След почти осемчасово обсъждане управляващите и част от протестиращите енергетици и миньори се споразумяха за териториалните планове за справедлив преход на въглищните райони Стара Загора, Перник и Кюстендил. Бе решено въглищните централи да не затварят, а пазарът ще определи докога ще работят. 

На закрита от медиите среща синдикалистите и правителството изработиха общо споразумение за териториалните планове. От бранша настояват те да бъдат променени, защото се опасяват от загуба на работни места и срив на енергийния сектор поради липса на алтернативни мощности.

От КНСБ и КТ "Подкрепа" са подписали споразумението, но отделни представители на миньорските синдикати - не. Затова не е ясно дали блокадите на всички места в страната ще паднат, уточни Денков. 

Споразумението не е подписано от представителите на мините, съобщи президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Синдикалистите от мините, членуващи в КТ "Подкрепа" и тези от КНСБ не са се подписали. 

Блокадата на автомагистрала "Тракия" край Стара Загора засега продължава.

"Слави избяга като бъзливец". Пеевски крещи на Тошко Йорданов на срещата с миньорите (видео)

След срещата министър-председателят Николай Денков съобщи, че е било постигнато споразумение въглищните централи да не затварят, а пазарът ще определи докога да работят. Той каза, че процесът на преговори с енергетиците, който е прекъснал на 30 септември, е бил подновен днес.

Всичките искания на енергетиците са били обсъдени и сега има крайно споразумение, подписано от основните участници в преговорите.

Според Денков първите две точки означават, че държавата няма да затваря административно никакви централи, които са на въглища.
По думите на премиера има нужда от базови мощности, така че да е стабилна енергийната система и да няма проблеми с тока в България.

Той обясни, че разговорите са били дълги, защото трябва хората, от една страна, да разберат, че грижата я има, а от друга страна са изискванията на ЕК. "Не може да стане точно по техния начин, но може да стане по различен начин", коментира Денков.

По думите му целта е една - топлоелектрическите централи да работят толкова дълго, колкото им позволява пазарът. Той обясни, че само един от синдикатите не е одобрил и ще го занесе на протестиращите за обсъждане, но не уточни кой.

Денков е на мнение, че има разнобой между различните участниците в протеста на енергетиците. Част от организациите са казали, че спират протестите, другите - че ще спрат, когато се гласува споразумението.

Утре в комисията по енергетика ще се обсъди споразумението, а после евентуално ще има извънредно заседание на НС

Премиерът похвали ГЕРБ, които били “много конструктивни” в хода на дискусията.

Според Десислава Атанасова (ГЕРБ) най-важното е, че е било намерено решение. Тя обясни, че може още утре да има извънредно заседание, на което да се гласува споразумението. Ако председателят на Народното събрание Росен Желязков не го свика, точката ще влезе в дневния ред в четвъртък.

Теменужка Петкова от ГЕРБ посочи, че те винаги са защитавали позицията, че въглищните централи са "стожер на енергийната сигурност" в страната и че преходът трябва да бъде плавен.

Докато течеше заседанието в социалните мрежи изтече проектът на споразумението, който съдържа следните седем точки:

1. Продължаване на процедурата за въвеждане на механизъм за капацитет и стартиране на процедура за поддържане необходимия състав от синхронно работещи и резервни генериращи източници, директно присъединени към електропреносната мрежа (без силова електроника), чрез законосъобразни решения, които да гарантират работата на съвременни електропроизводствени мощности като основен елемент от критичната енергийна инфраструктура и национална енергийна сигурност за постигане на плавен енергиен преход (срок до 31.12.2023 г.);

2. Министерския съвет изпълнява решенията на НС за работата на ТЕЦ "Марица Изток" 2 чрез преговори с представители на Европейската комисия относно недопускане в дългосрочен план на прекратяване или ограничаване на производствения капацитет на въглищните топлоцентрали от групата на БЕХ. МС се ангажира да не ограничава дейността и базовите мощности на останалите оператори на горивни инсталации, ако те работят в съответствие с европейското и националното законодателство (срок до 31.10.2023 г.); 

3. Изработване на проект на енергийна система на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. с участие на социалните партньори, паралелно с процеса на актуализация на Интегрирания план за енергетика и климат. Очакваните разполагаеми маневрени и базови мощности на въглища - не по-малко от 1000 МВт до края на 2035 г. (срок до 30.11.2023 г.); 

4. Прозрачност на процедурите по инвестиционните намерения и включване в тях на централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти. Създаване на комитет за наблюдение с участие на представители на социалните партньори, в това число и регионалните структури от централите, мините и засегнатите общини в съответните региони (срок до 31.12.2023 г.); 

5. Категорично отпадане от териториалните планове на предприятие за конверсия на въглищните региони (срок до 31.10.2023 г.); 

6. Проучване на възможността за улавяне, преработка или съхранение на въглеродни емисии за ТЕЦ "Марица Изток" 2 (срок до 31.03.2024 г.); 

7. Предприемане на необходимите действия за изготвяне на проект на закона за енергийния преход (срок до 31.12.2023 г.). 

Утре на заседание на енергийната комисия в парламента текста на споразумението ще се прецизира. Не е ясно дали всичките са били одобрени, Николай Денков не уточни какво точно е записано в споразумението, освен че въглищните централи няма да затварят административно.