За коалиция „Тия три неща”, операция „Абдал” и някои други поучителни истории

Започна поредният рунд на изхвърлянето на Реформаторския блок от властта. Паралелно с това драгите управляващи разгръщат послание, което най-кратко може да бъде резюмирано така: „Народът да го духа”.

Двете неща са, разбира се, свързани, тъй като по-будната част от народа е представена във властта единствено и само от РБ и то – не от целия.

Крайната цел е очевидна: гражданите да разберат, че властта не зависи от тях и не работи за тях. Че се само-държи и се само-задоволява. И че, ако гражданите нещо недоволстват, много бързо може да им покаже, къде зимуват раците.

Да видим как се разгърна това усилие.

Коалицията „Тия три неща”

Рибата винаги се вмирисва откъм главата. Тази мъдрост обикновено се тълкува в преносен смисъл, например: „Чиновниците станаха крадливи, защото гледат от министрите си”. Но в последните месеци сме свидетели на вмирисване на политиците, започнало буквално от техните персонални, така да се каже, глави.

Имахме протест, който създаде условията ГЕРБ да си върне властта. Има-няма месец по-късно, сегашните управляващи (подпомагани от техни си новоизлюпени съветници и институти) върнаха и опорните точки на правителството на Орешарски. Протестиращите не били народът, чухме още в късната есен от видни гербисти и присъдружни им деснисти. Били протестъри, платени от външни интереси и най-вече – от левичарски американци.

След още месец-два същите нашенски мъдреци споделиха и прозрението, че освен че няма протестиращи, няма и критици на правителството. Всички такива били платени агенти на чуждите интереси. Като протестърите.

Малко по-късно, бидейки семпло устроени, управляващите стигнаха до следното семпло заключение. След като няма – и никога не е имало – нито протести, нито критици, значи работата е опечена. Няма причина да се вземат решения с оглед на протестиращи и критикуващи граждани, защото такива не съществуват. А значи – правим, каквото си искаме.

А какво обикновено иска типичният българският политик, оставен без външен натиск? Иска онова, което иска всяка квартална мутра: нещо да крадне, нещо да пийне и да прасне нещо „по-така”. И да си бетонира властта, та да може да продължи да прави „тия три неща”, докато не го друсне подранилият инфаркт (алчността е смъртен грях и наказанието свише е съразмерно).

Да, ама по някаква случайност в управлението се бяха промъкнали и не-типични политици, в лицето на (повечето от) Реформаторския блок. И мътеха водата. Клатеха лодката. Пречеха на ония три неща, покрай които още в ранната пролет се беше струпало парламентарно мнозинство.

Какво трябваше да бъде направено с тия реформатори? Да бъдат обезвредени – да не им се получат нещата. И също – да бъдат обезвредени така, че да станат смешни в очите на хората. За да бъдат изгонени и никога повече да не се върнат.

А кой е смешен в очите на хората по нашите земи? Онзи, който се остави да бъде излъган по най-балъшкия възможен начин. Да „излезе абдал”. Основните парламентарни партии – коалицията „Тия три неща” – се мобилизираха да постигнат именно орезиляването на РБ, а не, да речем, някакви политически неща – като например да преборят корупцията, пречупят монополите или да подгонят мутрите.

Операция „Абдали”

Операцията „Абдали” започна с драмите около „историческия компромис”. В парламента, коалиция „Тия три неща” съобщи на РБ следното: „Оставете Цацаров на мира, а ние ще ви докараме 180 гласа за конституционната реформа и ще ви гласуваме антикорупционния закон – ама наесен.”

Още тогава самодоволно-намигащите физиономии на коалицията „Тия три неща” ясно показваха, че нищо подобно няма да се случи. Тати ще ти купи колело, ама друг път.

Дойде есенният „политически сезон” и колело няма. Не съществуват ония 180 гласа за конституционна реформа. А антикорупционния закон беше съсечен още на първо четене, което му гарантира, че не може да се появи в парламента отново преди март догодина.

За да излезнат реформаторите истински абдали, обаче, трябваше да бъдат публично направени на маймуни. И те бяха.

Министерският съвет подписа антикорупционния закон. Четири парламентарни комисии го подкрепиха. През цялото време, очевидно, коалицията „Тия три неща” тайно си е хихикало по кьошетата, предвкусвайки, как ще прекара реформаторите. И в решителния момент се оказа, че и правителството, и парламентарните комисии са излъгали реформаторите като деца от детската градина. Яко са ги прекарали. Направиха ги на абдали.

А работата беше ясна още в края на предишния политически, с извинение, сезон. След като още тогава провалиха опита за внасяне на антикорупционния закон, парламентаристите от мнозинството (т.е. поклонниците на ония три неща) създадоха временно антикорупционно тяло, което всъщност даде цялата власт в ръцете на Цацаров. И, пита се, знаейки, с кого си имаме работа – как така аджеба точно Цацаров ще се откаже от цялата власт, която току-що е получил? Заради някакъв си нов закон, дето Европа го била харесала? Ама не Европа му осигурява дохода, нали?
За да бетонират работата още повече, парламентаристите от мнозинството си гласуваха и закона за НСО, според който службата за сигурност се превръща в организация от типа на Хитлеровата СС. Има правото безнаказано (т.е. без жертвите да имат каквито и да е права) да изкормва бременни, да убива деца и да изхвърля автомобилите на гражданите извън републиканската пътна мрежа.

Имайки всичко това предвид стигаме до извода, че към днешна дата операция „Абдали” вече няма за адресат само РБ. Ние, гражданите, също сме адресат.

Кой какво каза и кой какво разбра

Ако преведем на човешки език действията на парламентарното мнозинство, ще чуем следното:

1.Никакви реформи няма да ви пуснем, колкото и да крякате.

2.Никой никога няма да разследва, какво крадем (ядем, тия три неща).

3.А ако много знаете, имаме си въоръжен отряд, който сме поставили над закона; и който набързо ще ви обясни, кое как е в тази държава.

В началото на лятото гражданите, окрилени от предстоящото разпускане из потъналите в лайна и мутри плажове на републиката, не разкодираха посланието – макар не само аз да се опитах да им го раздъвча.

Други обаче перфектно разбраха за какво иде реч. Затова през лятото се изсече повече гора, отколкото когато и да е в историята на държавата. А мутрите си върнаха контрола над публичните (т.е. – нашите) пространства, налагайки мутренските си практики по улиците, пътищата и площадите.

Бандитите и мутрите разбраха: на власт пак са нашите. На гражданите това им предстои, в новия политически (да ме простите) сезон.

След местните избори ще стане особено интересно. Знаем това, защото лично Борисов съобщи на реформаторите: ако са ви кофти резултатите, няма да сте в управлението. А резултатите им няма как да са добри, след като цяла година управляващата коалиция „Тия три неща” ги изкарваше абдали; а днес в пловдивско (и утре в други места?) агентите на оберщурмбанфюрер Цацаров са ги погнали за уж невалидни подписи.

Хем абдали, хем слабаци. Кой да гласува за тях?

Blockhead или Реформаторски блок?

В интерес на истината, реформаторите сами паднаха в този капан. И при тях вмирисването започна от главите – от момента, в който (качили се на мерцедесите) забравиха, коя точно улица ги роди; и заявиха, че оттук нататък не са нито протестиращи, нито пък революционери. Че няма да правят резки движения.

Техните избиратели обаче ги бяха избрали именно, за да правят резки движения. Не-правенето на такива дава за резултат единствено бетонирането на модела КОЙ, крепен от управляващата коалиция „Тия три неща”.

Oчевидно, докато са говорили глупостите за резките движения, в РБ са си мислили две неща. Първо: „демонстрираме, колко сме истински десни, щото десните не правят резки движения”. И второ: „успокояваме останалите партии, че няма да им счупим играчките”.

Че това е „тактика” на нивото на третокласник личи от това, че никой в РБ не си даде сметка за публиката: кой как чува тези неща; какви изводи си прави; и какви действия предприема.

Избирателите на РБ се втрещиха още през пролетта. Ама как така тия нашите няма да се бият с лошите?

Разбиращите от политика, на свой ред, се втрещиха, мърморейки: „Това, че десните не правят резки движения, защо тия блокнати глави не го обяснят на Чърчил, Аденауер, Тачър или Рейгън?”.

А старите хиени от коалицията „Тия три неща” безпогрешно стигнаха до правилния извод: блокнатите са слабаци и много се обясняват; лесни са.

Избирателите се отдалечиха, обидени; противниците се приближиха, добре въоръжени с динени кори. Резултатите виждаме днес.

С поредната победа на коалицията „Тия три неща” политиката излиза от институциите и се връща на улицата. Ако реформаторите искат да не бъдат запомнени като редови абдали, единственият им път към спасението е отново да се съюзят с по-будната част от гражданството. И да си дадат сметка, че единствената им възможна роля е да бъдат неговите представители.

Ако не – не. Свалянето от власт на коалицията „Тия три неща” отново ще се отложи с година-две. Някои бременни може да се окажат изкормени, деца – убити и граждани – изхвърлени от пътя, както си пърпорят с фордовете към селата. Накрая коалицията „Тия три неща” ще бъде свалена; но реформаторите няма да имат никакъв принос към това.

На тяхно място бих избрал да свърша някаква полезна работа, вместо да влезна в учебниците по история като най-големия абдал в историята. Въпрос, обаче, на предпочитание.

Е, и четенето на книжки помага.

Още по темата

15/08/2015

Нашите автори

Анализ на масовия българин

08/08/2015

Нашите автори

Евгений Дайнов: Водните игри на стриганите дебелаци

17/07/2015

Нашите автори

Taking sides или за контрапротестите като шпиц-команда на модела #КОЙ

29/06/2015

Нашите автори

Демокрацията и гърците

Следете новините ни в GoogleNews