Мандатът на Мандалей

По легенди от остров Лемнос

Светослав Т. Тодоров Последна промяна на 22 август 2020 в 09:44 5254 0

Снимка Личен архив

– Споделете, царице! Какво ви томи?

– Годината изтича, а той отказва да си тръгне! – почти проплака царица Мирина, а от гърдите ѝ се стичаха струйки кърма.

– Но нали вие пожелахте той да остане? – отвърна с укор старата жрица.

– Моля ви, стара майко! Не ми го припомняйте! Играете си с нервите на една много разстроена жена.

– Може би, все още, както се казва…, „имате чувства” към него?

– Не говорете глупости! Не мога да го дишам!

– От известно време всички мъже се вмирисаха. – отбеляза старата жрица.

– Но той също не може да ме трае. Воняла съм била на рапани и чесън!

– Съвсем естествено е, царице. От рапаните извличаме пурпур - най-благородното багрило в света. Нима свещеният ви съпруг не носи пурпурни одежди?! Питам се защо, когато го избирахте за свой партньор, Мандалей нямаше оплаквания? Може би жаждата за власт притъпява обонянието?!

– И слуха, стара майко. И слуха. Не чува нито молбите, нито заплахите ми – въздъхна Мирина – Прекарва с мен точно толкова, колкото е нужно, за да ме заплоди, а през останалото време е все някъде с дружината – на лов или грабеж.

– Вие го пощадихте, царице. Вие нарушихте майчината повеля.

– Ох, престанете да ми го натяквате, стара майко! И не бягайте от отговорност! Вие защо се съгласихте? Защо омекнахте пред сладкодумието му? Просълзихте се по време на речта му, изпълнена с обещания за стабилност и равноправие. Мъжете никога няма да бъдат равни с нас.

– Слава на Великата Майка, така е! Но царице, не забравяйте, че вие се изправихте срещу сестринството и позволихте на мъжете да си построят андреон. Храм, в който не се допускат жени?! Истинско предателство към Нашата повелителка. Щяло да помогне на крехката им психика. Каква психика, какви пет драхми?! Презрени роби!

– Ако мъжът се напива в съседната кръчма, това е далеч по-добре, отколкото да забягва някъде по Тракия. Всеки пес трябва да бъде държан на каишка.

В този момент в Лунния храм влезе млада детегледачка и донесе най-малкото дете на Мирина. Царицата пое с нежност момиченцето.

– О, Хипсипила, любов моя, ела при мама! – Мирина постави бебето на дясната си гърда и продължи да се пали - Той бил най-великият, той бил най-милосърдният… Мандалей демиурга, Мандалей законотвореца! Беше. Може и да е бил. Не знам. Само знам, че силите му го напускат. Вече не може да изтанцува „пияния танц“ докрай, ерекциите му станаха непостоянни като обещанията и започнаха да му растат косми в ушите. В него не е останало и зрънце доблест! Изтъкан е от мнителност и ревност. Къде се е скрил този позьор сега?

– От три дни не е излизал от андреона. Шпионите ни донесоха, че бил трескав и неспокоен. Бълнувал и предричал крах и вечна тъма на Лемноското царство, ако бъде отстранен. Имал бил решение, което официално щял да оповести по време на есенния фестивал.

– Ха, поредната опашата лъжа. Вече осем години ние, гордите лемниянки, живеем в раздор. Като безмозъчни гъски разделихме пиленцата и просото и позволихме на един надут гъсок да ни стъпи на вратовете.

Мирина накърми Хипсипила и бебето кротко заспа. Царицата го върна на младото момиче и после се обърна отново към старата жрица.

– Благодаря ви, стара майко! Засега получих достатъчно напътствия.

Старицата излезе, а Мирина остана сама пред статуята на Богинята майка. С незабележимо движение царицата се измъкна от ленената си туника и влезе в прохладния извор в центъра на храма. Тя пое дълбоко дъх, потопи се и седна на дъното.

Защо се влюби така безумно? Защо наруши майчината повеля? Забранено е да се влюбваш в мъж. Мъжът е хитър и изменчив звяр, със склонност към леност и затлъстяване. Но Мандалей беше не просто силен и красив, беше също умен и забавен. Рядка комбинация от качества, които всеки би искал да притежава, но ненавижда у другите. Когато го срещна преди девет лета по време на ежегодните лемноски игри, той стана шампион в пентатлона – бягане, скачане, борба, хвърляне на копие и диск. От всички юнаци, които се състезаваха за ръката й, Мандалей беше най-бързият и най-хитрият – един Одисей, изпреварил своето време. Мандалей пиеше, пееше, танцуваше и целуваше, както никой друг. Той беше винаги една стъпка пред опонентите си, побеждаваше ги с лекота. Освен това лесно се подчиняваше на дресура и Мирина го пожела за свой свещен съпруг.

После дойде предателството. Нейните собствени сестри, братовчедки, снахи, зълви, етърви, вуйни, тетки, лели, всички го пожелаха. Като изкусен танцьор, Мандалей преспа с всички жени в царството, което по принцип си беше в реда на нещата, стига жените да не го искаха само за себе си. Оттам тръгнаха и раздорите.

Станалото - станало. Мандатът на Мандалей свършваше. След осем дълги и нещастни за женския род години, свещеният цар трябваше да бъде умъртвен и разкъсан ритуално на парчета по време на есенния фестивал.

Мирина изплува от извора и излезе гола върху мраморния под. Деформираното от раждания тяло, бе заприличало досущ на статуята на Богинята майка – мощен ханш, мощни бедра, огромни гърди, от които постоянно капеше кърма. Царицата се приближи до статуята, докосна златните фурми, окачени върху гърдите на Богинята, и се закле да изяде сърцето му.

Под колонадата на андреона, по войнишки, бяха подредени мечове, лъкове, леки копия, щитове и шлемове. В храма, освен жени, не се допускаше и носенето на оръжие. Дружината на Мандалей пируваше в кръглото сумрачно помещение. Мъжете се бяха подредили в кръг с факли в ръце. В центъра на кръга Мандалей играеше спаринг с млад воин, който губеше схватката. След поредната размяна на удари, Мандалей нокаутира зрелищно опонента си и мъжете изригнаха в овации. Вдигнаха царя на ръце и го занесоха до почетното ложе. Друг изтормозен от унижения новобранец, наля вино в царската чаша и застана на четири крака като табуретка. Мандалей изпъваше нозете върху гърба му, когато в андреона влезе Мирина с малката Хипсипила на ръце.

– Скъпа, царице! Какво ви води в нашия теменос? Нали знаете, че този храм е свещена мъжка територия.

– Вашето отсъствие разтревожи малката Хипсипила, съпруже! Тя много настояваше да ви види – някой се оригна юнашки зад гърба на царицата и мъжете избухнаха в груб пиянски смях. Мирина се обърна и ги изгледа един по един със спокойна тънка усмивка и мъжете замлъкнаха.

– Нима не бях аз тази, която ви позволи да построите този храм, съпруже? Вие казахте, че в него мъжете ще медитират и ще се учат на смирение и подчинение на Богинята майка. Както виждам, „медитирате“!

– Скъпа моя, дошла сте да ни видите в много неподходящ момент. Днес сме малко превъзбудени, защото, както знаете, по традиция всяко важно решение трябва да бъде обсъдено веднъж в трезво и веднъж в пияно състояние, за да се провери неговата състоятелност. Ние тъкмо обсъждаме новия проектозакон за жертвоприношенията.

– Съпруже, защо хабите усилията си? Нима нашето царство си няма закони? Нима сте забравили химните на дърветата и цветята? Нима не помните вече завета на пчелите? Нима сте забравили, че децата, добитъкът и земята и приходите ни са общи? Нима смятате за редно да внасяте още раздор сред жените? Съпруже, подгответе се за оттегляне от светските си задължения. Твърде дълго отлагахме вашето безсмъртие.

– Но, Мирина, скъпа, почакайте! Сега не е време за развод. Повече от всякога се нуждаем от стабилност. Аз правя всичко това за общото ни благо. Юнаци, - Мандалей се обърна към дружината - оставете ни за момент насаме с нашата господарка – мъжете чинно се оттеглиха в сенките покрай стените на андреона. Някой пръдна и се разнесе сподавен кикот. Мандалей се приближи до Мирина, опита се да покаже бащина обич към Хипсипила, не му се получи, бебето се разплака и Мандалей бързо се отказа. След това пиянският му дъх удари Мирина в лицето.

– Скъпа, всичко съм измислил. Твърдо смятам, че е време човешкото жертвоприношение да бъде премахнато. Според последните теологически тенденции, това е твърде „варварско“. В новия проектозакон предлагаме свинете, овните и биковете като жертвен заместител на Свещения цар. Сега повече от всякога трябва да пазим мъжете, за да има кой да пази царството.

Мирина остана мълчалива, гледайки Мандалей дълго в очите. После протегна ръце напред, подавайки бебето. Мандалей погледна изненадано, смути се, но протегна ръце да поеме вързопа. В момента, в който го взе, в ръцете на Мирина проблясна острие. Царицата държеше кама, която бе скрила в пелените на бебето. Пронизителен писък оглуши андреона и Мирина светкавично заби камата до дръжката в корема на Мандалей. После бързо пое бебето. Мъжете наскачаха от сенките, но лемниянките нахлуха в храма. След няколко минути всички мъже лежаха мъртви, пронизани от собствените си мечове, стрели и копия.

Свитата от млади жени беше слязла от конете и наблюдаваше кораба с пурпурни платна, който бавно навлизаше в лемноския залив.

– Какво ще заповядате да направим, царице? – обърна се една от жените, обтягайки тетивата на лъка си.

– Нищо. Това са просто мъже.

На палубата на кораба, млад строен мъж също изследваше брега с далекогледа си.

– Какво ще заповядате, капитане!

– Момчета, пускайте котва! Мирише ми на рапани и чесън. – заяви Язон и се усмихна широко.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !