Депутатите гласуваха „за” Антикорупционния закон, който предвижда затягане на мерките срещу корупцията у нас. Предвижда се да се създаде Национално бюро за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, наричано още българското ФБР. 

Законопроектът предвижда също да се проверяват всички сигнали срещу високопоставени лица, да се въведе изслушване с полиграф при разпитите за съмнение за корупция, както и обратна доказателствена тежест.

Общинските съветници, ректорите на висшите училища, шефове на болници, главните архитекти в общините, хората, които управляват средствата от Европейския съюз и лицата, организиращи обществени поръчки, вече също ще подават данъчни декларации. Освен че ще подават декларации, ще могат да се извършват и проверки на цялото им имуществено състояние. Законопроектът урежда принципите и механизмите за предотвратяване на корупционно поведение на лицата, заемащи висши публични длъжности, както и принципите и механизмите за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество.

Законопроектът е на Реформаторския блок с вносител вицепремиера Меглена Кунева. Днес беше първо четене на закона, предвижда се срокът до второто четене да е възможно най-дългият, за да се изгладят противоречията в него.

След като изслуша три часа критики от депутатите от различни политически групи, Кунева взе думата и гарантира, че това не е наказателен закон, а административен и той има съдебен контрол.

Вицепремиерът каза още, че работата на Бюрото за борба с корупцията ще се следи на всеки 2 години от външни експерти.

Основните критики на депутатите към закона бяха по отношение на това, че вече след анонимни сигнали ще могат да се проверяват високопоставени лица. Депутатите се притесниха от политическа репресия към самите тях.

Радан Кънев от Реформаторския блок пък коментира опасенията на депутатите в парламента, че законът ще даде възможност за политическа репресия срещу самите тях с думите: „Има много корумпирани хора в политиката и в управлението на България и този закон трябва да помогне те да пострадат. Корупцията в целия свят е съсредоточена в парламента и настоящият парламент не прави изключение”.

Критики отнесе и предложението за въвеждане на полиграф при разпити на лица, при които има съмнения за корупция.

Кирил Добрев от БСП попита Кунева защо не пробва този полиграф първо със себе си.
Според депутата Методи Андреев от ГЕРБ полиграф при разпити има и в други страни и от него могат да се притесняват само нечисти хора и „със задни мисли”.

Според Андреев корупцията в България застрашава националната сигурност и този проблем трябва да бъде решен. Той гарантира също, че Наказателно процесуалният кодекс създава гаранции за проверяваните лица по отношение на анонимните сигнали.

Левият депутат Кирил Добрев припомни и тефтерчето на Златанов, където се използвали думите „да се изчака”, „да се удари” – за него новото бюро ще изпълнява подобни функции, а именно на политическа бухалка.

Не един и двама депутати определиха новия Антикорупционния закон като връщане на сталински методи по отношение на обратната доказателствена тежест - презумпцията на виновност, а не за невинността.

Волен Сидеров от „Атака” нарече новото бюро за борба с корупцията Гестапо и попита каква е работата на образователния министър да внася Закон за корупцията. 

В крайна сметка след тежки думи за възраждане на режима на Сталин в България и въвеждане на политическа репресия 130 депутати гласуваха „за”. „Против” бяха 28 от Атака и БСП, а от АБВ се въздържаха.

Още по темата

30/06/2016

Политика

Депутатите в страх от политическа репресия - един по един признават, че са проверявани от службите