След повече от десетилетие преговори повече от 100 държави в ООН постигнаха историческо споразумение за опазване на световния океан, предаде Би Би Си. Договорът за открито море предвижда 30% от него да бъдат защитени до 2030 г. Целта е да се опази и възстанови морската природа.

Според "Грийнпийс" до 2030 г. всяка година трябва да се защитават 11 млн. кв. км океански площи, за да се постигне целта.

Споразумението беше постигнато в събота вечерта, след 38-часови преговори в централата на ООН в Ню Йорк.

Те бяха забавени в продължение на години заради разногласия относно финансирането и правата за риболов.

Последното международно споразумение за опазване на океаните е подписано преди 40 години, през 1982 г. - Конвенцията на ООН по морско право. С нея беше създадена зона, наречена "открито море" - международни води, в които всички държави имат право да ловят риба, да плават с кораби и да извършват научни изследвания - но само 1,2% от тези води са защитени. Морският живот извън тези защитени зони е изложен на риск от изменението на климата, прекомерния риболов и корабния трафик.

Според Международния съюз за защита на природата (IUCN) при последната оценка е установено, че близо 10% от световните морски видове са застрашени от изчезване.

Новите защитени зони ще ограничат обема на риболова, маршрутите на морските пътища и проучвателните дейности, например дълбоководния добив - когато минералите се извличат от морското дъно на 200 м или повече под повърхността. Това се прави, след като групите за защита на околната среда изразиха опасения, че добивните процеси могат да нарушат местата за размножаване на животните, да предизвикат шумово замърсяване и да бъдат токсични за морските обитатели.

Международният орган за морското дъно, който контролира издаването на лицензи, коментира пред Би Би Си, че "всяка бъдеща дейност в дълбоките слоеве на морското дъно ще подлежи на строги екологични разпоредби и надзор, за да се гарантира, че тя се извършва устойчиво и отговорно".

Мина Епс, директор на екипа на IUCN по въпросите на океаните, заяви, че основният проблем е бил свързан със споделянето на морските генетични ресурси. Морските генетични ресурси са биологични материали от растения и животни в океана, които могат да бъдат от полза за обществото, например за фармацевтични продукти, промишлени процеси и храни. Понастоящем по-богатите държави разполагат с ресурси и финансиране за изследване на дълбоките океански води, но по-бедните искат гаранция, че всички открити ползи ще бъдат поделени поравно.

Д-р Роберт Бласиак, изследовател на океаните в Стокхолмския университет, коментира, че предизвикателството се състои в това, че никой не знае каква е стойността на океанските ресурси и следователно не знае как те могат да бъдат разпределени.

"Ако си представите голям широкоекранен телевизор с висока разделителна способност и ако само три или четири от пикселите на този гигантски екран работят, това са нашите познания за дълбокия океан. И така, ние сме регистрирали около 230 000 вида в океана, но се предполага, че те са над два милиона", каза той.

Страните ще трябва да се срещнат отново, за да приемат споразумението, а след това ще трябва да свършат още много работа, преди договорът да бъде приложен.

"Ще отнеме известно време, за да влезе в сила. Страните трябва да го ратифицират [да го приемат юридически], за да влезе в сила. След това трябва да се създадат много институционални органи като Научно-техническия комитет", поясни Лиз Каран, директор на екипа за управление на океаните на Pews Trust.