Кой уби Пазолини? Днес честват 50 години от смъртта му с писма и музика

На 9 декември 2025 г. Istituto Italiano di Cultura Sofia организира специална вечер в София, посветена на 50-годишнината от смъртта на Pier Paolo Пазолини — един от най-значимите, противоречиви и многолики интелектуалци на XX век. Събитието носи заглавието „Pier Paolo Пазолини: между музика и слово“ и предлага на публиката интимно пътешествие чрез писмата на Пазолини, прочетени от актьора Gabriele Galinari, в съпровод на виолончело и теорба. В музикалния фон звучат произведения на Бах и на барокови музиканти, изграждайки диалог между думите и звука — подход, който и самият Пазолини би оценил. 

Писмата, избрани за тази вечер, разкриват личната страна на Пазолини — неговите връзки с майка му, болезнената загуба на брат му, дълбоката му чувствителност към човешката съдба и природата — неща, които често остават в сянка зад образа на провокатор и остър критик. В съчетание с музиката, тази „интимна церемония“ цели не просто да отбележи годишнина, а да възстанови човека зад публичната легенда: раним, чувствителен, непримирим. 

Но Пазолини е не само поет. Той е автор на важни филмови и литературни шедьоври — художник, който прекрачва границите на жанровете. И именно неговата трагична, насилствена смърт на 2 ноември 1975 г. придава трагично измерение на неговата репутация, превръщайки го от активен интелектуалец в символ на изчезнала свобода. Неговата роля в италианското кино и културен живот е трудно да бъде вместена в едно десетилетие или в един жанр. Той е едновременно поет, романист, есеист, драматург, режисьор и безмилостен обществен критик – фигура, която пренарежда представата за интелектуалеца в следвоенна Италия. Филмите му – от „Accattone“ и „Mamma Roma“ до „Евангелието по Матея“, „Теорема“ и скандалния „Сало“ – разкъсват границите между сакралното и профанното, между политиката, еротиката и религията. Пазолини отказва да бъде удобен: той критикува както буржоазното общество, така и левицата, осъжда консумеризма като нова форма на фашизъм и защитава маргинализираните гласове – бедните, мигрантите, хомосексуалните, изтласканите в перифериите на големия град. В италианската култура той остава фигура на радикалната съвест – човек, който превърна киното не просто в изкуство, а в морален и политически акт.

Кой уби Пазолини?

Официалната версия сочи, че на нощта срещу 2 ноември 1975 г. Пазолини е намерен мъртъв близо до плажа в Остия — жестоко пребит и прегазен с колата си. A 17-годишният Giuseppe “Pino” Pelosi е обвинен, признал се е, и през 1976 г. е осъден. 

Но случаят дълго остава обвит в съмнение. На пръв поглед — престъпление, извършено от един човек. Все пак на тялото на Пазолини са открити травми, които за мнозина изглеждат несъвместими с версията за единичен извършител. 

В продължение на десетилетия теория след теория опитва да даде отговор: някои обвиняват мафията, други — полицейски и политически кръгове; има и тези, които смятат, че убийството е резултат от морален и идеологически терор срещу неудобния дисидент. 

В годината, в която отбелязваме половин век от смъртта му, вече е трудно да приемем, че действително знаем кой го е убил. Колкото повече изследваме фактите, толкова по-мъглява става картината — сякаш самият Пазолини остава в сенките, както е живял: между поезията, киното, публицистиката, провокацията и нежността. 

Сценичният рецитал и музикалната вечер, организирани от италианския културен институт, предлагат друг път — към Пазолини като човек, не като мъченик или символ. С тишина преди думата, с глас, който чете писмо, с музика, която шепне — това е начин да се заслушаш, да почувстваш, да се върнеш към човешкото зад противоречието.С памет, с емоция, с уважение към човека.

Искате да знаете повече?

Пиер Паоло Пазолини, роден в Болоня през 1922 г., в детството си баща си, който е военен офицер, и завършва университета в родния си град през 1945 г. По време на войната се премества с майка си и брат си Гуидо в Казарса дела Делиция, в област Фриули, където създава малък културен кръжок и прави първите си поетични опити. След трагичната смърт на брат си, който загива в Съпротивата, Пазолини се установява в Рим през 1950 г. заедно с майка си, за да избяга от скандала, предизвикан от разкриването на неговата хомосексуалност. От този момент нататък животът му се преплита неразривно с неговата интензивна артистична и обществена дейност. Като писател, режисьор, поет, журналист и критик, Пазолини остава до трагичната нощ на 2 ноември 1975 г. ясен и неудобен свидетел на италианското общество, отдаден на защитата на свободата на мисълта и достойнството на онеправданите.

Критичен към капиталистическия модел и политическите власти на своето време, Пазолини е смел човек, способен да върви срещу течението, винаги загрижен за бедните и отритнатите от обществото. Неговите творби разказват за маргинализираната човечност, към която той чувства принадлежност, а неговото социално и антропологическо виждане се оказва пророческо: Пазолини предвижда опасностите на консуматорското общество и неговия обезчовечаващ потенциал.

„Пиер Паоло Пазолини: между музика и слово“

Събитието предлага едно интимно пътуване чрез писмата на автора, прочетени от актьора Габриеле Галинари и съпроводени от музиката на Симонпиетро Кусино (виолончело) и Роберто Каравела (теорба).

Четенето ще бъде обогатено с произведения на Бах и Каравела, създавайки въздействащ диалог между словото и музиката.

В подбраните писма изпъкват най-дълбоките връзки на Пазолини: неговите отношения с майка му Сузана, болезненият спомен за брат му Гуидо, и топлата близост с братовчедка му Грациела Киаркоси, която го подкрепя повече от десет години. Трогателни са и писмата му до други големи интелектуалци на неговото време, като Леонардо Шаша, Чезаре Падовани и Едуардо де Филипо, както и думите, посветени на Джулия Мария Креспи, свидетелство за неговата гражданска и екологична ангажираност.

Писмата, прочетени от Габриеле Галинари, предлагат момент на размисъл и опознаване, представяйки един по-интимен и човечен Пазолини — далеч от публичния образ на полемиста, но винаги верен на своето търсене на истината.

Спектакълът се ражда от личната връзка на самия Галинари с поета: актьорът избира да живее в Киа, в кулата и къщата, които са били последното жилище на Пазолини — място, потопено в природата и паметта. От този опит се ражда искрен поклон, който преплита гласа на артиста с гласа на човека.

С тази вечер Италианският културен институт в София отдава почит на Пиер Паоло Пазолини, като го припомня не само като една от най-великите фигури на италианската култура на ХХ век, но и като човек, способен да поставя въпроси към настоящето с мощта на поезията и истината.

Артисти:

Габриеле Галинари, роден в Палермо в семейство, далечно от света на шоубизнеса, още от дете мечтае да стане актьор. След няколко опити в младежките си години и двa отказa от театралната школа Teatès, той следва семейната традиция и завършва икономика в университета Бокони. Болестта на баща му го принуждава да работи във фамилната фирма, но страстта му към актьорството остава жива. След смъртта на баща си решава да промени живота си: напуска работата си, премества се в Рим и след това учи в Teatro Stabile в Генуа, където прекарва три интензивни години на обучение и развитие. Дебютира в киното с филма „Туристът“ редом с Джони Деп и Анджелина Джоли. Следват изяви в телевизията и преди всичко в театъра, където намира истинското си артистично призвание, като играе важни роли в представления като „Хамлет“, „Diceria dell’untore“, „E la notte canta“ и „Il 20 Novembre“.

Симонпиетро Кусино, виолончелист. Завършва консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим, а след това получава диплома по „Изкуства и виолончело“ в Университета на Уисконсин-Милуоки (САЩ) под ръководството на маестро У. Лауфер. Изпълнява в Италия и в чужбина като солист и в многобройни международно известни формации. През 1997 г. основава и ръководи културната асоциация ALTERA ACTIONE, като организира многобройни концерти, спектакли, фестивали и звукозаписни продукции.

Роберто Каравела. Композитор, диригент, полиинструменталист, експерт по митография на акустичните и музикални явления. Автор е на камерна и симфонична музика, църковна музика, музика за театър, кино и телевизия. От над тридесет години се занимава с концертна дейност като солист и диригент в Европа, САЩ и Латинска Америка, като сътрудничи с многобройни международно известни формации. Записва за звукозаписните компании EMI Records, Denon, MR Classics, Tactus и Diapason. Специализирал се в изпълнителската практика на музиката от Средновековието до XVIII век, провежда изследвания в областта на символиката и органологията на оригинални етнически и антични инструменти. Автор е и на есета, разкази и романи.

Следете новините ни в GoogleNews