На панаира на книгата Mariupol Open Book през септември 2021 година поетичното томче "Цветя и оръжия" влезе в топ 3 на продажбите. В него в стихове и рими мариуполчанката Валерия Карпиленко разказва истории на украински военни в стихове. През май 2022 за Валерия, която вече е войник и е една от защитничките на Азовстал с позивна "Нава", разказват войниците по всички украински фронтове. Само за три дни "Нава" стана годеница, съпруга и вдовица и се превърна в символ на любовта по време на война в Украйна. В история, която чака своя Шекспир.

В мирни времена поезията била една от страстите на Валерия. "Отгледаха ме баба и дядо и те са ми разказвали, била съм много малка, не съм умеела да пиша, но съм говорела в разни детски рими, а те ги записвали." - разказва в едно от телевизионните си участия преди войната поетесата. С годините станало ясно, че има талант и продължила с писането, започнала работа като журналист, успоредно с това написала и докторат по социални комуникации, преподавала преди войната в Мариуполския държавен университет в продължение на 6 години. След събитията от 2014 година, когато преживяла за кратко окупацията на родния си Мариупол от проруски сили, Валерия променила мирогледа си. Студентите, активистите, патриотите, с които след лекции ходела на протести срещу русификацията на града, станали новото семейство на преподавателката. Променила се и поезията и - започнала да пише за познати, за войната, а томчето "Цветя и оръжия" се превърнало в нейното оръжие за отстояване на украинския език и украинската култура.

Три години преди войната Валерия се запознала с Андрей. По онова време тя била шеф на пресслужбата на Донецкия граничен отряд, а Андрей граничар в отряда.

„Когато стана ясно, че започва става нещо лошо, Андрей все още беше военнослужещ, а аз вече не бях в армията. Демобилизирана съм по здравословни причини, инвалид съм ІІІ група. Всъщност съм негодна за военна служба в мирно време и съм частично годна за военна служба по време на война. Андрей ми каза тогава да се махам от града, защото идва войната. В същото време той си знаеше, че няма да тръгна, че трябва да остана." - спомня си украинката.

На 24 февруари Валерия почувствала - Украйна е на прага на истинска пълномащабна война. Без да се замисли отишла във военната комендатура и оттам я мобилизирали в редиците на полка "Азов", където станала един от бойците му с позивна "Нава". Заедно с граничаря Андрей, псевдоним "Брадата" се оказала впоследствие блокирана в лабиринтите на Азовстал. "Нава" и "Брадата" почти не се виждали, нямало и време за приказки.

"Първата ни среща в Азовстал беше когато Андрей попадна под обстрел и беше ранен от шрапнел. Избяга от болницата, за да дойде при мен и ми каза: "Давай да се оженим тук!" -

спомня си жената-войник. Не му отговорила нищо, но той се върнал втори път, вече с халки от станиол. След това обяснение на 5 май, станали годеници, а още на същия ден под грохота на изстрели и експлозии и сред няколко другари по оръжие бракът бил регистриран с рапорт до командването. Тогава двамата успели и да си поговорят. За първи път, а както се оказало, и за последен.

На 7 май Андрей, загинал, защитавайки Азовстал.

"Три дни ти беше ми съпруг законен,

и цяла вечност - моята любов." - 

написа след вестта за гибелта на съпруга си "Нава" и публикува импровизираните военни халки от жълт станиол.

"Андрей ги направи заради мен в Азовстал, от фолио. Бяха идеални. Тук денят е колкото една година. Аз бях годеница, бях съпруга, сега съм вдовица. Дума, която сега е страшно да произнеса. Ожениха ни на рождения ден на "Азов", 5 май. Граничар и азовка. Просто съставиха рапорт.Тук, сред избухванията и обстрела. Но това беше толкова щастлив ден и толкова щастлива снимка..."

"Нава" обещала на Андрей да се измъкне от Азовстал и да живее и за двамата.

"Успяхме да се оженим. Успяхме да бъдем щастливи. Нямаше време да се съберем. Ще те обичам завинаги, мой герой!" - пише защитничката на комбината в Мариупол.