Quantcast

Румен Драганов: Каним туристи, а какво им показваме? Рекламата на България се обръща в антиреклама

Симона Костадинова Последна промяна на 05 февруари 2015 в 14:10 3880 5

Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 години, той е директор на Института за анализи и оценки в туризма. С него разговаряме за състоянието в туризма у нас, за "криворазбраната цивилизация в бранша", за туристическите райони като "хибрид между жираф и крокодил", за крепостите от итонг, както и за ефектите от създаването на отделно министерство на туризма.

Господин Драганов, вече има отделно Министерство за туризма. Какво според вас означава това за туристическия бранш?

Политиците имаха задължението да създадат организация в рамките на държавата, която да управлява туристическите атракции, които са публична държавна и публична общинска собственост и освен това да подпомага бизнеса и инвеститорите в България и то не само в частта туризъм, но и във всички други сектори, които са свързани с туризма. Това за нас е ключово.

Първата среща на Националния съвет по туризъм беше предхождана от серия срещи на новия министър на туризма госпожа Николина Ангелкова с бизнеса. Това се случи както на централно ниво в София, с представителите на различни туристическа сдружения, асоциации, съюзи и НПО-та, така и в зимните и летните курорти, където има най-много туристи.

Усещаме една много добра активност от страна на министерството. Положително е, че сравнително бързо беше разделено Министерство на икономиката, беше създадено Министерство на туризма.

Можем да кажем, че през 2015 г. започва нова права, която оттук нататък трябва да набира скорост и да работи в полза на обществото и да подпомага местните икономики.

Какво смятате за идеята на министерството за реклама на страната, за което бяха отделени 5,5 млн. лева от държавния бюджет?

По отношение на националната реклама и концепцията за регионална реклама сме в миналото. Има една огромна инерция, свързана с предходните години. Именно затова участниците в Националния съвет намериха заседанието за доста демоде от гледна точка на документация, подготовка и участие в туристическите изложения.

В началото на 2015 г. няма никаква промяна, първите отзиви от проведени изложения са, че те са скучни точно по начина, по който бяха скучни и през миналите години. При скучното представяне на България по света, дори не стои въпросът за размера на финансите, отделени за промотиране, тъй като повече пари означава повече антиреклама.

В Банско има гигантски опашки около кабинката на лифта. Ако има повече туристи, ще има и по-дълга опашка. Тук не става дума дали да има втора кабинка или как да се разшири туристическата зона в Банско. Става дума за това, че не сме създали организация, която да не мами туристи, които да идват и чакат на опашка. Трябва да се въведе ред в сегашните условия, да няма претоварване и недоволни туристи. Същото се отнася и за хаоса, който има в много други туристически зони. Това важи и за Черноморието, където през последните години безразборните алкохолни групи демонстрираха липса на ред, което влоши имиджа на българския туристически продукт.

От една страна, да, теоретично са необходими повече средства за реклама, но в нашия случай става въпроса за корупция - скрита или явна, доказана или недоказана. Виждаме, че се хвърлят маса европейски средства абсолютно безсмислено в рекламни лога, концепции, които никой не е виждал и не е чел. Пари се дават и за някакви изхвърляния, които може би правят някой българин или чужденец по-богат, но нямат нищо общо с това, което честният туристически бизнес иска да види в България. Затова ние се намираме още в миналия век и ХХI век не е настъпил в българския туризъм.

Като говорим за реклама, преговорите за договор с Би Би Си за промотиране на България като туристическа дестинация бяха прекъснати. Този договор обсъждан ли е на Националния съвет по туризма? Какво се случва, след като тези пари са върнати в държавния бюджет и как се стигна до тази ситуация?

Водени са преговори за договор с Би Би Си. Условията са били изключително изгодни в сравнение с други подобни оферти, които България е получавала през годините. Става дума за 344 клипа, които трябваше да бъдат излъчени в Централна Европа и Великобритания, но като цяло липсата на експертиза в началния етап на министерството е довела до това в бюджета да бъдат върнати парите, които са били заделени за тази реклама. Довела е и до това да не се стигне до подписване на договор и по всяка вероятност няма да бъде подписан такъв. Това дава конкурентни предимства на съседни дестинации, които доста по-добре управляват публичните си финанси и имат много по-добра представа как се прави маркетинг и реклама.

Например аз, като човек, който се занимава с бизнес, не бих повтарял няколко пъти на клиент изгоден за него договор, когато той няма капацитет да разбере езика, на който му говоря. Аз бих бил изненадан, ако при отношението, което ние сме имали към тази световна медия, договорът се състои.

По такъв начин би постъпила и Би Би Си, освен ако не прояви снизхождение и не получи обяснение за поведението, което сме имали към тяхното предложение.

А какво мислите за туристическо райониране, което съвсем скоро ще се въведе в страната?

Като човек, който дълго време е в туризма, аз не бих се противопоставял на каквато и да е идея - нормална или ненормална. Многократно съм обяснявал, че това не е начинът. Не може в момент на глобализация, когато трябва да се обединяваме със съседни дестинации, да сме създали един доста несъвършен закон, в който се говори за някакви организации за управление на туристически региони. Това е нещо, което няма практика и не съществува в този вид по света.

В Европа, а и извън нея, съществуват организации за маркетинг на дестинации, които са добре описани и не са раздробени структури. Финансирането им е напълно ясно и целта е да се продава местният продукт в туристическата индустрия, която оперира на място.

У нас обаче видяхме това, което представи госпожа Ангелкова. Тук трябва да отворя една скоба. На нея й е простено, тъй като тя не е в този бизнес, не разбира проблема, не е навътре в нещата и действа самоотвержено, като министър, който иска да направи нещо добро. Затварям скобата.

Експертите, които са подали документацията за тази идея, за голямо съжаление, не разбират, че става въпрос за продажба на местни продукти. Те не са създали районите на база на продукти местно производство.

Например минералните води, които се произвеждат в предприятия от съответния регион, трябва да се продават преди всичко в заведенията на този регион. Различните марки луканки, суджуци, салами, млечни продукти и други неща местно производство трябва да са свързани с туристическия бизнес и да се продават на място. Голямото неразбиране е, че разделението на туристическите райони е на база на изсмукани от пръстите разлики. Като тази дали ще се развива поклоннически туризъм, дали има или няма черкви, като е пресметнато, че на някои места в България все едно въобще няма черкви, затова там няма да има поклоннически туризъм.

Според това райониране е преценено, че има разлика между Южното и Северното Черноморие и то е разделено на два района. Нещо, което е немислимо.

Министър Ангелкова обаче обясни, че двата морски района ще се промотират заедно.

Благодаря за това пояснение, но когато става въпрос за маркетинг на дестинацията, това означава да се продават продукти местно производство, които подобряват местните икономики, създават работни места и налагат местното производство като по-търсено.

Още един пример - в Българи не се отглеждат банани и ананаси, както и други плодове и зеленчуци. Ако позволите, ще сравня българското Черноморие с Адриатическото крайбрежие, един район като Емилия-Романя в Италия. Там има сокове на база череши, ябълки, плодове, които се отглеждат там. Същото е със сирената, месните продукти и много други. Тоест туризмът в Емилия-Романя подпомага местната общност, а не продава банани и ананаси, македонски ябълки, турски домати и меса и други, каквито ние вкарваме.

Ние трябва да разберем, че каквото и да е райониране трябва да бъде насочено към продуктите местно производство, а не да търсим разлики между Южното и Северното Черноморие. Просто тези изкуствености в изписаните документи показва пълно неразбиране. Освен това законодателят е отрязал от участие в туристическите райони всякакви други организации освен туристическите. Ако вие сте производител на луканка или вино, вие не можете да участвате в туристическия район. И нещо повече, общината дори едва ли не е задължена да дава пари на туристическия район - нещо, което дори противоречи на закона за местното самоуправление.

Връзката, която би трябвало да се изгради, е откъсната абсолютно непрофесионално и против логиката на туризма. И най-важното е, че на такова високо ниво, тъй като имаме приключил проект по районирането с участие на професори, научни работници, експерти от туризма и самото министерство, не виждат този проблем. От тази гледна точка, аз не съм противник на туристическите райони, просто не виждам как можем да направим хибрид между жираф и крокодил.

Това ми напомня за модата да се дострояват средновековни крепости и после да се представят за туристически забележителности. Вие какво мислите за това?

Бих казал, че е изключително вредна на този етап.

Ако някой някога се е занимавал с каквото и да е колекционерство – кибритени кутийки, марки, банкноти, картини, все едно какво, той знае, че дописването, поправката, слагането на нещо върху нещо, не просто намалява, то унищожава съответното произведение. Ако вие решите по програма на ЕС да изправите очите на която и да е картина на жена на Пикасо, после няма да има кой да я купи оттук нататък. Независимо че на вас така ще ви изглежда доста по-красива.

Аз смятам, че тези, които правят крепости от итонг, много си ги харесват и съм сигурен, че с жените си или с гаджетата си стоят пред тях и си казват: „Виж колко е хубаво, виж колко е хубаво“ едни на други и много се обичат. Но не се прави така.

Освен че има принципи, аз смятам, че когато се отнасяме към която и да е част, свързана с археология, архитектура, изкуство, трябва да се обръщаме към специалисти, каквито имаме в страната. Трябва да се вслушваме в тях и да уважаваме мнението на онези, които ценят. Няма как на ценител да му показваме нещо фалшиво и да го заблуждаваме, че не е такова.

Ценителят по-добре от строителя разбира за какво става въпрос в този случай. Когато говорим, че сме богати на археология и архитектура, на изключителни паметници от Античността и Средновековието, ние трябва да знаем, че сме ги наследили. Затова трябва да искаме да ги съхраним и да ги покажем на тези, които действително разбират и изпитват удоволствие, като виждат тяхната автентичност.

Когато добавим нещо фалшиво към тези паметници, ние изместваме възможността на експерта, на ценителя, на човека, които действително търси автентичното. Така не му даваме възможност да види какво е било и как е правено, а след това да надгради в своята представа какво трябва да прави сега, за да изобрети онова, което ще направи нашия живот по-добър. Това не става с фалшиви тухли.

Да се върнем на министерството, там се работи по създаването на туристически маршрути. Мислите ли, че има смисъл от това?

Абсолютно архаична идея. Първо, не е работа на министерството да прави туристически маршрути.

Все още виждам, че министър Ангелкова се движи на ниво организиране на изложби в чужбина, пътешествия, ходения, както и темата маршрути. Именно в тази връзка беше обърнато внимание на министъра, че сме във времето, в което почти всеки пътешественик разполага с ipod, таблет или Андроид с GPS, в който имаме Google maps, в който всеки може да използва векторен туризъм и да се ориентира навсякъде.

Туристическият бранш в днешно време разглежда едно семейство, като го разделя на съпруг и съпруга. И знаем, че двамата членове на едно семейство, независимо че пътуват заедно, имат различни интереси. Съпругът може да отиде и да кара сноуборд, а съпругата може да отиде на фризьор. Детето пък може да отиде на бейби ситинг или да отиде на детска пързалка, бабата, която ги придружава, може да гледа някакъв сериал. Така че ние разделяме дори заедно пътуващите хора по интереси и искаме да знаем точно какво искат, за да можем да изпълним техните желания.

А групирането и маршрутирането са политика, която беше изоставена в средата на 80-те години, когато престана и да се издава едно американско списание, което се наричаше "Групов туризъм и маршрутен туризъм". Тази идея може би звучи много добре, но само ако искаме да си спомним пионерските организации и ученическите години, когато ходехме на екскурзии по маршрут.

Това днес не съществува в този вид или ако съществува, то се прави от туроператори и не е работа на министерството. Работата на министерството е в който и да е маршрут, който се измисли, да види къде е неговата собственост. Става въпрос за туристически атракции, които са публична собственост, на които министерството трябва да да сложи работно време и цена за вход. Освен това то трябва да опише тази своя собственост, като посочи още кой я управлява и кой носи отговорност за тази собственост.

Само погледнете изминалите коледни и новогодишни празници, по време на които музеите в София бяха затворени. В един от маршрутите, който министерството дава, има посещение на "Александър Невски" и криптата на храм-паметника. Точно тази крипта беше затворена по коледните и новогодишни празници. Значи не е въпросът да направиш маршрут със затворени музеи, които не работят точно в събота и неделя и по празниците, а да ги отвориш тогава, когато туристите отиват там. А това се случва в свободното им време, което обикновено е събота и неделя и по празниците, когато има дълга почивка. По някой път се събират по 4 -5 почивни дни, както видяхме.

Нека погледнем това, което беше казано в програмата на политическите партии, формиращи новото правителство - създаване на Министерство на туризма, създаване на регистър на туристическите атракции публична собственост и определяне на режима за тяхното управление, както и този за управление на туристическите зони. Същото това е вписано и в програмата до 2018 г. Не е възможно Ангелкова да не е чела тези документи и да не ги остави на Националния съвет по туризъм, нещо, за което й беше обърнато внимание.

Тя не ги постави, тъй като във времето на провеждане на Националния съвет все още не беше приета програмата на правителството.

Казвате, че на Националния съвет по туризма министър Ангелкова не е представила дори какво евентуално би включвала програмата на правителството за туризма до 2018 г.?

Именно затова казвам, че съветът беше архаичен. Той беше във формат, който се е провеждал на ниво зам.-министър в последните 10 години. На нас министерство за провеждане на Национален съвет за туризма, който е в такъв формат и с такава тематика, никога не ни е било необходимо. Бих нарекъл съвета в сегашния му вид излишен. Необходим е Национален съвет, който да обсъжда ключовите въпроси - за регистъра на туристическите атракции публична собственост, кога ще бъде създадено направление за това в самото министерство, какъв екип ще има, какво ще представлява този регистър и кой ще управлява туристическите атракции публична собственост.

Българският министър на туризма е единственият в света, който не може да посочи нито една туристическа атракция, която да е публична държавна собственост, която той да управлява или която той поне да знае, че е такава и съществува в негов регистър.

И това е ключово. Също така няма как българският министър на туризма да не знае кои са туристическите зони, туристическите места и туристическите точки с гледки, които виждаме навсякъде по света и каквито има и в България. Няма как един министър на туризма да не знае, че крайбрежната ивица е изключителна държавна собственост.

Всичко това беше посочено на министър Ангелкова по време на този Национален съвет по туризма като пропуск. Беше посочено и това, че на следващи Национални съвети не трябва да бъде губено времето на зам.-министри, председатели на асоциации и други сериозни лица, които да бъдат използвани като някаква машина за гласуване на бюджет реклама, без да разбират за какво гласуват и без дори да бъдат изслушвани и взимани под внимание мненията им.

Тук не стои въпросът: "дайте им да говорят" или "дайте идеи, в чекмеджето има още място". България, като европейска страна, трябва да се стреми да създава работни места и да подобрява местните икономики.

Споменахте програмата на правителството за управление до 2018 г. Какво смятате за заложеното там в областта на туризма?

Аз съм изключително доволен от програмата и от това, което е заложено в нея, от гледна точна на това, че ние имаме съвсем ясна програма, каквато до момента не е имало в частта на туризма. Визирам приоритетите на програмата за дългосрочна национална стратегия за развитие на туризма (3.6) и за структурните промени за управление на туризма и изваждането му като приоритет (3.7), както и целите към тях. Те са поставени и би трябвало оттук нататък да се работи за промяна на Закона за туризма, който да извърши реформата в туризма. И така да можем да направим това съчетание между туризъм в частта публична собственост и в частта бизнес.

Това ли очаква туристическият бранш от министерството?

На първо място очакваме министерството да се реформира, като се раздели с несвойствената за държавата дейност, която се нарича категоризация на местата за настаняване. Второто нещо е министерството да се отдели и от друга несвойствената дейност, която е свързана с реклама на туристическия продукт. Тази дейност трябва да се извършва от национална туристическа организация, която обаче първо трябва да се създаде.

На трето място, министерството да се заеме с характерните за едно министерство дейности, каквито са създаването на регистър на туристическите зони, туристическите места и туристическите точки, както и на регистър на атракциите, които са публична държавна собственост, собственост на министъра.

Трябва да създаде ясен регламент за управлението на тези атракции и да се каже на обществото какви точно нови работни места се създават чрез тази собственост, тъй като през последните години бяхме свидетели на бягане от отговорност и на липса на управление на публична държавна собственост.

Това се случва с природните паркове и националните паркове. Виждаме тези проблеми и във Витоша, една забравена от централната власт и от общините територия, виждаме ги и в Банско, и в Слънчев бряг. В момента има една неработеща публична държавна собственост, както по Черноморското крайбрежие, така и във вътрешността на страната. Има една огромна собственост, наречена туристически атракции. Тя е многомилиардна, но никой не знае кой я управлява. Тази собственост не работи в полза на българското общество, не създава работни места и не подобрява местните икономики.

А какви са проблемите в самия туристическия бранш и какво трябва да се промени?

Липсата на единство между хотелиерите в България ще ги изхвърли зад борда или по-точно липсата на умения да формулират силни икономически и юридически решения. Същата е ситуацията при туроператорите, които са разединени и не са създали достатъчно ясен фонд, гарантиращ икономическите интереси на потребителите.

В същото време много български туристи, пътуващи за чужбина, организират индивидуално своите пътувания или чрез туроператори, базирани в страни от ЕС, които имат ясно формулирани гаранционни фондове.

Това не е само упрек към централната власт заради това, че тя забавя икономическото развитие на туризма, защото не прави реформата сега и веднага. Виждаме, че имаме едно голямо забавяне по отношение на бранша, което излъчва изключително негативни послания към международните туристически организации.

Не е приемливо българските хотелиери да не могат да съберат необходимата такса, за да участват в международната асоциация на хотелиерите и ресторантьорите. Няма значение колко е таксата, защото не е възможно българските хотелиери да са различни от хотелиерите на Македония, на Сърбия, на Румъния, на Турция или на Гърция. Не е възможно България да не е създала необходимите гаранции за своите туристи, независимо че има директиви на ЕС за това. 

В това отношение има криворазбрана цивилизация в бранша - нещо, което играе лоша шега в момента. 

Загубите за българската туристическа индустрия могат да бъдат избегнати, ако тя формулира печеливши икономически и юридически решения, които да бранят интересите на бранша. Нещо, което не виждам да се случва.

Именно заради това е важно да се върви към свикване на национален конгрес на хотелиерите и към свикване на национален конгрес на туроператорите, но това отново ще бъде работа на централната администрация, на Министерството на туризма.

На тези конгреси те ще трябва да изберат свое ясно представителство и това трябва да стане на база на Закона за туризма, тъй като в последните вече 12-13 години имаме създаден Институт и категоризирани места за настаняване, категоризирани са над 3800 хотела. В същото време те са оставени да се сдружават хаотично в над 137 организации, да бъдат неединни и да не могат да формулират политика на бранша по отношение на много сложната икономическа ситуация, която съществува на изключително високо конкурентния туристически пазар както в Европа, така и в Европа и по света.

Заради това е изключително важно да се обърне внимание и на въпросите, свързани със сигурността в туризма. От тази гледна точка бих приветствал всякакви позиции, които в момента се изказват за връзката, която трябва да се изгради между българския туризъм и централната администрация, с цел много бързо да бъдем на най-високо ниво по отношение на сигурността.

В този ред на мисли - много от хотелите са в сивия сектор, на какво се дължи това според вас?

Дължи се именно на липсата на национална хотелиерска асоциация. Мислите ли, че една национална хотелиерска организация ще държи при себе си членове, които ще бъдат категоризирани, регистрирани или лицензирани, но няма да плащат данъци. Би ли държала членове, които влошават продукта и действат против интереса на бизнеса?

Представете си ако има нечистоплътен търговец, как той би бил изхвърлен от гилдията, защото той влошава доброто име на гилдията. Един недобросъвестен търговец може да развали бизнеса на стотици други. Затова трябва да се създаде инструментариум, който да поддържа онези търговци, които искат да играя по правилата, които спазват закона и които спазват етичните норми. 

Онези, които искат да нанасят имиджова щета и онези, които са самостоятелни играчи и играят против интересите на обществото и гилдията, нямат място в една нормална държава.

Да, ама не - в България точно тези играчи имат място и не само, че имат място, ами имат право да диктуват политики. Нещо, което виждаме, че успешно правят, дори ако погледнете и връщането на темата с разрешаването на пушенето в заведенията, която се случва в сегашния парламент. Тя не е продиктувана от желание на бранша, тя е продиктувана от желание на съвсем други интереси.

Принципът трябва да е "браншът контролира бранша", а ние сме сложили това в ръцете на чиновници, което е несвойствена работа за министерството. Те веднъж в живота на министерството извършват категоризация и забравят до края на века кого са категоризирали. Това безхаберие е вредно за българската туристическа индустрия. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

08.02 2015 в 09:42

Хубава статия. Но държавата наистина вместо да се занимава с несвойствени за нея неща, да обърне внимание и на по-елементарните. Като например един чуждестранен турист от високо развита далечна страна, разглеждайки храм-паметника Александър Невски, пожела да изпорзва тоалетната. КЪДЕ? Питам, защото кметството е наблизо, около градинката има една-две химически тоалетни, които са толкова гнусни, че и през ум не ми минава да го заведа там, нека госпожа министърката или кметицата да опитат да я използват и да си кажат мнението. Просто искам да кажа, че вместо да се дават милиони за някакви неясни лога и програми, които едва ли някой ще доведе до изпълнение, да се създадат нормални ЧОВЕШКИ условия на туристите като пътища без дупки и други такива, за опашките по лифтовете в Банско просто не коментирам, очевидно има хора, които нямат желание да мислят.

06.02 2015 в 14:38

Има доста верни неща в казаното от човека-институт, но г-н Драганов доста се е поотдалечил от реалния туристически бизнес.
Да твърдиш, че нямало смисъл да се рекламират маршрути е пълна глупост.
Да е чувал Драганов за Камино-то в Испания и Южна Франция, за ГР-20 на Корсика, за Транссибирския експрес, за обиколните маршрути около МонБлан или Анапурна.
Каминото привлича десетки хиляди туристи и за него са написани и книги вкл и на български. По ГР-20 минават около 20 х. туристи годишно, а се води най-дългия високопланински неппрекъснат маршрут в Европа. А нашият Ком-Емине е два пъти по-дълъг и никой не знае за него.

06.02 2015 в 11:08

Квото и да си говорим,България още мнооооооооого дъго ще бъде дестинация само и единствено за low/low-middle class хора...

06.02 2015 в 04:36

В основата на всичко е Националната Простотия. Ние никога не надскочихме естетиката на момиченцата с бъклиците и пирографираните кутийки. Простотията, съчетана с алчност, ще готви навеки мандажа с най-евтинджос продукти от Метро и ще я промотира и продава на цена като че е "от личната градина". В най-добрия случай ще ти нарежат парче луканка, направена много набързо от замразена датска кайма, но ще ти я "чаржат" като регионален деликатес, отлежал в дъбова бъчва. Ти си глупав турист от Саксония - откъде да знаеш къде отлежава луканката, нали така...Простотия, печалбарство, местно дерибейство и т.н... Знам, че Вие, Г-н Драганов, не можете да го кажете така директно, затова аз си позволявам. А, забравих изложенията - но и без тях е скучно до смърт...Искам да кажа, че каквато и стратегия да се измисли - тя ще бъде ала-минутно задушена с лански лук от Простотията.

05.02 2015 в 15:08

Да бе! В туризма да тръшнем разходите на държавата, а печалбата само за туристическия бранш.
Да направим нови браншови структури, защото досегашните не ни слушат и да ги оглавим. Драганов да оглави новата структура и да покани приятела си Бранимир Ботев заедно да разпродават България за жълти копейки.

Затвор, само затвор ще ви оправи вас, дето сте зинали да лапнете всичко!