Румънски живот след Чаушеску

Подходящи маневри в мъгливо време. 21 румънски белетристи

Емил Братанов Последна промяна на 05 октомври 2017 в 18:55 2150 0

Cover

Снимка Cover (фондация за българска литература)

„Фондация за българска литература” предлага на родния любопитен библиоман една добра антология: 21 румънски белетристи са събрани в томче, от каквито лично аз изпитвам определено задоволство – защото, когато не познаваш нещо, ето ти възможност да попрехвърлиш, да не ти хареса един, да се зачетеш в друг и накрая не само да добиеш представа кой кой е и какви истории разказва, но и да си избереш „твоя автор” за да му навлезеш в творчеството. (Съставители са Аурел Мария Барос и Мариус Михец, преводач е Ванина Божикова.)

Аурел – романист, поет и финансов шеф на издателства – е приеман в родината си (р.1955 г., с Букурещко икономическо образование) като един от значимите творци от поколението на 80-те години. Распутиновия му брадат облик подвежда (незапознати като мен потенциални читатели), когато представя сборника, той говори за колегите си и е ясно, че като творец умее – освен да разказва собствени истории – да съпреживява тези на другите. Даже само тази добронамереност предизвиква позагубени благопристойни чувства извън етикетната светска толерантност.

„Когато реших да дам на тази антология почти моряшко заглавие, си помислих, че мнозина читатели вероятно ще сметнат, че съм бил повлиян от годините, прекарани в морето. – пише Барос. – И може би донякъде ще имат право. Други ще решат, че тъй като заглавието е почти въздухоплавателно, ако мога да се изразя така, става въпрос за спомените на някой пилот на мощни самолети. И до известна степен няма да сгрешат. Истината обаче е, че никога не съм бил на руля на кораб, нито пък в пилотската кабина на самолет.

Знам обаче, че енергията, която авторът изразходва, докато пише, е много повече от тази, която изразходва за един час максимална концентрация някой пилот изтреби¬тел или капитан на тежкотоварен кораб. Настоящата антология говори именно за творческото усилие, което полагат белетристите.”

Мариус Михец (литератор, критик, историк) ще ни помогне да се ориентираме в задължителния за подобна антология „лексикон” на авторите. С едно важно уточнение, до което – в самата книга – вероятно четящият ще е стигнал и сам, прозирайки отвъд автори и сюжети времето на посттоталитарна Румъния:

„През посткомунизма в румънската литература на първо място се открояват мемоаристичните творби. Документалната проза от чекмеджето, невъзможна за публикуване по времето на комунизма, е възстановена и многократно преиздавана в упоритото търсене на манипулираната с десетилетия истина. През цялото това време прозата и поезията, които някога задаваха тона на литературния живот, останаха на заден план. Стана така, че почти три десетилетия след 1989 г. няма ясна карта на белетристичната продукция, нито задълбочена класификация.
Настоящата антология включва белетристи от различни поколения, като всеки от тях по специфичен начин представя своето виждане и индивидуалния си подход към жанра. Всички 21 автори, включени в антологията, са родени преди 1989 година и това, което ги свързва, е двойният биографичен опит – през комунизма и след това. Ето защо те имат ясни впечатления и принципи по отношение на общия исторически опит. Те са в състояние да радиографират социалното с променящите се психология и манталитет или пък напротив, да уловят драмата от това да застинеш в едно коварно минало. Никой от представените тук писатели не пренебрегва социалната фауна с нейния инсектариум, специфичен за едно или друго десетилетие. Дали го признават, или не, в дистопии или параболи, в интелектуални или фантастични романи, писателите не пренебрегват истината за историята, така и неразбрана докрай.
Чуждестранният читател може би ще разпознае някои общи явления като прехода от посткомунизъм към демокрация, институционалното и морално объркване, преоценката на въображаемото и така нататък. Също и на митовете, изградени от комунистическата пропаганда – както при режима на Живков, така и на Чаушеску – през посткомунизма съответстват деконструкцията и демитологизацията. Общото между румънските и българските писатели е, че споделят сходен интерес към комунистическото минало, към случилото се в неясните зони на историята, написана и диктувана от тоталитарните режими. Сатирата, дистопията, черният хумор, сканирането на социалните кризи, историографските метаразкази и други се наблюдават в литературите на двете държави в автофикации и параболи, които всеки път подканват към размисъл.
Съвременната румънска литература, подобно на българската, търси в различни проявления и изображения една архитектура не толкова на миналото, колкото на идентичността, изграждана с постоянно променящи се контури по пътя към европейска интеграция и преодоляване на комплексите за маргинализация и балканизъм.”


Кои са мъгливите за българския читател румънски автори, за които времето за подходящи маневри е дошло и по родните книжарници? Издателите от Фондация за българска литература и самият Мариус попълват лексикона:
Най-известен, най-превеждан и носител на най-много награди е Норман Маня. В творчеството му неизменно наблюдаваме смесването на мемоаристика и есеистика, както и опита да предаде някои идентичностни истини в микроскопични автофикционални творби. Може би най-отвореният към историографската фикция съвременен румънски писател е Александру Ековою. Той създава мистични и екзистенциални дистопии и параболи, в които неизменно откриваме отгласи от латиноамериканските литератури. Интересът му се проявява най-вече в търсенията с метафизичен привкус и универсално значимите въпроси. Георге Шварц следва усърдно своя проект за роман, характеризиращ се с няколко отличителни черти. Ориентира се с лекота в сферата на тясно свързаните със съвремието метаразкази, като често открива изумителни исторически съответствия. Раду Цукулеску пише еднакво добре драматургия и проза, като след 1989 г. се отличава най-вече с книги, чието действие се развива в интимното пространство между изкуството, самотата и еротиката. Героите му – неизменно от лигата на маргиналите – обитават някакъв мираж на сетивата и изживяват мазохиситчно илюзията за свят, в който единствено изкуството и ароматите правят живота поносим. Изтънчени метафизични разкази пише Петру Чимпоешу. Той е писателят, който по най-живописен начин улавя особеностите на румънския преход към капитализма. Хуморът, тайнственото, ежедневната религиозност са включени в пленяващи епични сценарии. Николае Стан е архитект на текстове без стилистични и технически пукнатини. В произведенията му се срещат световете на комунизма и посткомунизма, уловени в изключително сложни дълбинни психологически процеси. Габриел Кифу създава мащабни монографични творби, фантастични или вдъхновени от магическия реализъм сцени. Най-добрият автор на кратка проза в съвременната румънска литература е Разван Петреску. Текстовете му представляват малки бижута на стилистичното изящество. В произведенията му неизменно присъстват хуморът и (само)иронията, веселият прагматизъм и комичното на бурлеската, музикалността и въпросите с неочакван отговор. Шербан Томша неизменно изгражда толкова умело преплетени сюжети, че читателят да избере света, който му допада. Изключително тематично многообразие демонстрира Дойна Рущ. От истории за румънския комунизъм до такива за дребната буржоазия през капитализма, от разкази за призраци, вдъхновени от фантастичната литература, до трагичната участ на една селска Лолита, с която злоупотребява цяла общност, и чудодейното завръщане към фанариотския век в румънската история. Петре Барбу наблюдава как действителността се върти в магическо пространство, което трябва да приемем като единствен лек за румънската действителност през посткомунизма. Неговите герои пренареждат световете, които читателят си мисли, че познава, ала, както става ясно, никога не е познавал в действителност. Юлиан Чокан регистрира всички несъвършенства на молдовското общество от другата страна на река Прут. Преди и след 1989 година Бесарабия е обект на истински набези на двусмислието и абсурда, на драстична промяна на манталитета и антиутопични сценарии. На фона на цялата тази историческа нестабилност пародийните творби на Юлиан Чокан въвличат емблематични герои в метаморфозите на един свят, постоянно заплашван от исторически сътресения. Флорина Илис е автор на мащабни историографски произведения, свързани със съдбите на известни личности, които деконструира с педантичност и изключително стилистично майсторство. Книгите й най-удачно биха могли да се оприличат с картините на Йеронимус Бош, със суетенето на един свят, който изживява трескаво всичко: обикновените банални случки, забранените любовни истории или биографията на един гениален поет. Както светът на изгнаничеството, така и селото придобиват един и същ ироничен и смущаващ смисъл в представите на Константин Арку. В разказите и романите си Щефан Митрой е привлечен от параболичното повествование, изследващо въображаеми пространства, със загадки и онтологични търсения, които прекосяват времето, без да дават задоволителни отговори. Текстовете му са силно повлияни от магическия реализъм. За начина, по който се случват социалните разстройства през комунизма и посткомунизма, пише Ливиу Лунгу. Той е увлечен от реализма, където се прокрадват магически и алегорични нотки, които под една или друга форма въвеждат в повествованието добруджанското пространство с неговите мултикултурни митове и разкази. Изящен стилист, който превръща в памфлет всичко, до което се докосне, е Хория Гърбя. Отличава се едновременно в поезията, прозата и драматургията. Сред колегите си от същото литературно поколение той е най-силно привлечен от Шекспировата идея за света като сцена, повлияна и от мита за румънския драматург Йон Лука Караджале. Двуезичен писател, който твори както на румънски, така и на украински, е Михай Хафия Траиста (литературният псевдоним на Михай Траиста). Прозата му сканира човешки територии в търсене на специални типажи, наподобяващи героите на Гогол, въз основа на които с много хумор, трагизъм и добре премерена ирония очертава една истинска социална карта. Аурел Мария Барос създава автентичен архаичен свят, пренасяйки героите в късната модерност. Търсейки настоятелно драматичното в екзистенциалните загадки, специфични за нашето съвремие, Емил Лунджану отправя предизвикателство към днешния свят, като експериментира с вдъхновени от литературата сценарии и жонглира афористично с истории, разположени на границата на метафикционалното. Щефан Димитриу също е привлечен от социалната фреска. Амбицията му е да създаде румънска сага, описваща събитията преди и след 1989 година, с лупата на изследовател, който не иска да пропусне нищо от историята на Румъния през последното столетие.

Много автори, много теми, истории, средства да те хванат в страниците си. Вероятно, най-шаблонното пожелание, тук е особено валидно: всеки ще открие нещо интересно за себе си.