Възхваляван от критиците като „хипнотизиращ“, „забележителен“, „спиращ дъха“ и „най-добрия документален филм за 2017 година“, „Джейн“ ще бъде излъчен за първи път пред българската публика на специалната премиера в програмата на 22-рия София филм фест.
Събитието е на 9 март, от 18,30 часа в кино „Люмиер Лидл“, а входът е свободен.
Филмът на награждавания режисьор Брет Моргън („Kurt Cobain: Montage of Heck“, „The Kid Stays in the Picture“) е съставен от подбрани материали от над 100 часа непоказвани кадри, заснети в Националния парк „Гомбе“ в Танзания през 60-те години на 20-и век, и разказва историята на Джейн Гудол – млада жена без специална подготовка, чиято изследователска работа с шимпанзетата поставя под въпрос доминирания от мъже научен консенсус на нейното време и прави революция в разбирането ни за естествения свят.
Филмът започва с кадри от „Гомбе“ от 1960 г., когато 26-годишната британка, подтиквана единствено от любовта си към животните, се отправя на първата си изследователска експедиция, за да изучава шимпанзетата. Тя търпеливо печели доверието на животните и скоро влиза в световните новини с откритието, че шимпанзетата са високоинтелигентни и социални животни, които използват оръдия на труда, за да събират храна.
За работата на Джейн Гудол се знае много от различни книги и филми, но за самата жена е известно много по-малко. Сега, докато Джейн изучава шимпанзетата, ние ще изучаваме Джейн и ще видим отблизо как се влюбва и се бори да постигне баланс между брака и майчинството си и мечтата на живота си.
„Когато гледах филма за първи път, ме обзе силна носталгия. В него имаше нещо много неподправено, реално и непринудено“, казва д-р Джейн Гудол, носител на Ордена на Британската империя, основателка на института „Джейн Гудол“ и Посланик на мира на Обединените нации. „Филмът „Джейн“ показва нещата такива, каквито бяха и хвърля светлина върху човешките характери, по много съкровен начин особено върху моя и този на Хюго. Той ме върна в най-хубавите дни от живота ми така, както никой от другите документални филми не го е правил“.
Режисьорът Брет Моргън споделя: „Това, което ме интересуваше най-силно, бе да покажа историята на една силна жена, особено в ерата, в която е работила Джейн. Филмът до голяма степен представлява любовна история, само че любовта не е между мъж и жена. Любовта е между една жена и нейната работа“.
Професионално заснетите от оператора Хюго ван Лавик кадри са открити в архивите на National Geographic и, макар да са с отлично качество, работата с тях не минава без трудности. Многобройните ролки с 16-милиметрова лента не са подредени и към тях няма бележки или звукови писти, което изправя Моргън и екипа му пред тежката задача да организират големия архив, да идентифицират 160 шимпанзета и да пресъздадат звуците на гората в „Гомбе“. Резултатът е истински подвиг в областта на монтажа, който връща към живот забравените кадри и предлага безпрецедентен поглед към живота на пионерката, която става едно от най-големите имена в областта на опазването на природата напук на малките си шансове.
„Правени са много страхотни документални филми за изследванията на Джейн Гудол и за живота й, но тези нови кадри показват Джейн в светлина, в която не я бях виждал,” казва продуцентът Брайън Бърк. „Като представят първите ѝ пътувания до Африка и първоначалните ѝ реакции при срещата с шимпанзетата, както и чрез поглед към личния ѝ живот, тези кадри разкриват една бъдеща легенда в началото на нейното пътуване.”
„Джейн“ прави своя дебют на Международния филмов фестивал в Торонто, където получава отлични ревюта и е показан на повече от 25 филмови фестивала по света, сред които на Лондонския филмов фестивал BFI, на Нюйоркския филмов фестивал, на Международния фестивал за документални филми в Амстердам, на филмовия фестивал „Савана” и на DOC NYC. През октомври 2017 г. филмът е прожектиран пред пълна зала в „Холивуд Боул“ под съпровода на оркестър, което го превръща в първия документален филм, показван в тази легендарна зала в Лос Анджелис.
Брет Моргън е автор на някои от най-новаторските и аплодирани документални филми за последните 15 години, сред които “On the Ropes” (1999), “The Kid Stays in the Picture” (2002), “Crossfire Hurricane” (2012) и “Kurt Cobain: Montage of Heck” (2015). Моргън е възпитаник на „Хемпшир Колидж” и Нюйоркския университет, където учи кино, а негови филми са номинирани за награди „Оскар” и „Еми” и са печелили няколко награди „IDA” и една награда „DGA”.
Джейн Гудол е родена на 3 април, 1934 г. в Лондон, Англия. Още на 26 години тя решава да последва своята любов към животните и Африка, която я отвежда в Африка и в Гомбе, Танзания, където тя започва забележителното си изследване на дивите шимпанзета, като се потапя в естествената им среда по-скоро като съсед, отколкото като страничен наблюдател. С откритието си от 1960 г. че шимпанзетата правят и използват инструменти, тя разтърсва научния свят и дефинира наново връзката между хора и животни. През 1977 г. създава института „Джейн Гудол”, за да може работата й да продължи по целия свят и с поколения напред. Институтът продължава изследователската работа в „Гомбе” и доразвива новаторския подход на д-р Гудол към опазването на природата, който признава централната роля на хората в опазването на животните и околната среда. През 1991 г. тя създава „Корени и разклонения” – глобална програма, която свързва млади хора в близо 100 страни и ги учи да опазват природата в ежедневния си живот. Днес д-р Гудол пътува по света, говори за заплахата, пред която са изправени шимпанзетата, за глобалната криза с околната среда и за нещата, които й дават надежда. В своите книги и речи тя набляга на взаимната връзка между всички живи същества и на колективната сила на индивидуалните действия. Д-р Гудол е Посланик на мира на Обединените нации.










































Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Pornhub разкри руската братушка: Гледат основно трансджендър порно
Насилник крещял на жена си, докато я пребива: Аз казах ли ти, че ако ме излъжеш, ще те убия
''Зелено движение'' предлага намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години
''Зелено движение'' предлага намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години