Carmina Burana – човекът като пресечна точка на съдба и инстинкти

След всичките горчивини и отегчения, които сервира ежедневието, си казах, че е време да си подсладя. Да позволя на ума да отдъхне. Да свали тежката ризница на рационалното. Да се порее. В културния афиш открих кантатата на Карл Орф „Кармина Бурана“. Оказа се находка. Неслучайно е едно от най-често изпълняваните музикални произведения в концертните зали по света – средно по около 20 пъти всеки месец. Преди няколко години я слушах в Alte Oper Frankfurt. Красотата на това произведение обаче не омръзва.

„Софийска опера и балет“ допълва кантата с танцов спектакъл. Тази сценична версия е доста по-рядко срещана по световните сцени. Получава се пищно тържество за сетивата, без всякаква баналност… Участват балетният ансамбъл, оркестърът и хорът на „Софийска опера и балет“, а също така Детският хор при БНР с диригент Михаела Котева. Диригент на оркестъра е Игор Богданов. Хореографията, сценографията, костюмите и режисурата са поверени на Фреди Франдзути.

Ако може да се вярва на Шопенхауер, че „музиката …е мелодията, чийто текст е светът“, то произведението на Карл Орф е внушително доказателство. През 1934 г. съдбата, която е важно действащо лице и в самата творба, си казва думата. В антикварна книжарница Орф случайно попада на сборник, издаден през 1847 г. от Йохан Андреас Шмелер. Оказва се, че в него са събрани над 200 песни и стихове на латински, немски и френски. Записани са през 13-ти век от незнаен автор в баварския град Беденикт Бойрен. Орф избира 24 от тях и ги превръща в либрето, което озвучава. При избора му помага Михел Хофман - студент по право и експерт по латински. Освен на латински, са включени и текстове на средновековен немски и средновековен френски.

Компилацията на Орф ползва езика на средновековната откровеност. В нашето притъпено от формални стеснения и политически коректности време тя рискува да звучи нецензурно. Но нали изкуството е призвано да разширява, не да стеснява светогледа…? Защо ни е иначе? На видеостена над сцената либретото тече под формата на субтитри. Средновековният човек е показан като роб на съдбата, който същевременно - осъзнал краткостта на земния си път - преодолява страха от бога в търсене на наслада. Човек от плът и кръв, носен от вихъра на изкушенията. В живота на средновековния си праотец откриваме блудност, вулгарност и безцеремонност. Откриваме обаче и стремеж към красота, жажда за живот и преклонение пред митично-магичното.

Пълното заглавие на „Кармина Бурана“ на латински е „Carmina Burana: Cantiones profanæ cantoribus et choris cantandæ comitantibus instrumentis atque imaginibus magicis (Песни от Бойрен: светски песнопения за певци и хорове, придружени с музика и магически картини)“. Либретото се състои от четири части. Първата е посветена на Фортуна (Съдбата). Описва непостоянството на човешкото щастие и благосъстояние. (Злощастната война в Украйна е пореден пример за непредвидимите превратности на съдбата…) Втората част е посветена на Природата (Флора). С настъпването на пролетта се засилва усещането за плодовитост, жаждата на живите същества да зачеват нов живот. Третата част е посветена на Кръчмата. Тя е място за социализиране в равенство. Пиянството сближава. Уеднаквява жената-благородничка и жената от народа, духовника и рицаря. Подканяйки ги да влязат, кръчмарят съблазнява клиентите като пъклен демон. Четвъртата част размишлява върху вариациите на Плътското удоволствие - свободната любов във всичките й форми. Духът се завръща към първичното си състояние, загърбвайки обществени табута и морални запрещения. На финала на спектакъла Фреди Франдзути решава да извади скитащите проповедници (Clerici Vagantes) от контекста на тяхното време. Превръща ги в представители на „ню ейдж“ поколението. С това намеква, че утопичните, идеализирани послания на „Кармина бурана“ са отвъд времето и пространството. Мъртвият латински, на който са изречени, също допринася да звучат като съдбовни откровения.

Премиерата на „Кармина Бурана“ е на 8 юни 1937 във Франкфуртската опера. След премиерния успех Орф пише на своя издател: „Можете да изхвърлите всичко, което съм композирал до този момент и което Вие, за съжаление, сте публикували. „Кармина Бурана“ е ново начало на събраните ми композиции!“

Особено внушителната встъпителна мелодия (O fortuna) е толкова популярна и разпознаваема, че е послужила за озвучаване на над 90 игрални и телевизионни филма. Често звучи и в рекламата.

Да се върнем на Шопенхауер. Според него „няма друго изкуство, което толкова непосредствено, толкова дълбоко да въздейства на човека, колкото музиката – защото никое друго изкуство не ни помага да осъзнаем толкова непосредствено, толкова дълбоко истинската същност на света.“ В друго свое изказване старият песимист продължава тази своя мисъл и не скрива, че музиката му е утеха: „Неизразимата интимност на музиката, чрез която тя минава покрай нас като един толкова познат, но и вечно недостижим рай - толкова разбираема и едновременно толкова необяснима – се състои в това, че тя отразява всички трептения на най-дълбоката ни същност, без да ги обвързва с действителността и нейните мъчения.“ „Кармина Бурана“ на сцената на „Софийска опера и балет“ постига всичко това…

Следете новините ни в GoogleNews