин е натоварен с организирането на сделка, която да помогне на гражданите да оцелеят чрез размяна на петрол и метали на стойност 100 млн. долара срещу храна.

Жителите на града не виждат никаква храна: според разследването, което бързо е прикрито от властите, Путин, неговите приятели и градските бандити прибират парите.

През "шеметните 90-е години" Путин бързо осъзна, че политическото влияние е стока, която може да се осребри, и че бандитите могат да се превърнат в полезни съюзници. Когато всички около него печелят от позицията му, защо и той да не направи същото?

Нахлуване в Грузия, 2008 г.

Когато през 2000 г. Путин става президент на Русия, той се надява, че ще успее да изгради положителни отношения със Запада - при свои собствени условия, включващи сферата на влияние на Русия в бившия Съветски съюз. Скоро той се разочарова, а след това и гневи, вярвайки, че Западът активно се опитва да изолира и унижи Русия.

Когато грузинският президент Михаил Саакашвили решава да вкара страната си в НАТО, Путин се разгневява, а опитът на Грузия да си върне контрола над подкрепяния от Русия сепаратистки регион Южна Осетия става повод за наказателна операция.

За пет дни руските войски разгромяват грузинската армия и налагат на Саакашвили унизителен мир.

Западът е възмутен, но година по-късно президентът на САЩ Барак Обама предлага да "възстанови" отношенията с Русия, а Москва дори получава правото да бъде домакин на Световното първенство по футбол през 2018 г.

На Путин му става ясно, че е избрал правилния метод - слабият и непостоянен Запад вдига много шум, но в крайна сметка ще отстъпи пред твърдата му воля.

Протести в Москва, 2011-2013 г.

Широко разпространеното - и достоверно - убеждение, че резултатите от парламентарните избори през 2011 г. са били фалшифицирани, предизвика протести, които се засилват, след като Путин обявява, че ще се кандидатира отново за президент през 2012 г.

Протестите на площад "Болотная" в Москва са най-масовите по време на президентството на Путин.

Той смята, че митингите са били замислени, насърчавани и направлявани от Вашингтон, и обвинява лично държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън за тях.

За Путин това е доказателство, че маските са свалени, че Западът се е насочил лично към него и че всъщност е във война.

Изолация заради COVID, 2020-21

Когато пандемията от коронавирус обхваща цялата планета, Путин влиза в дълбока изолация, необичайна дори за стандартите на автократите. Всеки, който иска да се срещне с него, е изолиран за две седмици под охрана, а след това трябва да премине през коридор, залят с ултравиолетова светлина, която убива микробите, и пълен с дезинфектанти.

През това време броят на съюзниците и съветниците, способни да се срещнат с Путин лице в лице, е драстично намален до шепа подмазвачи и съмишленици "ястреби".

Неспособен да се вслушва в чуждото мнение и изолиран от истинския живот в страната си, Путин изглежда смята всички свои предположения за правилни, а предразсъдъците си - за оправдани. Така бяха посети семената, от които впоследствие израсна инвазията в Украйна.

*Професор Марк Галеоти е учен и автор на книгите We Need to Talk About Putin и предстоящата Putin War.

Следете новините ни в GoogleNews