Quantcast

Първанов: Най-добре ще е газът за "Южен поток" да минава по трасето на "Набуко"

Вероника Шербанова Последна промяна на 19 януари 2015 в 16:31 10590 12

Георги Първанов

Георги Първанов е президент на България между 2002 и 2012 г. Бил е депутат от БСП в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно събрание. Първанов е лидер на БСП от 1996 до 2001 г. и член на Националния съвет на партията до март 2014 г. В момента е председател на партията „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ), която влезе в парламента при последните парламентарни избори през септември 2014 г. 

Господин Първанов, каква според вас е причината за спирането на проекта „Южен поток“?

Причините са много. Разбира се, би трябвало да ги потърсим най-напред при нас. За мен основното е, че през годините на шест правителства нямаше политическа воля за бързи и ефективни действия, за да може да се направи проектът необратим – това първо, второ, да се изберат най-обективно и професионално по критерии изпълнителите и трето – да се защити проектът пред Брюксел. Както виждаме сега и Брюксел вече дава знаци в позитивен план. Нашите власти декларират готовност да продължат мероприятията по строителството, но руската страна предпочете един партньор, който в техните очи може би е по-предсказуем и по-последователен.

Владимир Путин определи България като единствен виновник проекта да бъде провален. Вие подкрепяте ли това мнение?

Не, аз мисля, че той визираше България като един пример, но сякаш по-големият му упрек беше към Брюксел, към Запада като цяло за това, че използваше „Южен поток“ като лост, като средство за натиск за решаване на друг тип проблеми, повечето от които произтичат от украинската криза. Аз мисля, че и руската страна си има своята отговорност, защото имаше един период, в който руската страна също работеше мудно. Говоря за изпълнителите, за онези, които трябваше да вземат и да реализират ефективните решения и в този смисъл сега вече е късно да разпределяме вината. По-важното е да се опитаме да помислим дали нещо може да се спаси в тази ситуация. Разбира се, с реалистични, реализуеми идеи, а не с фалшиви такива, за да се хвърля прах в очите на хората.

Решението проектът да бъде прекратен беше обявено на 1 декември, но до този момент нито една от страните, през които ще минава тръбата не е получила официално уведомление за това прекратяване. Европейската Комисия изрази увереност, че проектът може да бъде реализиран. Как мислите, проектът ще бъде ли официално прекратен, ще бъде замразен или ще бъде реализиран?

Аз малко се удивлявам на онези, които чакат да получат изведено с номер официално писмо. Вероятно такова ще има. По-официално мнение и позиция от тази на руския президент, която беше потвърдена дори още по-категорично от шефа на „Газпром“, от това повече какво да чакаме. Не бива да храним никакви илюзии, отново искам да кажа. Второ, ЕК декларира по принцип готовност да съдейства, но това беше в рамките на едни изказвания, едни позиции, в които се акцентираше на Южния газов коридор, на снабдяването с газ от Азербайджан, на диверсификацията. Една перспектива, за която аз съм работил много години, но която сега също ще бъде изправена пред затруднение, защото се очертава дублиране на трасетата. Аз затова предлагам „Южен поток“ от Турция да минава по трасето на нереализирания европейски проект „Набуко Запад“, за да може наистина и страните участници в проекта „Южен поток“ да бъдат удовлетворени, и онези, които са разположени по южното направление, да имат своите доставки.

Възможен ли е действително един такъв вариант - „Южен поток“ да мине по трасето на „Набуко“, и какви ползи би донесло това?

Това е най-възможният вариант, ако питате мен, без да съм професионалист. Трасето на „Набуко Запад“ е разработено. Със сигурност по това трасе вече има и отчуждени имоти. Във всеки случай в Ямболско, там, където би трябвало да е началото на българския участък, има свършена работа. А що се отнася до българската полза – тя ще бъде не по-малка, отколкото ако „Южен поток“ вървеше по предварително начертаното трасе. Все пак участъкът на „Набуко“ е дори по-дълъг, т.е. таксата може да бъде по-голяма. Макар че тук ползата не бива да се измерва в няколко хиляди долара повече. Важното е, че ще има сигурност на доставките, че България не просто няма да бъде със застрашен добив и ползване на природен газ, но и би могла да се превърне в един ако не основен разпределител, то поне важен елемент в тази верига.

Какво ще загуби и пропусне България при спирането на проекта?

Много е глупаво в една такава ситуация да се надскачаме и надлъгваме с цифри. Ето един пример – от спирането на транзита за Турция и Гърция, който сега се осъществява през българска територия, ние ще губим – това са между 14 и 18 млрд. кубически метра газ, ние ще губим по изчисление на експертите между 160 и 200 млн. Увеличете го по три или по четири, защото обемът на доставките за „Южен поток“ ще бъде 3-4 пъти по-голям, и ще получите това, което България ще има ежегодно. Но по-важното е, че ще имаме газ достатъчно за една прогресираща икономика, за която се надявам, че ще бъдем след някоя друга година и особено това, че когато през нашата страна се пресичат газопроводи или се строят големи енергийни проекти, това означава и сигурност. Тогава големите, световните сили ще ни пазят. В момента всичко ни заобикаля, дори ако щете ядрената енергетика. Ние сме на път да загубим от нереализацията на проекта „Белене“, но Турция веднага се възползва – в природата няма празни пространства, и ще строи с руски реактори.

Губи ли нещо Русия от преустановяването на проекта?

Русия губи много по-малко, естество, отколкото ние, българите, но все пак моят апел към Москва е да не забравят, че в лицето на България, на българския народ има хилядолетно сътрудничество – много активно, много ползотворно. Много често ползите са били за България, но е имало време, когато културно-икономическото влияние е било в обратната посока, когато ние, българите, сме помагали за изграждането на руско национално самосъзнание, за изграждането на руския пазар в някаква степен. Сега ако допуснем да се развие този срив на доверието, а той вече е факт, намалява търговският стокообмен, драстично намалява броят на руските туристи, дори започват да продават онези имоти – онези няколкостотин хиляди имота, които бяха закупили в България, главно по Черноморието. От този срив на доверието, разбира се, ще загуби и руската страна, защото ние имаме своето стратегическо разположение. Затова и моят апел е да има по-малко негативни емоции, да преодолеем обида, огорчение, ако има и от двете страни, и да се опитаме да спасим онова, което е останало, а то е много. Народите на двете страни искат отношенията ни да се развиват в една позитивна посока.

Защо според вас Русия насочи газовия ресурс към Турция?

Има много обяснения. Първо, нека не забравяме, че това, което сега виждаме, вече се е случвало. На времето Иван Костов отказа „Син поток“ да мине през България и той мина през Турция, отиде в тази посока. Второ, Турция в момента е една прогресираща икономика, вече години наред там растежът е двуцифрен или близко до такъв мащаб. Т.е. това е една икономика, която може да поеме много големи газови доставки. И трето, в политически план, при този натиск на Запада, очевидно Русия търси други опори, други партньори, не само Турция. Ами вижте Китай. Там също се осъществява едно мащабно сътрудничество. В Индия беше договорено строителството на 12 ядрени централи с руски реактори, а колко са договорените обеми на продажба на оръжие, на специална продукция – за това можем само да гадаем. В този смисъл, осъществява се едно преразпределение в рамките на това полюсно противопоставяне в света, от което ние, уви, само можем да загубим.

ГЕРБ, АБВ, РБ и ПФ имат съществени различия във виждането си по отношение на проекта. Бяха обсъдени и някакви други предложения, сред които да се направи хъб във Варна. Нужно ли е Българи да има една обща позиция по въпроса и какви трябва да бъдат следващите ни стъпки?

Хъб във Варна можеше да има евентуално, и то пак беше оптимистична прогноза, ако руски газ вървеше по първоначалното трасе, ако бяхме договорили, за което аз съм работил, доставки на компресиран газ от Азербайджан по Черно море. Само със скромните ни добиви, далеч неясни на този етап, никакъв хъб не можем да направим. Що се отнася до различията вътре в управляващата коалиция, нека да напомня, че по наше настояване, но прието и от ГЕРБ, в коалиционното споразумение, което обединява усилията на всички четири формации, е записано, че трябва да продължи строителството на „Южен поток“. Така че всички онези, които имат обратно мнение, би трябвало или да го обосноват, или да приемат една такава постановка. И АБВ е направила компромиси в името на това да имаме едно успешно управление и трябва и останалите да имат своите компромиси.

Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че ЕК напълно поддържа България. На каква подкрепа можем да разчитаме?

Аз познавам добре Жан-Клод Юнкер, даже съм имал честта да го награждавам преди години за неговия принос в това България да бъде член на ЕС и в негово лице аз виждам един голям приятел на България. Радвам се, че той е начело на ЕК. Сигурен съм, че ще ни съдейства много, но решаването на този въпрос зависи от политиката на отделните правителства на страните членки в ЕС, а не само на ЕК. За мен изпитанието – първо, а може би и последно, е дали ЕК ще застане зад една такава идея „Южен поток“ да продължи по трасето на „Набуко“. Реалистично, изпълнимо, ефективно. Не само да застанат европейците, нашите партньори, зад тази идея, но защо не и да се мисли по подобие на „Набуко“ да се изгради някакъв голям консорциум, в който участват различни страни и който би могъл да реализира тази идея.

Т.е. според вас все пак има възможност все още да говорим за някакво продължаване на проекта „Южен поток“?

Минимална е тази възможност и трябва изключителна ефективност на енергийната ни дипломация, на българската дипломация. Аз затова без никакви скрупули, независимо от това, че отношенията ни с премиера Борисов не са безоблачни, когато се роди тази идея, вдигнах телефона, обосновах я, той беше в Брюксел на Европейски съвет, настоявах и държа на това – той да е човекът, който преговаря с Москва, защото съм сигурен, че само тогава можем да имаме някакво вслушване в аргументацията. Не подценявам качествата на отделните министри, но все ми се струва, че нивото трябва да бъде такова, каквото постигнаха и Сърбия, и Унгария, и Австрия – там се говореше на ниво премиери или президенти.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.01 2015 в 10:45

Айде стига. Ще си плесна два шамара, да видя дали случайно не сънувам. Напоследък гледам червени чугуни увират масово.
:D

21.01 2015 в 19:43

Най-добре е тръбата да мине през "Сирищник"др.Първанов

21.01 2015 в 15:23

Казваш колко ще загубим от транзитни такси, а не казваш колко ще икономисаме от цената на газта когато Европа я договаря, а не ние, защото ние плащаме много повече отколкото например - Германия, а уж ме братски народи.

20.01 2015 в 09:36

Тоя галфон с козунак на главата да не говори много и да не дава идеи..Заради неговото дупедавство сме на тва дередже всички.Дано го проумяват хората..не е в наш интерес да сме 100% зависими от Руските престъпници.Ние си имаме всичко за да се подобрят нещата и не ни трябва да пишем, да учим и да разсъждаваме на руски за да сме ОК. Достатъчно дълго време си даваше гъзето на Руското лоби.Сега е време да помълчиш маймуно мръсна!Пернишката гнида(псевдо родолюбец) не ни е необходима за да се развиваме по вече предначертания път на запад. Питам пак..защо комунягите си пращат децата в Лондон и в Щатите, а не в Русия да се учат..?

19.01 2015 в 23:27

Те, в Серещник, първо с руска газ ги закърмват, после с майчина мляко...

19.01 2015 в 21:57

25години вече енергийни "експерти" като Гаце, дългия инкасатор и т.н. си упражняват красноречието на тема руски газ. Резултатът е, че България плаща най скъпия природен газ в света, а тези хубавци са милионери. Време е да се смени доставчика, не трасето, Гоце.