Преди минути в Лондон беше прочетено името на победителя в тазгодишната надпревара за най-престижната литературна награда в света. Георги Господинов спечели Букър с "Времеубежище", преведена на английски от Анджела Родел.

Писателят благодари на родителите си, които плачат някъде в България. Благодари на издателството си Жанет-45. Благодари за смелостта на журито да номинира и награди българска книга. Разказа за любимия си празник - 24 май, празникът, на който се празнуват буквите и го честити на български език.

Анджела Родел каза, че в книгата става дума за липсата на смисъл и че светът се разпада заради тази липса. Много вълнуващите речи и на двамата можете да прочетете тук:

Георги Господинов:

"Вълнуващо е... Написах няколко думи, мислейки, че те ще останат в папката с непрочетените речи за неполучените награди.

Дами и господа, вие би трябвало да вярвате в литературата, защото ние всички тук вярваме. За мен е чест да бъда на това високо място - и в архитектурен, и в буквален смисъл. Благодаря на Фондация Букър, че поддържа тази награда за литература и превод. Във времена като нашите това е от решаващо значение. Благодаря на журито, че оцени роман за паметта и времето, настъплението на миналото, въоръжаването на носталгията. Благодаря на всички номинирани. Книгите ви са прекрасни, имам ги всички. Беше чест да сме заедно - нека всички ги прочетат. Огромни благодарности на моя преводач Анджела Родел, която построи тази клиника на миналото на английски. Благодаря ти, Анджела (прегръщат се).

Благодаря на всички, които бяха част от пътешествието на тази книга. Благодаря на моето българско издателство Жанет-45, което дръзна да публикува книгата в първия месец на локдауна. Благодаря на английските си издатели Weidenfeld & Nicolson, Джени, Летис, Елизабет - те са там. И на вас, Феде, това е първата ми книга, публикувана в Англия. Благодаря на агента ми Люк Инграм, на Българския културен институт в Лондон и на посолството.

Благодаря на родителите ми, които сега се радват и плачат някъде в югоизточна България. (смях и аплодисменти)

Това е първата българска книга, номинирана за Букър, така че благодаря ви за смелостта да я наградите.

Благодаря на дъщеря ми и жена ми, които са тук с мен. (аплодисменти) Благодаря на читателите ми. Утре е най-важният български празник. Моят любим национален празник. Това е денят на кирилицата, 24 май. Денят на писането и езика. Прекрасно е, когато буквите и езика се празнуват. Така че ще кажа едно изречение на български, езика, на който романът беше написан: "Честит празник. Честито чудо на езика!"

Този роман е едновременно личен и политически. Във време на война писателите трябва да посвещават историите си на атакуваните, на онези, които се борят за дома си и за бъдещето на техните и нашите деца.

Когато бях малък, си взимах книги от библиотеката, написани от първо лице, книги, в които протагонистът говореше лично, от първо лице. Защо? Разбрах по-късно. Защото не исках героят да умре накрая. А докогато разказвате истории, вие сте все още живи. Докато ние разказваме нашите истории и историите на другите - ние сме живи. И ние запазваме живо и топло онова, което разказваме. Нашите истории произвеждат живот, емпатия и съпротива срещу смъртта и злото - това е чудото на литературата. Благодаря и продължавайте да разказвате вашите истории."

Анджела Родел:

"Във "Времеубежище" Георги използва една метафора, той използва много блестящи метафори, но използва тази за критичния дефицит на смисъл. Резервите от смисъл на света са изчерпани, изтрити, взривени като мина. И ако в книгата тези образи са доста мрачни и дистопични, в ума ми през последната седмица и месец се върти, че докато се включвахме в това лудо препускане, което се оказа краткия списък на наградата Букър, четейки фантастичните романи, с които поделяме това пространство, срещайки се с техните автори и преводачи, ме порази, че Фондация Букър с тази награда изтласква назад точно този дефицит. Те прокарват нови пътища, отпушват вени, откриват неочаквани залежи на смисъл, за да попълнят липсите в поизносените светове и думи. И за да разширим още тази метафора - петимата членове на журито са златотърсачи с лампи на главите, спелеолози сред купчини книги, размахващи химикалки, благодаря ви за ровенето из джобовете на световната литература и превод. И за това, че ни намерихте за достойни за разкопки сред всички тези фантастични книги.

Дълбоко съм признателна и за мен е чест! (аплодисменти)

И, разбира е, благодаря ти, Георги, за това, че ми повери твоите думи и за приятелството. Много хора те бъркат с разказвача във "Времеубежище", предполагам, че това прави мен някакъв странен и зловещ Гаустин, някакво алтер-его от друго място и време, което те отпраща във фантастичните схеми и сюжети, с които се надявам отново да работим.

Също така искам да благодаря на Фондация Елизабет Костова, на самата Елизабет и на Милена Делева, ние бяхме като две деца, които пораснаха заедно - фондацията тъкмо се създаваше, когато аз правех първите си несигурни стъпки като преводач. Не бих могла да искам по-добра голяма сестра, която да ми покаже траповете и препятствията, творческите и практическите аспекти на това да станеш преводач. Така че този път шампанското е от мен в Созопол, само след няколко седмици.

Разбира се, че искам да благодаря на моето семейство - на Виктор и Керана, моите живи речници. Не може да има по-добро средство от една двуезична 14-годишна, която да ме опази да не се възгордея колко добре говоря български.
Искам да благодаря на моите родители, които винаги са подкрепяли всичките ми ексцентрични импулси и никога не са ме натискали да бъда адвокат или счетоводител. Не мисля, че има много родители, които, след като детето им каже: "Искам да отида в България и да се науча да свиря на гайда!" да кажат: "Разбира се, давай!"

Слава Богу периодът с гайдата беше краткотраен. Българската ми история не толкова, но се надявам те да не съжаляват за това.

Също искам да благодаря на програмата Фулрайт, която ми даде възможността да науча български и продължава да ме подкрепя и до ден днешен с най-добрия щаб в света и с най-добрия екип. И това ме води към финалните ми благодарности - към всички мои български приятели, към всички български писатели, музиканти, с които съм работила, към учителите, към философите, към танцьорите, към пиячите на ракия, благодаря ви, че отворихте вашия свят за мен. Не винаги лесно за обитаване място, както става ясно от книгата на Георги, но въпреки това аз намерих истинско убежище там - умоубежище, сърцеубежище, душеубежище и в това скривалище аз намерих безценни резерви от смисъл и се надявам да мога да ги опазя занапред. Благодаря много."

Ето скромната и кратка церемония, която отличи за първи път български писател с тази изключителна награда: