Как се чувства малкият био производител в сегашната реалност? Какви са трудностите и перипетиите, пред които са изправени фермерите? Как земеделието е свързано с големите въпроси за климата и бъдещето на Земята и защо е важно да мислим за добруването в земеделието? Каква е политиката на ЕС в тази насока и нужна ли е по-голяма независимост на земеделските производители, за да осигурят пaзари на местно ниво? Нужна ли е по-добра координация между националните и европейските норми?

Мнението на Борислав Сандов, бивш министър на околната страна и водите: „Онова, което в момента генерира голямо напрежение сред представителите на земеделския бранш в Европа, в това число и в България, е всъщност липсата на реална реформа в общата селскостопанска политика, нещо, за което призовават както самите фермери, така и множество обществени организации. Имаше достатъчно научни основания да смятаме, че трябва различен подход, а още повече с присъединяването на държави от Източна Европа, в това число България и Румъния, се видяха множество изисквания, които са бюрократични, и раздаването на пари на калпак, което създава един допълнителен апетит в определени представители на земевладелската сфера. Защото много ясно трябва да разграничаваме земеделците от земевладелците, тоест, за сметка на малките, средните, фамилните фермери, които нямат този капацитет от юристи, счетоводители.“

Никола Генов, председател на кооперация "Хранкооп – София“: „Както казваме ние, малкото е повече. 100 ферми по 10 декара са 1000 декара. Тези 100 ферми ще произведат 10 пъти или дори повече, отколкото един фермер, който обработва 1000 декара, който ще произведе зърно, царевица, един продукт само. Тези 100 ферми ще са произвели всъщност не само храна, те ще са произвели работна ръка, стабилност в местата, където са, ще са подобрили почвите, ще са отгледали доста други растителни видове около тях, защото малките ферми се грижат за цялата екосистема около тях. Ще имат пчели, ще имат домашни животни и така нататък. Така че всъщност на единица площ много повече полза има, когато има повече дребни стопани.“

Стоилко Апостолов, управител на фондация за биологично земеделие „Биоселена“, обобщава ситуацията така:

„Качеството на продукцията, ако приемем, че ЕС има най-строгите стандарти за производство на храни и все повече се въвеждат нови и нови изисквания, екологични и така нататък, защото ние нямаме втори шанс, нямаме втора планета и рано и късно тези мерки ще станат много по- драстични, отколкото са сега. Фермерите ще трябва да се съобразяват с много повече изисквания, отколкото имаме в момента, много повече зелени изисквания, така че ние трябва да направим работещия модел, тай като останалата част на света обикновено се вдъхновява и копира от ЕС.

Мога да ви дам пример за биопроизводството. С колегите, когато се събираме на световен конгрес на биопроизводителите, включително от САЩ, от развити държави, са изключително мотивирани от това, което прави ЕС и много често дават пример, когато са се върнали в техните държави. Ето вижте, какво прави европейската комисия за биоземеделието, моля направете го и при нас. Европа е водеща, лидер е в момента в биоземеделието и в екологичните политики, в областта на земеделието. Тази амбиция трябва да продължи, а не да се отстъпва назад.“

Подкастите от поредицата "Какво може Европа?" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.