Резултатите от преброяването в Северна Македония са поредното доказателство за безправието на македонските българи, които не смеят да се заявят открито, при положение че тук над 120 000 са доказали с документ за произход, че са българи. Това означава, че България трябва да продължава с политиката за вето за започване на преговори за членство на Северна Македония в ЕС, докато не получим ясни гаранции за нашия национален интерес.

Това заяви президентът Румен Радев след срещата си с европейския комисар по политиката на разширяване и съседство Оливер Вархеи на "Дондуков" 2. На срещата присъстваше и вицепрезидентът Илияна Йотова. Вчера станаха ясни резултатите от преброяването на българите в Северна Македония - за българи се определят едва 3504 души, от които 2121 мъже и 1383 жени. Преброяването на населението в Северна Македония беше осъществено през септември 2021 г.

По думите на Радев неслучайно непрекъснато е обръщал внимание на всички европейски лидери и на ръководителите на институции да следят какво става с преброяването в Северна Македония заради множеството постъпили в президентството сигнали за нарушения.

След срещата с Вархеи държавният глава подчерта, че двамата са извървели път на осъзнаване, че има проблем и трябва да бъдат предприети ясни и конкретни действия за решаване на въпросите с правата на македонските българи. Президентът е категоричен, че трябва да се изкорени езикът на омразата, да се ревизират учебниците, музеите и паметниците в Северна Македония, за да не се възпитават младите в дух на омраза към България.

"Имаме определен прогрес в нашата работа, както и самият Вархеи днес сподели. Благодарение на настойчивостта на България тези проблеми вече се осъзнават и се превръщат във все по-голям ангажимент от страна на ЕС. Очаквам от българското правителство по категоричен начин да защитят нашия национален интерес", каза Румен Радев. 

По време на срещата с Вархеи държавният глава е посочил, че само реален напредък в двустранния диалог с България и изпълнението на Копенхагенските критерии за членство в ЕС могат да придвижат напред процеса на европейска интеграция за югозападната ни съседка.

Комисар Вархеи е изразил разбирането на ЕК за значението на откритите въпроси между България и Северна Македония и е потвърдил готовността си да продължи да работи за тяхното устойчиво разрешаване. 

България не е обещавала конкретна дата на отпадане на ветото върху начало на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС, заяви днес премиерът Кирил Петков в Благоевград. 

„Единственият начин да имаме истински преброявания, които ще зачетат всички българи в Северна Македония, е когато българските права са влезли в колективните права на Конституцията. Най-вероятно в следващото преброяване ще има отделна кутийка, където ще може човек да каже "българин". В момента я няма, но ние трябва да работим заедно това да се промени“.

Премиерът бе категоричен, че има много сериозен напредък в диалога с югозападната ни съседка и потвърди, че очаква скоро да бъде обявен компромис между София и Скопие за две важни исторически личности.

Председателят на българската партия в Северна Македония "Граждански демократичен съюз" Петър Колев заяви, че не е вярвал, че ще бъде свидетел на такъв брутален фалшификат през 2022 година.

"Не знам кой ще повярва на цифрите от преброяването в Северна Македония. Повече от 70 г. тази държава подменя етническия произход на вече починали българи. Над 10% от населението не е пожелало да посочи етническата си принадлежност."

По думите му всички общности, с изключение на албанците, не са доволни от преброяването.

"Българите нямаме право на свои представители, включително и в групите за преброяване. На такива конкурси в Македония се назначават граждани с етнос, записан в конституцията – македонци, турци, албанци, власи, сърби, роми, бошняци… Целта е българската общност в Македония да бъде представена като минорна и незначителна и Македония да не промени конституцията си, за да не впише българите като държавотворен народ", каза Колев. 

Пращането на оръжия на Украйна е риск за сигурността на българите

Румен Радев заяви, че като държавен глава няма да допусне България да бъде въвличана в тази война, и че предоставянето на оръжие на воюваща страна крие риск за сигурността българите.

"Когато някой предлага такова решение трябва да има аргументация какво предлага, така че да се минимизира този риск. Обръщам се към тези партии, които бяха дълго в управлението и тези преди тях: Какво направиха за решаването на проблемите на въоръжените сили и какво за модернизацията, така че да нямаме днес дефицит? Имаме ли съвременни самолети? Нямаме и не се знае кога точно ще имаме и при какви условия. Имаме ли съвременни кораби? Ами нямаме още. За военната машина на пехотата да не говорим, тя се върна на кота нула. Знаете ли с какви боеприпаси разполагат в момента нашите формирования? Ние и да искаме – няма какво да дадем", обясни той. 

Радев посочи още, че едно такова решение въвлича в риск и други важни сфери – икономическата и социалната сигурност.