Европарламентът одобри новите правила за авторското право в интернет

ОFFNews 26 март 2019 в 16:15 3383 0

Евродепутатите гласуваха за спорната директива за авторското право в пленарна зала с 348 гласа „за“, срещу 274 гласа „против“ и 36 гласа „въздържал се“. Това отбелязва края на законодателния процес за Европейския парламент, който започна през 2016 г. Сега ще бъде ред на държавите членки да одобрят решението на Парламента в идните седмици.

Според директивата:

Интернет платформите са отговорни за качваното съдържание от потребители
Някои от качените материали, напр. "memes" или "GIFs", са изрично изключени от директивата.
Връзките към новинарски статии, придружени от „отделни думи или много кратки извлечения“, могат да бъдат споделяни свободно
Журналистите трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, което получават от новинарските издателства
Стартъп платформите ще се възползват от по-леки задължения

Документът предизвика доста притеснения относно свободата на изразяване. Особени полемики породиха текстовете в чл. 11 и чл.13, наричани "данък линк" и "ъплоуд филтри".

Чл.11 задължава сайтовете да плащат на медиите, за да цитират каквото и да е, освен "отделни думи или много кратки откъси" от техни публикации.

Тъй като споделянето на откъси от новини е изрично изключено от обхвата на директивата, то може да продължи както е било досега. Директивата, обаче, включва разпоредби, с цел избягване на злоупотребата от страна на новинарски агрегатори. „Откъсите“ ще могат да продължат да се появяват в емисиите на Google News, например, а статия може да бъде споделяна във Facebook, при условие, че е „много кратка“, обясняват от ЕП.

Чл. 13 задължава сайтове и приложения, където потребителите могат да качват материали, да положат "усилия" предварително да купят лицензи за всичко, което потребителите биха могли да качат, и да предотвратят нарушенията на авторското право. Така платформи като YouTube и Facebook да сканират качено съдържание, за да спират нелицензирано споделяне на авторски материали.

Мотивите са, че директивата има за цел да гарантира, че дългогодишните права и задължения в закона за авторското право се отнасят също и за интернет. YouTube, Facebook и Google News са сред широкоизвестните интернет имена, които ще бъдат най-пряко засегнати от законодателството. Директивата цели да засили способността носителите на права, а именно музиканти, изпълнители и автори на текстове (творци), както и издателите на новини, да договарят по-добри сделки за възнаграждение за използването на техния труд в интернет платформите.

Тя постига това, като прави интернет платформите пряко отговорни за качването на съдържание на техните страници и дава автоматично правото на издателите на новини да сключват споразумения от името на журналисти за използването на новини от новинарски агрегатори.

Качването на защитена творба с цел цитиране, критика, рецензия, карикатура, пародия или пастиш е по-добре защитено отвсякога, което гарантира, че „memes“ и „GIFs“ ще продължат да бъдат достъпни и споделяни в онлайн платформите.

Текстът уточнява също, че качването на творби в онлайн енциклопедии по некомерсиален начин, като например в Wikipedia, или платформи със софтуер с отворен код като GitHub, ще бъде автоматично изключено от обхвата на директивата. Стартъп платформите ще се възползват от по-леки задължения отколкото по-утвърдените.

Авторите и изпълнителите ще могат да изискват допълнително възнаграждение от дистрибутора, който използва правата им, когато първоначално договореното възнаграждение е непропорционално ниско в сравнение с ползите, получени от дистрибутора.

Директивата има за цел да направи по-лесно използването на авторски материали чрез извличане на информация от текст и данни, като по този начин премахва сегашното неравностойно конкурентно положение, в което се намират европейските научни изследователи. То предвижда, че ограниченията за авторско право няма да се прилагат за преподаване или за илюстрация.

И накрая, директивата също позволява авторският материал да бъде използван безплатно за защита на културното наследство. Произведенията извън търговско обращение могат да бъдат използвани, когато не съществува организация за колективно управление, която може да издаде лиценз.

Понастоящем интернет компаниите имат слаб стимул да сключват справедливи лицензионни споразумения с притежателите на права, тъй като те не се считат за отговорни за съдържанието, което техните потребители качват. Те са задължени да премахват само съдържанието, което нарушава правата, когато притежателят на права ги помоли да го направят. Това обаче е тромаво за притежателите на права и не им гарантира справедливи приходи.

Отговорността на интернет компаниите ще повиши шансовете на притежателите на права (особено музиканти, изпълнители и сценаристи, както и издатели на новини и журналисти) да осигурят справедливи лицензионни споразумения, като по този начин ще получат по-справедливо възнаграждение за използването на техните произведения, експлоатирани дигитално.

Изключения има само за сайтове, които са създадени преди по-малко от три години, имат по-малко от 10 млн. евро оборот годишно и по-малко от 5 млн. уникални потребители месечно. Нарушаването дори на едно от тези условия – например изминаването на трите години от създаването на страницата - я праща в обсега на директивата.

Как са гласували българските евродепутати:

За приемане на директивата са гласували: Неджми Али, Филиз Хюсменова и Искра Михайлова от ДПС, Асим Адемов и Емил Радев от ГЕРБ, Светослав Малинов от ДСБ, Георги Пирински, Петър Курумбашев и Сергей Станишев от БСП.

Против: Илхан Кючюк от ДПС, Ангел Джамбазки от ВМРО и Момчил Неков от БСП.

Въздържали са се: Николай Бареков от "България без цензура", Ева Майдел, Андрей Новаков, Андрей Ковачев и Владимир Уручев от ГЕРБ.

За поправки на директивата:

- "За" гласуване на поправки – Николай Бареков от "България без цензура", Ангел Джамбазки от ВМРО, Светослав Малинов от ДСБ, Ева Майдел и Владимир Уручев от ГЕРБ, Момчил Неков и Георги Пирински от БСП, Илхан Кючюк от ДПС.

- "Против" гласуване на поправки – Неджми Али, Филиз Хюсменова и Искра Михайлова от ДПС, Андрей Ковачев, Емил Радев от ГЕРБ, Петър Курумбашев от БСП.