Пълно единодушие по въпроса как да действат при руска инвазия в Украйна постигнаха лидерите на САЩ, Германия, Франция, Италия, Полша, ЕС и НАТО на среща тази нощ по инициатива на американския президент Джо Байдън.

След нея Байдън я определи като "много, много, много добра" и допълни, че има "пълно единодушие" с европейските лидери по въпроса за струпваните по границата с Украйна руски войски. Подобен отзив дойде и от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Great meeting with @POTUS on European security with #NATO leaders @EmmanuelMacron, @OlafScholz, Mario Draghi, @AndrzejDuda, @BorisJohnson & our #EU partners @eucopresident & @vonderleyen. We agree that any further aggression by #Russia against #Ukraine will have severe costs. pic.twitter.com/r7wx0Xln4X

— Jens Stoltenberg (@jensstoltenberg) January 24, 2022

В коментар за нея тази сутрин бившият зам.-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерския съвет Велизар Шаламанов я нарече "безпрецедентна" заради тесния състав, в който бе проведена.

"Определено има криза. Снощи имаше безпрецедентна среща във формат 5+2. Петте държави, които са най-големите вносители в бюджета, обикновено се събират във формат 30 страни, когато има да се вземат важни решения. Този път срещата беше безпрецедентна, тъй като участваше ЕС и полският президент, тъй като Полша председателства Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Това означава, че очакваме много сериозни решения от страна на НАТО, съгласувани с Европейския съюз", коментира Шаламанов пред Нова тв.

Това е час на истината за България и НАТО. Трябва да сме готови на всичко

Във видеоразговора участваха френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Олаф Шолц, италианският премиер Марио Драги, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, полският президент Анджей Дуда, британският министър-председател Борис Джонсън, президентът на ЕС Шарл Мишел и председателката на ЕС Урсула фон дер Лайен.

Ако Русия нахлуе в Украйна, лидерите са се договорили съюзниците да отговорят бързо, включително с безпрецедентен пакет от санкции.

Джонсън предупреди, че Русия може да очаква бързо възмездие и безпрецедентни санкции при инвазия.

Русия отрича подобни намерения, въпреки че е струпала по границата 100 000 войници.

Говорител на "Даунинг стрийт" обяви, че лидерите са се споразумели за международното сътрудничество срещу нарастващата руска враждебност.

В понеделник Пентагонът обяви, че около 8 500 души боеспособна американска войска са в бойна готовност. Те ще бъдат разположени, само ако съюзниците в НАТО решат да задействат силите за бързо реагиране или ако се развият "други ситуации", свързани с руското струпване на войски, каза прессекретарят на НАТО Джон Кърби.

Няма планове за разполагане на съюзнически войски вътре в Украйна.

Някои от страните членки на НАТО - включително Дания, Испания, Франция и Нидерландия - вече планират изпращането на бойни самолети в Източна Европа, за да увеличат отбранителните способности на региона.

През почивните дни около 90 тона американско въоръжение пристигна в Украйна.

Британският премиер Борис Джонсън предупреди, че Русия готви светкавично нападение на столицата Украйна Киев - според информация от британското разузнаване. "Разузнаването е напълно ясно, че има 60 руски бойни групи по границите с Украйна, планът за светкавична война, която може да превземе Киев е нещо, което всеки може да види", каза Джонсън.

Кремъл заявява, че вижда в НАТО заплаха за сигурността си и настоява за правни гаранции, че Алиансът няма да се разшири на изток, включително в съседна Украйна. САЩ казват, че проблемът е руската агресия, а не разширяването на НАТО.

В неделя Байдън разпореди изтегляне от Украйна на семействата на служителите в американското посолство в Киев и разреши на дипломатите си да напуснат украинската столица, ако желаят. Малко по-късно Великобритания направи същото, като започна изтегляне и на служителите от посолството си.

Има ли заплаха за България?

„Има ли пряка заплаха за националната ни сигурност утре? Според мен такава няма в близките няколко дни или седмици, но в следващите месеци се повишава степента на застрашеност и затова започва това надграждане на нашата политика.
Да, първо трябва да има съвет при премиера, решение на Министерския съвет, при всички положения трябва да се влезе в парламента. Приемането на чуждестранни войски на територията на страната ни плюс прелитането на военни самолети също става с решение на Министерския съвет“, обясни бившият зам.-министър на външните работи и бивш координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа Милен Керемедчиев.

"Конституционният съд е дал тълкувание – силите на НАТО не са чужди войски, след като сме ратифицирали Вашингтонския договор" – разясни Шаламанов защо разрешение се дава не от правителството, а не от парламента.

Министърът на външните работи координира прелитането на бойни самолети или карго товарни военни самолети над наша територия, добави Керемедчиев.