Нов симфоничен оркестър открива сезона си с музиката на Лазар Николов и Габриел Форе

"Гала концерт откриване на сезона" - под това име на 27 ноември, неделя, от 19,30 часа в Зала "България" ще се състои истинско музикално събитие.

Това е концертът на Нов Симфоничен Оркестър под диригентството на маестро Петко Димитров, в който ще прозвучат две рядко изпълнявани произведения - "Реквием" от Габриел Форе и Симфония номер 6 от Лазар Николов.

"Реквием" от Габриел Форе е написан след смъртта на неговите родители и драматичната раздяла с годеницата му Мариане Виардо. Първата версия на "Реквием"датира от 1887 – 1888 - произведението е в 5 части със заглавие "Un petit Requiem" ("Малък Реквием"). Премиерата е през 1888 в Париж под диригентството на автора.

След това той прави редакция в 7 части, като допълва с духови инструменти камерния оркестър и отново сам я дирижира в Париж през 1893, а през 1900 преработва партитурата за голям оркестър с орган. Реквиемът на Форе се отличава от обичайния характер на този духовен жанр преди всичко със своята съкровена мекота и лиричност. Освен това той въвежда две части – Libera me и In Paradisum, които не са в каноничната структура на траурната меса, а от друга страна съзнателно избягва традиционната Dies irae (Ден на гнева).

Симфония номер 6 на българския композитор Лазар Николов е последната симфония на големия български композитор, чиято премиера е осъществена отново от Нов Симфоничен Оркестър през 2001 година.

Ето какво казва авторът за творбата си:

Нямах намерение да пиша Шеста симфония. От десетина години заявявам, че не бих се заловил да работя дълго по време музикално произведение. И не заблуждавах никого, защото не бях сигурен, че - поради напреднала възраст - ще успея да го завърша. Все пак се залових, но трябва да призная, че положих доста усилия, докато стигна до края му - силите ми намаляват и бързо се уморявам. Далеч съм от мисълта да се изтъквам, но в музикалната история не си спомням композитор, който да е писал симфония на 78 години. Зная само, че Верди е създал последните си опери “Отело” и “Фалстаф” на около 80-годишна възраст. В началото на юни 2000 г. Нов симфоничен оркестър включи в програмата на предпоследния си концерт моята творба “Отблясъци и залез”. Останах много доволен от изпълнението на диригента и оркестъра и когато шефът на този великолепен млад състав г-жа Юлия Христова и неговият главен диригент г-н Росен Миланов ми предложиха да напиша нещо, което да прозвучи още през сегашния концертен сезон, аз се съгласих и веднага се залових за работа. Не исках да изпусна подобен благоприятен случай. Такова предложение от голям музикален състав рядко съм получавал. Почти винаги съм чакал дълго време, докато успея да чуя свое произведение (и досега имам още неизпълнени творби). Залових се за работа и защото исках да поддържам своето самочувствие. Пък и не получавам уважението, което заслужавам като композитор и интерес към творбите си.

Новата Шеста симфония се отличава от досегашните ми пет симфонии и от другите мои оркестрови пиеси с липса на теми, на тяхното развитие и разработка, с липса на репризиране на дялове. Части съществуват, но те не са самостоятелно обособени и отделени с паузи, както в класиката или в произведенията на Шостакович, Прокофиев, Хиндемит, Онегер и други симфоници на ХХ век. Мисълта тече в поток и се гради повече върху следните елементи: темпо; тембър на звуковите съчетания; динамика; плътност на звука; ритъм; смяна на различни състояния.

Завършвайки симфонията, размислих и за времето, в което я създадох. Това е 2000-ната година. Може би има хора, които очакваха и очакват второ пришествие или някакво фатално събитие в световен мащаб, което коренно би променило възгледите, вярванията, бита на отделния човек или на цялото човечество. Не търся, а и вие, слушатели, не търсете аналогии между творбата ми и нещо по-конкретно. Ако ви се стори, че има такава аналогия, тя е случайна. Постигнал съм я непреднамерено. Лично на мен ми се струва, че началото на симфонията може да се свърже с нещо, че е продължение на нещо. А краят на симфонията не е край, а музика, която предстои да бъде продължена. Като че ли музикалният поток на това произведение чака да бъде продължен. Във всеки случай симфонията ми представлява неспиращо движение на части, преливащи от едни в други музикални състояния.

Все пак някаква аналогия между 2000 година и Шестата ми симфония може да се допусне. И двете представляват определени преходни състояния (според някои изследователи цикълът на една култура продължава две хиляди години!).

Симфонията по начало е най-крупна музикална форма. Тя не е сюита, нито рапсодия. Нейната същност е сериозна, мащабна като архитектоника и изпълнена с най-дълбоки и драматични мисли! Нека слушателят на моята Шеста симфония да помни това и да има предвид, че тя е композирана от 78-годишен автор, чийто творчески опит и възраст може би са дали своето отражение в процеса на сътворяването й."

В концерта участие ще вземе и хор "Детска китка", гр. Пловдив с диригент Яна Делирадева.
солисти са Николина Кърмазлийска, сопран и Алпер Юнлютюрк, баритон.

Билети можете да закупите оттук:

Следете новините ни в GoogleNews