"Това е един час на истина за България и НАТО, тъй като след дългогодишно членство в Алианса, България би трябвало да бъде готова на всичко, включително и на защита на съседни държави, които са членки на НАТО - заяви Чавдар Стефанов - журналист, дългогодишен кореспондент на БНР, БНТ и БТА в Москва, пред Нова тв. - В този смисъл, малко ни изненада това, което се случва, но ни изненада дотолкова, доколкото самото общество не е подготвено. Ние всъщност чакахме някой... небето ни го пазят, пазят ни морето, пазят ни това, онова, а, в края на краищата, освен охрана, имаш и задължения към този Алианс."

Безпрецедентна среща: Световните лидери единодушни за отговора си при руско нападение над Украйна

Стефанов коментира в студиото какво може да очаква България при евентуално руско нападение над Украйна и реакция от НАТО заедно с бившия зам.-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерския съвет Велизар Шаламанов и зам.-министър на външните работи и бивш координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа Милен Керемедчиев.

На въпрос може ли България да стане мишена Стефанов отвърна, че и сега сме такава за руските комплекси, защото "600 км са от Севастопол до Варна, даже и по-малко. Могат да ударят и морски, и сухопътни цели".

По плановете на НАТО в България ще има самолети от Испания и от Холандия.

"F-35 е многоцелеви изтребител. За разлика от МиГ-29, който не може да действа по земни и по морски цели, F-35 може да действа по всякакви цели, с изключителни разузнавателни възможности и това, което трябва да е интересно за българските граждани, е, че практически най-вероятно за първи път тези самолети ще бъдат с пълно въоръжение. Досега, когато те са участвали в мисии по въздушния суверенитет, по искане на Бълария те са били без въоръжение", поясни Шаламанов.

Ако се пресече границата (украинската), Атлантическия алианс в България предлага няколко точки, които са свързани с въздушната охрана; стациониране в България на "Пейтриът", във Варна да се изгради един център - посочи Стефанов.

Целта на евентуалното разполагане на НАТО-вска техника и части определено ще бъде възпираща - увери Керемедчиев. "Беше казано много ясно, че НАТО и Съединените щати няма да участват с реални военни части на украинска територия, ако се започне въоръжена интервенция на руски части в Украйна."

"Такава опасност за момента няма - успокои Керемедчиев. - Ако погледнем технически на цифрите, в момента има струпване между 100-, 120-, 150-хилядна руска армия на границата на Украйна. Украинската армия по численост е 280-хилядна плюс още 250 хил. резервисти, които много бързо могат да бъдат вкарани в действие. Тоест Русия в момента не разполага с капацитета за пълномащабни бойни действия. Но предстои през февруари едно много сериозно учение на Русия в Беларус, на границата с Украйна, където ще бъдат дислоцирани най-новите руски и самолети, и техника и всъщност това влизане на НАТО-вски и бойни самолети от най-високо ниво, и на испанската фрегата в Черно море - тя е за да се противопостави на десантните кораби, които влизат в момента от Балтийско море в Черно море - е последващо на действията на Русия."

Според бившия зам. външен министър няма пряка заплаха за националната сигурност на България.

"Според мен такава няма в близките няколко дни или седмици, но в следващите месеци се повишава степента на застрашеност и затова започва това надграждане на нашата политика. Да, първо трябва да има съвет при премиера, решение на Министерския съвет, при всички положения трябва да се влезе в парламента. Приемането на чуждестранни войски на територията на страната ни плюс прелитането на военни самолети също става с решение на Министерския съвет", допълни той.

Решенията по тези въпроси взема МС, а не парламентът, тъй като по тълкувание на Конституционния съд силите на НАТО не са чужди войски.

Ултиматум

"Русия отправи ултиматум към НАТО да се изтегли от позициите си през 1997 година. Това, което в момента НАТО казва, е: "Ние не можем да приемем такъв ултиматум. Ние имаме пълните права да развръщаме военни сили, с които всъщност повишаваме отбранителната способност. Тези сили не са насочени срещу Русия. Тези сили са насочени към подобряване на отбранителните способности на Алианса, но България има сериозен риск - посочи Шаламанов. - Този риск е, че ако наистина в Донецк и Луганск има български граждани, които са част от незаконните въоръжени формирования, които са практически довели до 14 000 жертви в Украйна, тогава ние имаме проблем, тъй като има хора с боен опит, които определено са на страната на бунтовниците, които са български граждани. България трябва силно да помисли върху контраразузнавателния режим в България. Не може в български военни поделения да има руски граждани, не може в български военни заводи да има руски граждани, когато напрежението между Русия и България е на такова ниво."

Извън сепаратистките райони в Украйна има над 250 000 български граждани.

"Русия създава буферни зони между себе си и страните членки на НАТО и това се вижда и от техните усилия да възтържествува режимът на Лукашенко в Беларус, и с Крим, и с Южна Осетия - коментира Керемедчиев. - Те създават пояси на разстояние. Като цяло, България до момента беше по-слаба в тази сериозна брънка, каквато е източното крило на НАТО. Турция играеше много сериозна и важна роля и в Черно море, и в югоизточното крило. Намалява влиянието на Турция, САЩ няколко пъти казаха, че те са непредсказуем партньор, и фокусът се обръща към три държави - Гърция, България, Румъния. Гърция подписа петгодишно споразумение със Съединените щати за увеличаване на своето сътрудничество в сферата на отбраната. Александруполис става изключително важно пристанище. Нормално е България да поеме част от тази отговорност, която за момента се насочва към югоизточното крило на НАТО."