Даниел Лорер връща изкуството на улицата: битка за бъдещата визия на България

В момент, в който публичната среда в България все по-често се превръща в поле на естетически компромиси, рекламен шум и архитектурна безпаметност, в София се появи идея, която поставя изкуството там, където му е мястото – по улиците на града. В Клуба на архитектите се състоя първата голяма публична дискусия по инициативата „Изкуство в архитектурата“, зад която стои народният представител Даниел Лорер.

Искра Ангелова: Тук сме се събрали в Клуба на архитектите – изкуство в архитектурата. Какво точно предвижда вашата инициатива и как можем ние да се включим – гражданите на София?

Даниел Лорер: Благодаря ви, че сте тук с нас. Инициативата „Изкуство в архитектурата“ е вдъхновена от европейската практика. Практиката и на Германия, и на Франция, и на Италия, и на наша съседна Гърция, дори и на Съединените щати – във всеки един проект за публично пространство, било то сграда, площад, улица, да се включва определен процент бюджет – един-два процента – за изкуство, създадено специално за това пространство. Специално за това пространство. Или за създаване на ново такова изкуство, или за поддръжка и възстановяване на вече съществуващо.

Инициативата е подкрепена, както виждате, от всички страни, които участват в този процес – художници, скулптори, архитекти, ландшафисти. И нашето желание – както виждате, гости са ни и посланиците на Германия и Франция – те ще ни разкажат как подобни инициативи вече десетилетия функционират там. Най-културните държави. С най-големия културен парк. И бюджет, разбира се.

Красивото на тази инициатива е, че тя не изисква отделен държавен бюджет. Отделя се във всеки един бюджет за сграда определена квота, която трябва да се инвестира в това. Което създава и голяма близост между изкуството и гражданите. Така че всеки един от нас, когато се разхожда из своя град, да може да се наслаждава на изкуство, създадено от български творци за българската общност и, дай Боже, да създаваме такова изкуство, което да радва българите поколения напред.

Точно както ние сега се радваме на всички тези красиви стари сгради със скулптури по покривите на стара София, стара Варна, стар Пловдив – когато, разбира се, са успели да оцелеят във времето. Това е голям проблем. Всички знаем годините на ранния преход, когато изкуството се замазваше под гипсокартон, за да се „осъвремени“ сградата, или просто се оставяше да се разпада.

Всичко това би трябвало да спре, ако тази мярка бъде въведена така, както всички участници си представяме, че трябва да стане. И също така – консервация и запазване на вече съществуващи културни обекти, ако има такива в конкретния обект.

Защото всеки път, когато пътуваме, виждаме как големите столици, градовете се рекламират чрез изкуство. Още на летището виждаш какви изложби има, какви архитектурни паметници има – на огромни постери. Тук влизаш и виждаш хазарт и чалга-клубове.

Да знаете – в стария терминал на летище Варна има една невероятна мозайка от 70-те години, като български Матис. Разкрита е. За съжаление терминалът вече не се използва, но тази мозайка показва, че дори по времето на социализма определени артисти са можели да се изразяват отвъд партийните шаблони.

И няма никаква пречка това отново да стане реалност, ако всички хора, които сме тук днес, се обединим и кажем, че България вече е достатъчно богата, достатъчно зряла държава, за да мисли за културното си наследство сега – за бъдещите поколения.

Аз съм убеден, че ще излязат още много такива гранични случаи, които смесват теми, бюджети и видове изкуство, но точно това е целта на тази кръгла маса – да се обединим около една декларация, че ще създадем работна група, която да предложи необходимите промени в закона, каза още Даниел Лорер.

След интервюто дискусията премина в експертен и международен формат. Архитекти, художници, университетски преподаватели и представители на гражданския сектор се обединиха около тезата, че България остава една от малкото държави в ЕС без ясна държавна политика за интегриране на изкуството в публичната среда.

Германският посланик Ирене Мария Планк разказа, че в Германия повече от 10 000 произведения на изкуството са реализирани по тази система. По закон между 1% и 2% от всеки държавно финансиран строеж задължително се отделят за художествена намеса – било то скулптури, светлинни инсталации, живопис или интегрирани архитектурни решения. Тя даде впечатляващ пример с административна сграда, в която цялата река Дунав е „разказана“ чрез художествени фрагменти по стените – като символ, разговор и идентичност.

Френският посланик Мари Дюмулен припомни, че френската система „1% за изкуство“ съществува още от 1951 г. и първоначално е била насочена към училищата и университетите. Днес тя изпълнява три ключови цели: възпитание на чувствителност към съвременното изкуство, подкрепа за живи автори и изграждане на визуална идентичност на обществените пространства.

Камарата на архитектите, Съюзът на архитектите, Националната художествена академия, Съюзът на българските художници и Университетът по архитектура, строителство и геодезия официално заявиха подкрепа за инициативата. Архитекти определиха българската публична среда като „нокаутирана“ от липсата на стратегическа визия през последните десетилетия. От страна на СБХ прозвуча ясно предупреждение: художниците трябва да бъдат реални участници в процеса, а не „декоративен миманс“.

В края на срещата участниците се обединиха около изработването на декларация и създаване на работна група за конкретни законодателни предложения. Целта е въвеждането на задължителен процент – до 2% – от бюджета на всяка нова обществена сграда, площ, улица или реконструкция да бъде инвестиран в съвременно визуално изкуство, създадено специално за конкретната среда.

Идеята е проста, но радикална за българската реалност: градовете да престанат да бъдат просто територии за движение, живот, бизнес и търговия, и да се превърнат отново в пространства за култура, идентичност и памет. Така, както е било преди. И както отдавна трябва да бъде отново.

Следете новините ни в GoogleNews