НСИ: Влошава се дългосрочната демографска прогноза

OFFNews 19 април 2023 в 14:51 2305 0

НСИ

Снимка БГНЕС

НСИ

Националният статистически институт (НСИ) работи по актуализираната демографската прогноза за развитието на населението по пол и области в перспектива до 2085 година и се очаква тя да бъде готова до края на годината.

Това съобщи в интервю за БТА Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ. Предишната прогноза е направена на база данните от предходното преброяване и от съществуващата статистика между двете преброявания. Сега имаме много голямо намаление на населението, което естествено ще се отрази и на прогнозата, допълни експертът и посочи, че очакванията са тя да е по-песимистична, защото демографските процеси в страната от години са едни и същи – населението намалява, застарява, има ниска раждаемост и висока смъртност и емиграция.

Няма статистически демографски показатели, които да определят кога една държава изчезва. Една държава не може да спре да съществува, тази територия винаги ще остане. Тук са живели и 2 млн. души, и 9 млн., и сега - 6,5 млн., въпросът е какви хора ще пребивават на тази територия, коментира експертът.

При последното преброяване през 2021 г. статистиката отчете, че населението на България вече е 6 519 789 души, интензитетът на намаление се е увеличил спрямо предходните преброявания, почти 24 процента от населението на страната е на 65 и повече навършени години. Положителната новина е повишаването на образователното равнище на населението – всеки четвърти е с висше образование, но става дума за количествено измерение на показателя, защото преброяването не може да установи качеството на образованието. При последното преброяване бе отчетено, че населението е с 844 000 души по-малко спрямо предходното, като 500 000 са от негативен естествен прираст и малко над 344 000 са от отрицателно миграционно салдо – хора, които са напуснали страната и не са се върнали в родината си. Процесите в областта на демографията, които се случиха поради ковид пандемията – високата смъртност, отчетеният голям поток на миграция от градовете към селата и завръщането на българите в родината, не се оказа устойчива тенденция, коментира Костова и допълни, че това е временно явление, породено от глобалната пандемия.

Демографската прогноза, върху която сега НСИ работи, отново ще е в три сценария – песимистичен, реалистичен и оптимистичен, като и трите са съобразени с динамиката на демографските процеси. По-оптимистичният вариант е с презумпция за конвергенция с развитието на ЕС в контекста на членството на страната ни в Общността, което предполага развитието на икономиката на страната ни да е успоредно с останали държави от ЕС, което предполага конвергентност и в демографските събития, изтъкна експертът.

Според последната прогноза, оповестена от НСИ през 2018 г., която е реалистична и базирана на конвергентността, през 2080 година общият брой на населението на България трябваше да бъде 4 872 317 души. Според прогнозата при втория оптимистичен вариант общият брой на населението в страната ни през 2080 година трябваше да бъде 5 205 354 души, а при песимистичния сценарий населението на България трябваше да е 4 692 336 души.

За да се преодолеят негативните демографски процеси, мерките трябва да са таргетирани, смята експертът. По думите й раждаемостта в България следва европейските тенденции, което означава, че мерките по-скоро трябва да се насочат към задържането на българите в страната и евентуално към привличане на някакъв поток от имигранти, които да подобрят възрастовата структура на населението и да се увеличи делът на активното население в страната. Основното е да се създадат условия българите да остават в родината си, подчерта експертът, а по думите й това минава през подобряване на достъпа до образованието, здравеопазването, инфраструктурата. Задържането на повече млади хора тук ще повиши и раждаемостта, защото в момента българите раждат в чужбина, коментира експертът.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Николай Стайков: Борисов и Пеевски преместиха парламента от страх от журналистите