„Този долап с форма на сърце… открехнат е. Ще вляза за малко. Вътре е тъмно, изглежда меко и топло. Ще се сгуша. Ще помъркам. Ще оставя след себе си някой друг сибирски-горски косъм.“

Така си мисли Алиса, „кацнала“ в края на дивана. С едното око държи в подчинение сенките, надничащи от долапа, а с другото разглежда профила на мъжа - средно интелигентен, среден на ръст и на средна възраст. Нищо особено, освен факта, че обича котки.

Мъжът се облича, мъжът работи, мъжът пътува. Често отсъства. Често го няма. Отбелязва се по планини и морета, летища и хотели… check-in, check-out!

Мъжът е active, мъжът е going, attending, мъжът е interested! Концерти, галерии, безистени и клубове. Той напомня на Алиса за Ръм Тъм Тагър - луксозна котка с променлив характер. Любимият й литературен герой и верен поданик.

Но ето, че настъпва внезапна промяна -
на морския бряг лежи жена. Държавна измяна!
Съвсем по човешки.
Истинска човешка жена.

Нещата си отиват към “feeling romantic”… Става „complicated“. Алиса изобщо не е “excited”… Алиса е “Angry”. Нови галерии, нови албуми, следва “in a Relationship”, “Engaged”. После „Мяу!“ и „Just Мarried!“. Ражда се истинско човешко дете, обгърнато от постоянно екранно внимание.

„О, мои уши, мои мустаци! Вече съм излишна! Вече съм обезглавена.“ - Алиса мяучи жално, но после внезапно се нахъсва.

„Семейно щастие… Бляк! Ще повърна топка косми. Мисля да мина по скрина в антрето и да бутна всичките им чанти.“

Алиса се дави в тиха котешка злоба и опосква цъфналото алое в слънчевия ъгъл под прозореца. Наказателна акция в окупираната от саксии територия. Розови цветчета навсякъде. Алоето няма да цъфне тази година. Алое никога повече няма да има.

След агресорския акт Алиса се успокоява, гальовно се къпе с език. Прозява се невинна като Саломе. Тигрица, фиксирана в своето щастие. Най-добрият ловец от Семейство котки се протяга бавно и остри ноктите си.
Канапето стене и припомня на Алиса, че ще има санкции и репресии.

„Посочи ми една, на която да й дреме на pussy-то! Влюбена съм! Харесвам лицето му!“

„Но как?!… Нима котките не ги е страх от шут и от тормоз?! Алиса, спри се! Ще има, арести, изолация, наказателни диети, може би кастрация, изхвърляне на улицата?!“- продължава да вие от болка канапето.

Алиса впива нокти още по-дълбоко в меката тапицерия и се оглежда с аристократично пренебрежение.

„Никой не изхвърля сибирски-горски току-така. Пък и който посегне на котка застига го сладко възмездие.“ - отбелязва тя с очи и сменя темата:

„Чудя се защо си маха красивата козина?! Нее! На тази снимка е махнал мустаците! Харесвам раменете, харесвам козината на корема му. Искам да го одраскам! Искам да го ухапя по дупето! Искам да ме притисне, да ме заклещи в ъгъла или под леглото.“ - Алиса остри нокти и преде. Бленува за мъжа от чужд свят, мечтае да го покани в любимата си кутия от обувки, копнее да го прелъсти в хартиения плик Yves Saint Laurent.

Като всяка уважаваща себе си котка, Алиса е наясно, че не бива да се влюбва в никого освен в себе си, камо ли в човешко същество. Но тя все пак е принцеса и ще прави каквото си иска. Мъжът ще бъде реформиран. Мъжът може да бъде преобразен с едно махване на опашката.

И ето, следва помахване и устоите на фантастичната котешка йерархия са разклатени. Мухи, хлебарки, паяци, акари - всички в къщата са възмутени. Оси, комари и нощни пеперуди жужат и пърхат и се блъскат от негодувание в прозорците. Синигери, гълъби и сойки разнасят новината по градините и площадите на града - „Алиса е влюбена! Алиса е влюбена!“

Сега Алиса потъва в мрака на долапа и сънува меки сънища. Мърка и предава феромоните си на изрядно сгънатите боксерки, тениски и чорапи. Отърква се в кърпи и хавлии, вре муцуната си в сака и ризи. „Колко живота още трябва да го сънувам, докато стане мой?! - сънува безпокойно Алиса.

Животинско желание събужда мъжа. Мъжът става, облича халат, нахлузва пантофи. Мъжът се облекчава, пие чаша вода и размишлява - какво го е събудило? Тананика си песента на Ръм Тъм Тагър, която е чул в съня си:

“If you offer me pheasant I'd rather have grouse”

Мъжът мечтае да стане славен Балкански лев. После внезапно изпитва желание да се заключи в долапа и да не излезе никога повече.

А тя е дългокосместа и дива, но в същото време е толкова добричка и мила. Все пак и котките са като хората - страдат, когато ни няма. А него го няма. Тя хъска и тихо го мрази.

Като всяка уважаваща себе си котка, след акт Алиса оправя тоалета си. Няма намерение да разказва нищо на никого и обмисля на кого първо да сподели подробностите.

„Мър-мяу! Мисля да мина по скрина в антрето и да бутна всичките й чанти.“ - казва си мъжът, докато се протяга и забива нокти в канапето.

„МЯУ.“

----------------------

Светослав Т. Тодоров е новият автор на OFFNews. Първият му разказ можете да прочетете тук: "Ричард Глупавото сърце"

Повече за автора и нашумелия му роман Wi-Fi BG bar, можете да прочетете тук: "Светоний от XXI век"

Още по темата

01/01/2020

Култура

Светоний от XXI век