Вижте книгата, която написа днешният участник в 'Стани богат'

В петък вероятно някои от вас са гледали първата част от участието на Светослав Тодоров в "Стани богат", в което в ролята на жокер беше главният редактор на OFFNews Владимир Йончев.

Днес участието на Светослав Тодоров продължава, а въпросите, които му се падат са действително много интересни.

Вероятно сте разбрали, че той е криейтив директор, но това, с което ние държим да се похвалим, че той е писател и наш автор. Смеем да твърдим, че първата му книга "WI-FI BG BAR. Сердикийски комикси" беше истонско явление в българската литература, но за съжаление вече е много трудна за намиране.

Наскоро обаче Светльо издаде втората си книга. Тя се казва "Неомитология" и част от разказите в нея най-напред са били публикувани в OFFNews.

Предлагаме ви две рецензии за книгата - на проф. Георги Каприев и на Калина Гарелова, като слагаме и линк към разказите, които можете да намерите в OFFNews.

„Неомитология. Сборник разкази и новели“ от Светослав Т. Тодоров

Светослав Т. Тодоров не е дебютант. Неговият глас е не само разпознаваем, но и съвършено самостоятелен в българската литература. Прозата на Светослав Тодоров привлече вниманието на образования читател особено с „WI-FI BG BAR. Сердикийски комикси“ (Колибри, 2019).

Читателят и на сегашната му книга не може да не отличи стила му на мислене и писане като самостоен, несравним с някакви образци или предшественици, труден за подражаване, достоен за грижовно вслушване.

От съдържателна гледна точка впечатление прави най-напред мощната ерудиция, познавателното задълбаване в митологията, историята, културата – от древни времена до ден днешен. В споменатата предна книга Тодоров се самопредставя като закусващ с апокрифи и легенди, ровещ се в знайна и незнайна литература, движещ се из пластовете и лабиринтите на историята. Забележителен при него е маниерът, с който успява да гради смес от установими литературни и исторически факти, заедно с надграждани върху тях фантазми и провокации, всичко това забъркано с ведра ирония и едри дози хумор, атакуващи човешката глупост, за да се стигне до резултата, който имаме пред очи.

Пред нас е серия от разкази, чийто исторически и географски периметър се простира от дълбините на митологията до хоризонталите на собственото ни сегашно всекидневие. Независимо от темата, те са издържани в гамата на системния анахронизъм. Дали ще става дума за Авгий и Херакъл, за кашмерния инженер Адам Ноев и също така успешния професор Цинцарски с неговите „клиенти“, за злосторната Алиса и така нататък, налице е контролиран транс-историчен хаос от модели на поведение, типове целеполагане, езикови стилове и безстилия.

Всичко това е подчинено на основната линия на търсенето: дълбоко заравяне в антропологическите кодове на неспособността за адекватно живеене, строг анализ на пробойните и травмите на актуалното ни всекидневно битие, мощна критика на самомнителността с нейните въображаеми възходи и върхове, проследяване на провалите на самозабравилото се повърхностно-човешко. Особено симпатичното във всички текстове на Тодоров е способността му да не оставя никакво съмнение, че, каквито и да са темите или историческите декори, става дума за тук и сега, за София, за България. Огледалото, поставяно пред читателя, има мощен очистителен ефект.

Крайният продукт, „Неомитология“-та, е чаровно, колкото литературно, толкова и социално политическо повествование, безспорно обогатяващо българската литература.

Проф. д.ф.н. Георги Каприев

НЕОМИТОЛОГИЯ

„Неомитология“ е сборник, който демонстрира рядко срещана комбинация от литературна дързост, интелектуална игра и чувствителност. Светослав Т. Тодоров жонглира изключително сръчно с различни митологични елементи - гръцки, библейски, фолклорни, литературни, жанрови - вграждайки ги в съвременността. Жестът е мощен, но и точен, умел. Перспективите се разчупват, и като че ли можем да погледнем настоящето от гледна точка на миналото, същевременно гледайки миналото с нов, по-проницателен поглед. Резултатът е хибриден жанр: сатирична неомитология, в която богове, герои, котки, професори, бездомници и попкултурни икони съжителстват в един общ, абсурден, разпознаваем свят. Който впрочем се намира в близко съседство до света на „Избрани епитафии от залеза на Римската империя“ от Кирил Мерджански.

Първият разказ „Авгий, проницателен както винаги“ задава ясен ключ за тона на сборника - митът като политическа и социална сатира. Разказът представлява сатирична неомитологична преработка на мита за Авгиевите обори, превърната в политическа алегория за корупция, мегаломания, управленска некомпетентност и цикличното самоунищожение на властта. Авторът използва античния сюжет като огледало на съвременни социални и политически реалии. Езикът е жив, разговорен, често вулгарен, което създава ефект на „сваляне“ на митологичните фигури до нивото на дребни, алчни, комични хора. Хуморът е черен, политически, телесен, често вулгарен, винаги целенасочен.

“Безпризорни бичета безчинстват на малки агитки. Пъдарите са избягали, а кучетата пазачи – стъпкани или разкъсани. Гневно мучене, раздрани муцуни, пронизана плът и сблъсъци в свръхтежка категория. Говеждо спа, всичко е в лайна.“

Умело са смесени антична образност с модерни концепции: „апликация за резервации“, „корпоративни клиенти“, „фестивал на скарата“, „застраховка при бедствия и аварии“, което създава ефект на времева хибридност, характерен за неомитологията.

В „Мандатът на Мандалей“ митът за жените от Лемнос е преразказан като политическа драма за женската власт и мъжката уязвимост. А също за доминация, манипулация и ритуално насилие. Тодоров умело превръща древния матриархат в съвременна алегория за токсични отношения и циклично насилие.

В „Божественият кредит на инженер Адам Ноев“ библейският Потоп е преработен като корпоративен проект, финансиран от „Божествени кредити Содом и Гомор“. Тук срещаме нови градивни елементи на разказа като техно-сатира и корпоративен език, изразяващ екзистенциална тревожност.

„Разполагате с божествен кредит от десет милиона содомогомори…“

„Долорес Ипсум гугъл преводач“ е може би най-оригиналният текст в сборника - сюрреалистична, постмодерна сатира за академичната среда, политическата коректност, дигитализацията и разпада на езика. Историята е едновременно смешна и тревожна. Езикът е едновременно оръжие и абсурд. Тодоров използва реални фрагменти от машинен превод, за да видим разпада на смисъла.

„Няма безплатен разработчик на колчан пропаганда.“

„Джони Хоумлес и Интервала“ превръща Докторската градинка в сцена на духовно просветление, социална трагедия и будистка притча. Градът става митологично пространство. Тук Тодоров е най-лиричен, най-състрадателен и най-философски.

„Злосторната Алиса“ е блестящо упражнение по антропоморфизъм, донякъде кафкианска история за трансформиграция между ревнива котка и млад мъж. Интересни наблюдения за преливането между ревност, обсебеност, влюбеност и злосторност.

„А тя е дългокосместа и дива, но в същото време е толкова добричка и мила. Все пак и котките са като хората – страдат, когато ни няма. А него го няма. Тя хъска и тихо го мрази.“

В „Ричард Глупавото сърце“ попкултурата е новата ни митология, а певецът Ричард Ашкрофт се превръща в личен демон, музикален ангел-хранител и психотерапевт. Това е текст за депресията, самоунищожението и спасението чрез изкуство.

„стоях в средата на стаята с чаша кафе в ръка, навлечен с меланхоличен пуловер, обут в биполярни пантофи и пижама с разбридана нервна система.“

„Наоколо се установи една бадемова тъга – горчиво-сладка британска атмосфера“

„Кики и Великият ноемврийски гонг“ е смаш бъргър от утопия/анти, Radiohead и стар Casio. Разказът изгражда утопично-дистопичен свят, в който човечеството доброволно ослепява и живее под управлението на Програмата. Забележително е умението с което снопове от метафори осветяват и обогатяват общата рамка на сюжета:

„Хората вече нямаше нужда да виждат, защото нямаше нищо за гледане. Животът продължи напред с превръзка на очите. Без мижене, без мятане на белтъци, без надничане в чужди паници, без греди в окото и взиране в чужди грешки. Живот без следене, без видеоигри, без цвят на кожата и без войни.“

Целият свят е превърнат в музикална система, където хората са „гласове“, а тоналността е съдба. Това превръща музиката в онтология, тя е биология, психология, социална структура. Синтезаторът Casio PT 80 е великолепно измислен персонаж — едновременно архаичен, смешен и мъдър. Той е мост между световете, „аналогов философ“, който подкопава идеологията на Програмата чрез хумор и носталгия. Ако се сведе до теми - свобода срещу контрол, идентичност срещу програмираност, любовта като пробив в системата, изкуство като бунт - този разказ като че ли живее във времето на „новите романтици“ от края на 20 в.

„Пламъкът на свети Магнезий“ е новела за обедните пророци и синдрома на замръзналото рамо, в която са замесени християнски, антични и всекидневни елементи, здравословни, ню ейдж и алхимични мистификации. Новелата е гротескно-алегорична, смесваща сатира, магически реализъм, психодрама, постмодерна игра с документи, „жития“, фалшиви източници.

Героят Светоний е мъж прекрачващ границата на средната възраст, преследван от болка („адхезивен капсулит“), самота и абсурд. Светоний търси смисъл в най-невероятни места — листовка на спирка, измислен култ, халюцинации. Основният елемент – буквално – около който се плете сюжета е магнезият като химичен елемент, болкоуспокояващо, религиозен символ, пламък на пречистване, пародия на „нови духовности“. Историята е построена като спирала от заблуди – листовка, болка, сънища, „житие“, мистификации, среща с антикваря, разкритие, че всичко е плод на собствената му психика.

Новелата има въздействащ и проникновен психологически пласт, в който болката (и възрастта) сюблимира и халюцинира митове, създава и разпада смисъл.

„болката винаги ще бъде наш постоянен спътник. Нещо като луна, която се върти около нас и ни мачка на приливи и отливи. Тя разрешава всичките ни мегаломански дилеми. Като Ньойски договор. Разсича тялото ни, както меч разсича гордиевия възел“

„Сега, от една страна, си изправен пред втвърдяване на телесните членове, а от друга, те очаква изпитание на моралните ценности. Нямаш ли усещането, че се превръщаш в консерва? Целият ти свят е преработен, пакетиран и подреден в кухненския шкаф.“

В тази новела е и най-добрата игра на думи, езици и смисъл - Рицарят на скования кръст Дуро Кроче.

В заключение

„Неомитология“ преосмисля митове по начин, който е едновременно смешен и философски, съчетава античност, попкултура и съвременна политика, използва езика находчиво и остроумно и създава нов тип митологичен реализъм. Тодоров успява да бъде едновременно забавен и дълбок. „Неомитология“ е сборник, който заслужава вниманието на читатели, критици и академични среди. Това е книга за властта и нейните абсурди, за езика и неговите разпади, човека и неговите страхове, града и неговите митове, любовта, смъртта, депресията и смеха.

Светослав Т. Тодоров демонстрира изключителен талант да превръща митологията в огледало на нашето време. Това е литература, която не само обича да разказва - тя мисли, провокира, смее се и боли.