Преведоха 'Под игото' на... български

Заменени са 6000 думи като ятаган, кобури и синджир

Последна промяна на 26 ноември 2019 в 10:44 14144 17

Осъвременен вариант на романа "Под игото", наскоро излязъл на пазара, предизвика множество дискусии за това редно ли е архаичният език на Вазов да бъде подменян.

Според редактора на изданието Нели Стефанова целта е езикът в него да бъде достъпен за учениците, които не разбират много от думите и фразите от епохата на Възраждането.

"Преведохме романа на съвременен български език, за да може да го прочетат младите хора. В текста са променени над 6000 думи и изречения. За да се запази атмосферата на тогавашната епоха, с чувство за мярка са запазени само онези непознати думи, които я характеризират. (...) В този вид книгата се чете бързо и лесно. вече всичко млади българи имат възможност да прочетат книгата, която определя националното самосъзнание на нацията", пишат съставителите.

Някои от думите в романа са обяснени под черта, а други са директно променени.

Ето няколко примера:

"кобури" - заменена с "калъфи"

"синджир" - заменена с "метална верига"

Прякорът "Руссиян" е преведен директно като "руснак".

Преведени са и цели изречение и поговорки:

„Вържи попа да е мирно селото“: „Отстрани лидера и групата ще се разпадне“.

„Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака“: „Kоито си приличат, се привличат“.

„Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата“: "Разпространяват се идеи за коренна промяна на империята."

"Гочо, иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с минцовете."; "Гочо, иди отвори сандъка от кипарисово дърво и ми донеси кесията в австрийски златни монети."

"Новото "Под иго" е дело на Издателска къща "Византия". Авторът на съвременната му редакция Нели Стефанова пък е и автор на английско-български, френско-български и немско-български разговорници, както и на помагало за падежите в руския език. Съставител и е на други книги.

Адаптирането на литературни произведения за учащи не е новост в световната практика. Често, например, се адаптират по-архаични произведения като тези на Омир или Шекспир. Съществуват и издания, в които паралелно са представени оригиналните текстове и тяхното по-съвременно звучене. По-честата практика обаче е по-непознатите думи да се обясняват в бележки под линия.

„Някои от децата в ученическа възраст разговарят на английски. Тоест езикът на съвременните млади хора се различава драстично от езика на „Под игото”. Всички пояснени думи са отговор на въпроси, зададени от шестокласници", обясни пред bTV "преводачът" на романа Нели Стефанова. По думите ѝ екипът се е допитвал до деца как разбират Вазовите думи и именно, например, посочили, че "ятаган" трябва да бъде заменен със "сабя".

Според литератори и педагози е важно романът да запази езика на епохата.

„Българските учители знаят какво е Вазов за българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги подценяваме по този начин. В оригиналния текст се пази духа на епохата. Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да потърсят и да разчетат дадена дума”, коментира в сутрешния блок на bTV езиковедът от Софийския университет Владислав Миланов. Според него голяма част от „преведените” думи са некоректно представени и те по-скоро ще подведат децата, а няма да ги улеснят.

Издателят Манол Пейков е на мнение, че трябва да се чете повече, за да може езикът да се обогатява. „Турцизмите са много характерна част от тази епоха и са част от нашия живот дори и днес”, коментира той.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

18

Поли

27.11 2019 в 11:23

До В Крак с Времето
Това за Шекспир просто не е вярно.
„Намеса в текста на Шекспир би било повод за въстание на всички англоговорещи, за които английският е роден език. Езикът на Шекспир е силно архаизиран, не само лексиката, но и граматиката. Правя този паралел не случайно. В езика на Вазов също има думи и изрази, които са силно архаизирани. Трябва да подходим умно към Вазов. Противник съм на всякаква намеса в негови текстове, против всякаква редакция на негови текстове. Умното би било под линия да се обясни на съвременниците смисъла на архаичните думи“, заяви Здравка Евтимова.

1000

17

В Крак с Времето

27.11 2019 в 06:31

Шекспир и епохата англиски и американски писатели от Ренесанса до 20 век се превеждат на съвременен Английски език от векове. От както съшествува Оксфорт, Кембридж, и престижните университети от Лигата на Лозата в САЩ освежаването и ефективноста на културните ценности са главна икономическа и културна повеля. Не е случайно ,че Английският език се налага като международен благодарение на непрекъснатото му осъвременяване и достъпност до новите генерации англо-говорящи и милионите младежи получаващи образованието си по цял свят на съвременен Англиски език. Има 4 категорий на преводите на Шекспир на съвременен Английски : за начазните у-ща, за средните ,у-ща, за колежите и за университетите от Майсторска степен. Докторантите след няколкото си диломи по Английски език се справат и с "оригинала" на Шекспир след знания по Латински, Старо Гръцки, Средновековен Френски, Старо Англиски езици.

15126

16

Стефан

27.11 2019 в 01:30

Всички диалекти може да знае специалист по диалектите.
Аз не знам всичките, и не мога да говоря за тях като литератор. Но нямам проблем да говоря на всеки, където и да спра за малко. Понеже това са все пак български диалекти. Защо говорещите на смартфонски диалект не умеят същото, е друг въпрос.
Кои са остарели думи? "Лазер" например, остаряла дума ли е? А "високо възбудено ниво"? А "главно квантово число"?
Това Е част от живота на тия дебили. Но те и не подозират за съществуването на тия думи. Макар че това е единственото, в което живеят.
Кой, какво, на кого да превежда?
Това не е въпрос на превод, това е въпрос на разум. Или на връщането му в пещерите.

1027

15

Димитър Борисов

26.11 2019 в 23:05

Стефан, децата трябва да се образоват точно със старите текстове. Иначе никой не знае всички диалекти или остарели думи.

15126

14

Стефан

26.11 2019 в 22:44

А дали не е по-лесно учениците от малки да научат собственият си език?

14730

13

spirit оригиналът

26.11 2019 в 21:08

Гочо,уау, гоу/go/ донеси ми "зеленото" от якия дървен сандък.
Така ще е най-разбираемо.
Вие тотално изтрещяхте,да ви ......и преводачите.

1027

12

Димитър Борисов

26.11 2019 в 19:25

Изглежда, че тази редакторка Нели Стефанова е имала добри подбуди, предполагам, според нея учениците ще четат повече "Под игото" и без затруднения. Ще се види дали има резултат. Аз по принцип съм против и подкрепям по-горните коментари, че автентичният текст представлява атмосферата от онова време и преведено няма как учениците да се пренесат там само със съвременни думи.А другите големи български автори също ли трябва да ги адаптират?
За мен най-добре е да бъдат извадени всичките тези остарели думи плюс диалектите от всички класически автори и да бъде създаден един речник на българските архаични думи.

913

11

devdimi

26.11 2019 в 15:39

Има го проблема, че учениците като четат Под Игото много неща не разбират изобщо, така че идеята е хрумвала на много хора и е добре, че сега се осъществява.

Някои от дадените примери обаче отиват твърде далеч.
Трябва да се "преведат" думи, които днес не се използват. Никой не знае какво значи минцове или севлевиев и е смислено да се преведат.

Но да се превеждат широко използвани думи като ятаган и синджир е глупост.
Както е глупост и да се превеждат широко използвани и днес поговорки като "Вържи попа да е мирни селото" и „Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака“.
Ако една дума и използвана последните 20 години в нова книга, вестник или списание и се разбира - да не се заменя.

1041

10

JustSoYouKnow

26.11 2019 в 13:43

И понеже не ми харесва коментара ми да бъде ваден от контекст с реадакция на съдържанието на новината, след като веднъж е публикувана:

https://web.archive.org/web/20191126093704/https://offnews.bg/knigi/prevedoha-pod-igoto-na-balgarski-716250.html

Тези извадени примери, явно подлежат на редакция...

2243

9

Mayya

26.11 2019 в 13:10

Въпросът е много дискусионен. Цитирам част от толямо изследване на лексиката на бългалски писатели:
"Иван Вазов е използвал около 17 500 уникални за него думи - над 6 000 повече от Вера Мутафчиева, заемаща второто място, и близо 4 пъти повече от Емилиян Станев, който е на последно място по този критерий. Това се дължи отчасти на обема на творчеството му - анализираните текстове съдържат около половин милион думи. Макар и важен, този довод не е определящ - Димитър Талев, с разгледано творчество от близо 700 хиляди думи, е използвал само 8 600 думи, които другите автори не са. Ако разгледаме някои от думите, които само Вазов е използвал, бързо ще забележим голямо количество архаични и диалектни думи, както и други необичайни форми. Такива са например пусталите, махтареха, пивопийци, ухищрения и множество други. Лесно бихме могли да игнорираме това, обяснявайки го например с факта, че Вазов е писал преди много време и това е бил актуалният речник, който се е използвал тогава. Оказва се обаче, че за тези необичайни думи, а и за голямата му лексика изобщо, има по-сериозна причина. А именно - че Иван Вазов изрично се е стараел да обогатява книжовния език, вмъквайки множество думи от народния речник."
Много книги от чужди автори са прочетени благодарение на адаптирани преводи. Явно, е усетена необходимост за адаптация и на Вазов, с цел да стане по-читаем за учениците. Но ... трябва да се извърши много внимателно към смисъла на написаното. Да се събере авторски колектив и всяка дума, едва ли не, да се прецени с каква да бъде заменена. Защото,за мен, превод на поговорки е недопустимо, и примерно - "Вържи попа да е мирно селото“: „Отстрани лидера и групата ще се разпадне" - е загубила смисъла си.