"Горда съм, обичам театъра. Ще седя до последния момент тук. И ще защитавам позицията си, защото и за секунда нямам за какво да се притеснявам или да се срамувам." Това каза пред БТА и пред техния журналист Даниел Димитров, който е присъствал на срещата в Музикалния театър в подкрепа на Арсенова.

На срещата е разпространен финансов анализ, който показва положителните финансови резултати, както и увеличението на заплатите на работещите с - 11 процента през 2016 г., с 21,54 на сто - през 2017, с 18 на сто - през 2018, с 10,73 - през 2019, и с 21 процента - през 2021 г. За първото шестмесечие на 2022 година е отчетен положителен финансов резултат в размер над 660 000 лв.

В подписка, подкрепена от 200 души от колектива на Музикалния театър, работещите в културния институт настояват министърът на културата да отмени резултатите от конкурса за директор на Държавния музикален и балетен център - София, в който настоящият директор Марияна Арсенова е класирана на трето място. Следва и сигнал от профсъюза в театъра "Подкрепа", че служителите са били принуждавани да я подписват. Подписалите отговарят моментално с гневно писмо.

Заместник-министърът на културата проф. д-р Борислава Танева коментира, че конкурсът е проведен съгласно действащата нормативна уредба в областта на културата и че в Закона за закрила и развитие на културата е разписана и определена мандатност, а настоящият конкурс е закъснял с 10 месеца. По думите ѝ в състава на конкурсната комисия с председател - именитият диригент на Софийски солисти проф. Пламен Джуров - са били включени доказани специалисти и експерти, каквито са и изискванията по наредба. Танева посочи още, че комисията разглежда и оценява концепциите на кандидатите за развитието на на театъра през следващите 5 години, а не за работата му досега.

Госпожо Арсенова, за първи път виждам бюрото ви толкова добре почистено. Извън театъра ли сте вече?

- Не. Не съм извън театъра. Тук има много документация, която най-накрая беше повод да сложа в ред. Така че разчистих бюрото. Всички са много учудени. Но аз все пак съм Дева, и най-логично беше да настъпи ред на това бюро.

С какво чувство идвате на работа тези дни?

- С чувство на отговорност и огромна любов. С чувство на благодарност. Защото аз виждам какво се е случило. Виждам колко са пълни спектаклите от началото на сезона. Виждам, че това е резултат от нашия общ труд. На моите безсънни нощи и на огромното доверие на колектива, с чиято помощ всичко стана. Техният труд не трябва да бъде обезценяван. Защото публиката, наградите и пълните салони говорят сами по себе си.

Защо не се появихте на срещата, която днес беше организирана във ваша подкрепа?

- Тази среща не е организирана от мен. Това е решение на хората, които съвсем спонтанно решиха да ме подкрепят. Има опити емоциите на хората да бъдат изопачени. И може би това, че се говори, че тези емоции са провокирани от мен, ги накара да предприемат тази стъпка. Защото това не е така...

За секунда не съм разговаряла с хората. И винаги съм казвала, че аз имам своята битка. Аз съм направила своето. Зад гърба си имам само успехи, откакто съм директор. И само положителни резултати. Ако хората искат да кажат своето мнение, защото са част от този процес, това е изцяло тяхно решение. И няма нито един, който да каже, че аз съм направила нещо насила или по мое желание....

За мен това е най-важното. Аз съм творила тук 20 години като солист - с любов на сцената. И като директор казвах, че хората трябва да правят всичко с много любов. С открито сърце, с чисто сърце, с много доверие. И може би, защото аз така усещам работата си в театъра, хората ми повярваха.

Като изключим финансовите резултати на Музикалния театър, ако се обърнете назад в годините, в които сте директор, кои са петте неща, с които се гордеете най-много?

- О! Най-голямото постижение за мен е прекрасната работна атмосфера в театъра. Това е на първо място. Това, че съумявах да накарам хората да се почувстват все едно това е техен втори дом, да прекрачват прага с много любов.

Другото голямо постижение, което за мен беше много естествено като човек и начин на работа е, че в трудните моменти - когато е имало конфликти, когато се зараждало нещо - винаги съм решавала на секундата и съм гледала да бъда много справедлива. И съм намирала най-точните думи да убедя хората в това, което се върши. И когато това е подплатено с дела, оттам нататък нямам какво да кажа.

Горда съм, обичам театъра. Ще седя до последния момент тук. И ще защитавам позицията си, защото и за секунда нямам за какво да се притеснявам или да се срамувам.

Като едно от вашите безценни качества беше споменато това, че умеете да съчетавате авторитарния начин на работа с чисто човешкия. Това ли е разковничето, или има още нещо?

- Не се бях замисляла, но след като хората го виждат по този начин... Да, може би идва един момент, в който трябва да се кажат тези неща. Да, имало е твърди моменти, в които се е налагало да решавам кадрови проблеми, които за мен бяха най-трудни. Но за нито едно от тези кадрови решения не съжалявам. Защото с тяхното решение атмосферата в театъра се подобри.

Оставате ли в театъра?

- Божа работа.

Само това ли ще кажете?...

- Да. Няма причина да не съм в театъра.